Докато арсинойските жени се трудеха над шапките, мъжете им бяха впрегнати в изработването на мехове. Глинените амфори с острите им дъна и форма, предназначена за заравяне в пясъка, бяха прекалено големи и тежки, за да се поберат на самарите на магаретата.

— Няма ли да вземем вино? — удиви се Секст.

— Не, нито капчица. Войниците ще пият вода, затова и ние ще се задоволим с нея. Атенодор ще трябва да издържи без любимото си подсилващо питие.

На втория ден на януари огромното преселение започна, приветствано от цялото население на Арсиноя. Представляваше хаотична тълпа от животни и мъже по туники и с големи сламени шапки. Катон се насочи първо на юг към Филенорум и псилите. Макар че слънцето все още грееше доста, темпото не беше твърде тежко за хората. Шестнайсет километра на ден, колкото бе максималната скорост на животните.

Макар че Марк Порций Катон никога не беше командвал войска и всички благородни патриции в Рим го смятаха за твърде упорит и своенравен, лишен от здрав разум, той се оказа идеалният пълководец за това преселение. Очите му шареха навсякъде и той забелязваше и поправяше грешки, които биха убягнали дори и на Цезар. На разсъмване на втория ден нареди на центурионите да се погрижат връзките на всеки войник да бъдат здраво вързани около глезените му. Движеха се по терен без твърда настилка, осеян с дупки, които много често не се виждаха. Един навехнат глезен или разтегнато сухожилие правеха пострадалия бреме за останалите. До края на първата нундина, когато още не бяха изминали и половината път до Филенорум, Катон вече бе измислил стройна система, при която всяка центурия се грижеше за определен брой магарета, говеда и кози. Това беше нейната собственост. Ако войниците се хранеха прекалено богато или пиеха твърде много, нямаха право да вземат запаси от други центурии.

Всяка вечер тълпата спираше, запасите от вода се попълваха от местните кладенци и войниците лягаха да спят върху непромокаемите си походни наметала. Хлябът и нахутът щяха да се изразходват през първия етап на похода, защото лазерпициумът щеше да влезе в менюто едва след Филенорум. Шестнайсет километра на ден. Добре, че първите триста и двайсет километра бяха по по-лек терен — те все още се учеха. След Филенорум щеше да стане по-тежко.

Когато по някакво чудо стигнаха града за осемнайсет вместо за предвидените двайсет дни, Катон даде на хората си тридневна почивка в удобен лагер до морския бряг.

Мъжете плуваха, ловяха риба, даваха ценните си сестерции за ласките на някоя псилска жена.

Всички легионери умееха да плуват, това влизаше в основната им подготовка. Никога не се знаеше кога някой пълководец като Цезар ще им нареди да преплуват езеро или широка река. Голи и безгрижни, мъжете лудуваха и похапваха риба.

Да се забавляват, мислеше си Катон и също плуваше.

— Виж ти! — възкликна Секст Помпей, гледайки голия Катон. — Не съм си давал сметка какво добро телосложение имаш!

— Така е — отвърна сериозно той, — защото си прекалено млад, за да помниш дните, когато не носех туника под тогата си в знак на протест срещу незачитането на традициите на предците ни.

Центурионите не се грижеха за животните или за делата на центурията, но имаха други задължения. Катон ги повика и даде нареждания за лазерпициума и наближаващото изцяло месно меню.

— Няма да слагате в устата непознати растения, ако придружителите ни от псилите не кажат, че са ядливи — изкрещя той. — Всеки от вас ще бъде снабден с лъжица и дажбата лазерпициум за центурията ви. Всяка вечер лично ще се грижите всеки войник да получава по половин лъжица от него, след като си е изял месото. Ваше задължение е също така да придружавате псилските жени и двестате прислужници, които ще събират силфиума и ще го обработват. Както научих, растенията трябва да се счукат и да се сварят. След като сместа изстине, изплувалият като пяна лазерпициум се събира. Това означава, че имаме нужда от дърва в страна без гори. Ще събирате всяко клонче по пътя, изсушените останки от силфиума също ще се използват. Всеки мъж, който посегне на псилските жени, ще бъде лишен от гражданство, бичуван и обезглавен. Това го казвам съвсем сериозно.

Ако центурионите са си помислили, че е свършил, значи са се заблуждавали.

— Още нещо! — изрева Катон. — Всеки, независимо от ранга му, който позволи на някоя коза да изяде шапката му, ще върви гологлав. Това означава слънчев удар и сигурна смърт! Сега имам достатъчно резервни шапки, за да заменя изядените от козите, но те ще свършат. Така че нека всички внимават — без шапка няма оцеляване!

— Добре ги предупреди — рече Секст, докато придружаваше Катон към дома на Назамон. — Единственият проблем е, че козата, решила да изяде нечия шапка, е коварна като куртизанка, хвърлила око на някой въшлив от пари старик. Ти как пазиш своята шапка?

— Когато не е на главата ми, лежа върху нея. Какво, че ще се смачка? Всяка сутрин я оправям отново и я завързвам здраво на главата си с лентите, пришити й от някоя досетлива жена.

— Вестта вече се е разнесла — съобщи Назамон, когато ги посрещна със съжаление, че ще трябва да се лиши от това чудно зрелище. — До Харакс хората ми ще ви съдействат. — Той се изкашля деликатно. — Ъ… може ли един скромен съвет, Марк Катоне? Макар че козите ще са ви нужни, няма да успеете да стигнете до провинция Африка живи, ако им позволявате да се движат така свободно. Те ще изядат не само шапките, ами и дрехите ви. Козата яде всичко. Затова денем ги водете вързани, а нощем ги заграждайте.

— С какво да ги заграждаме? — изстена Катон, на когото вече му беше дошло до гуша от кози.

— Забелязах, че всеки легионер носи дълъг кол. Използвате ги за преодоляване на препятствия при похода. През нощта с тях могат да се правят ограждения за козите.

— Назамоне — възкликна Катон с най-лъчезарната усмивка, която Секст бе виждал на лицето му, — наистина не знам какво щяхме да правим без теб и псилите.

Красивите планини на Киренайка останаха назад. Десетте хиляди мъже навлязоха сред равната пустош, обрасла със силфиум. Охренокафявата земя между тези храстчета бе покрита с чакъл и камъни с размера на юмрук. Дългите прътове на войниците се оказаха незаменими.

Назамон беше прав — кладенци имаше често. Не бяха обаче твърде големи, затова осигуряването на вода на всичките десет хиляди мъже и седемте хиляди животни се оказа невъзможно — за тази цел бе нужна река с размерите на Тибър. Затова Катон нареди по една центурия и животните й да взимат вода от всеки кладенец или поток по пътя. Така огромното множество не се забавяше през деня, а когато спираха по залез, войниците хапваха месо, сварено в солена вода, събираха сухи клонки и лягаха.

Освен яркото небе и силфиумът техен постоянен спътник беше морето — безкрайна синя шир, изпъстрена с бяло, където имаше скали, и галещи брега леки вълни. При темпото, определено от животните, мъжете имаха възможност да се къпят по време на преходите. Ако не изминаваха повече от шестнайсет километра на ден, щяха да достигнат Хадруметум не по-рано от края на април. „Дотогава — размишляваше Катон — споровете за това кой ще командва войската, ще са свършили. Ще се наложи само да разделя десетте си хиляди човека на легиони и да си потърся по-мирна работа.“

Римляните не бяха свикнали да ядат говеждо и козе. В Рим кравите се използваха само за производството на кожи, лой и тор от костите им, а козите се отглеждаха заради млякото и сиренето.

Един млад вол даваше около двеста и петдесет килограма годно за ядене месо, защото войниците изяждаха всичко, освен кожата, костите и червата. Всеки човек изяждаше по половин килограм на ден — никой не можеше да понесе повече — така стадото намаляваше с по двайсет говеда дневно в продължение на шест дни. През два дни от деветдневната нундина положението беше дори по-лошо, защото тогава се ядеше козешко.