Другият мъж яростно изръмжа, но Катон не беше Цицерон. Той бе подчинил Помпей Велики на волята си и изобщо не се боеше от този варварин. Тит Лабиен стоеше озъбен, със стиснати юмруци и святкащи очи пред него. Сетне бавно се успокои.
— Добре, утре тръгваме за Арсиноя — склони най-накрая.
Ала Фортуна скоро изостави Катон, защото в Арсиноя го чакаше писмо от Гней Помпей.
„Нещата в провинция Африка изглеждат много добре, Марк Катоне, ако продължавам с тази скорост, скоро всичките ми кораби ще са се установили по южния бряг на Сицилия и един или два на Вулкановите острови, откъдето ще пречат на притока на зърно от Сардиния. Всъщност нещата изглеждат толкова добре, че реших да поверя командването на тъста си Либон и да се прехвърля в Африка с голям брой войници, които намерих в Македония и ме помолиха да се включат в съпротивата срещу Цезар.
Затова, Марк Катоне, макар че не ми се иска да ти го кажа, моля да върнеш всичките ми кораби веднага. Имам огромна нужда от тях, защото здравите войници, които намерих, ще ни бъдат по-ценни от твоите ранени. Веднага щом стане възможно, ще ти изпратя достатъчно голяма флотилия, за да превози теб и хората ти до провинция Африка. Трябва да те предупредя обаче, че ще се наложи да навлезеш много навътре в морето. По-голямата част от крайбрежието между Киренайка и нашата провинция е негодна за плаване — няма карти и е пълно с подводни скали.
Желая ти всичко най-хубаво и ще се моля на боговете ти и изстрадалите ти хора да дойдете при нас живи и здрави.“
Никакви кораби, значи. А и как щяха да се върнат, преди да задуха южният вятър?
— Каквото ще да става, Тите Лабиене, но трябва да ти взема корабите и да ги изпратя на Гней Помпей.
— Няма да ги дам!
Катон се обърна към Афраний:
— Луций Афраний, като бивш консул ти си по-висш от нас. След теб идва Марк Петрей, после съм аз. Тите Лабиене, ти беше назначен за претор от Цезар, никога не си бил избиран от народа. Затова нямаш думата. Луций Афраний, какво ще решиш?
Афраний оставаше верен на Помпей и след смъртта му; Лабиен бе просто един сънародник от Пиценум и Помпеев клиент.
— Ако синът на Великия иска корабите ни, Марк Катоне, трябва да му ги изпратим.
— Значи, ще стоим в Арсиноя с девет хиляди пехотинци и хиляда конници. Като си толкова верен на мос майорум, Катоне, какво предлагаш да правим? — изръмжа гневно Лабиен.
Тъй като войниците мразеха твърде много Лабиен, за да го следват като Цезар, Катон се успокои. Най-лошото нямаше да се случи.
— Предлагам — отвърна спокойно той — да вървим.
Всички останаха като зашеметени; очите на Секст Помпей заблестяха.
— След като прочетох писмото на Гней Помпей — продължи Катон, — аз поразпитах сред местните. Ако няма какво друго да прави, римският войник може да върви. Разстоянието между Арсиноя и Хадруметум, първия голям град в провинция Африка, е по-малко от две хиляди и четиристотин километра, колкото е между Капуа и Отвъдна Испания. Доколкото мога да изчисля, войната в провинция Африка няма да започне преди май следващата година. Цезар е в Александрия и води война там, а кимерийският цар Фарнак безчинства в Мала Азия. Гней Калвин е тръгнал да го пресрещне с два легиона на Публий Сестий. Сигурен съм, Лабиене, че познаваш Цезар по-добре от всички нас. Наистина ли мислиш, че щом усмири Александрия, ще тръгне на запад?
— Не. Ще се притече на помощ на Калвин и ще гони Фарнак с ритници чак до Кимерия.
— Добре, тук сме на едно мнение. Затова, драги ми колеги, ще отида при войниците и ще поискам да гласуват за или против похода до Хадруметум.
— Няма нужда, Афраний ще реши — рече Лабиен и плю на пода.
— Никой не може да вземе това решение, освен онези, които ще го изпълняват! — изкрещя с разкривена уста Катон. — Наистина ли искаш да си навлечеш омразата на десет хиляди човека, Тите Лабиене? Наистина ли? Е, аз не искам! Римските войници са граждани! Те имат право на глас в изборите ни, независимо колко маловажен е той, ако са бедни. Много от тях обаче са имотни и Цезар го знаеше много добре, когато ги изпрати в Рим да гласуват за него и неговите кандидати. Тези хора са наши изпитани ветерани, натрупали състояние от дяловете си във военната плячка. Те имат не само военно, но и политическо значение! Освен това дават всяка сестерция от спестяванията си за финансиране на войната срещу Цезар, затова са също и наши кредитори. Поради тези причини ще се допитам до мнението им.
Петимата отидоха в големия лагер край Арсиноя. Войската се събра на главния площад и Катон обясни какво е положението.
— Размислете през нощта и ми дайте отговора си утре! — изкрещя той.
На заранта Луций Гратидий като представител на войската му съобщи решението:
— Ще вървим, Марк Катоне, но при едно условие.
— Какво?
— Ти да командваш лично. В битка сме готови да изпълняваме заповедите на пълководците, легатите, трибуните, но при поход през непозната страна без пътища и селища само един може да се справи. Ти.
Петимата благородници се втренчиха удивено в Гратидий, дори Катон. Никой не беше очаквал този отговор.
— Ако проконсулът Луций Афраний се съгласи според традицията на мос майорум, ще ви водя — отвърна Катон.
— Съгласен съм — рече глухо Афраний.
Думите на Катон, че Помпей Велики е длъжник на собствените си войници, бяха дошли като удар за него (а също и за Петрей). Той бе дал на Помпей цяло състояние на заем.
— Най-после — рече Секст на следващия ден. — Ти нанесе такъв удар на Лабиен, че той направо избяга. Надали ще го преживее!
— За какво говориш, Сексте?
— Цяла нощ товари конницата си на сто от своите кораби, сетне отплава за провинция Африка с парите и всичкото жито на Арсиноя. Афраний и Петрей също отидоха с него.
Катон толкова се зарадва, че не успя да скрие усмивката си.
— О, какво облекчение! Макар че се тревожа за брат ти. Така остава със сто кораба по-малко.
— Аз също се тревожа за него, Катоне, но не толкова, че да искам онези негодници да ни съпровождат! Нямаме нужда от тези хиляда коне; пият и ядат като лами. — Секст въздъхна. — Най-лошото е, че взе всичките пари!
— Не е взел всичките. Двестате таланта, които ми даде скъпата ти мащеха, все още са у мен. Просто забравих да спомена за тях пред Лабиен. Не се бой, Сексте, имаме достатъчно пари за всичко, от което се нуждаем.
— Няма жито — добави мрачно Секст. — Той изпразни всички хамбари на Арсиноя, а местните няма да ни продадат нито зрънце от новата реколта.
— Като се има предвид колко вода трябва да вземем, няма да имаме място за жито. Не, при този поход храната сама ще върви до нас. Овце, кози и волове.
— О, не! — възкликна Секст. — Месо? Само месо?
— Само месо и каквито ядливи растения намерим по пътя. Подозирам защо Афраний и Петрей са предпочели опасностите на плаването. Усъмнили са се, че под командването на Катон ще им бъде разрешено да яздят, докато другите вървят.
— Да разбирам ли, че никой няма да язди?
— Никой. Съжаляваш ли вече, че не си тръгнал с Лабиен?
— Не! Забележи, че той не взе никакви римски войници. Конниците са гали, не са граждани.
— Добре — рече Катон и се изправи. — Време е да се подготвяме. Сега е началото на ноември. Подготовката ще отнеме два месеца. Това означава, че ще тръгнем към началото на януари.
— Началото на есента. Все още е твърде горещо.
— Казаха ми, че по крайбрежието е поносимо, а ние трябва да се придържаме към него, за да не се загубим безвъзвратно.
— Два месеца подготовка ми се вижда множко.
— Налага се. Първо, трябва да поръчам десет хиляди широкополи шапки. Представи си какъв би бил животът, ако Сула не беше въвел носенето на шапки! Ползата от тях по тези географски ширини е неоценима. Войниците трябва да се улеснят колкото се може повече. Затова ще вземем всички мулета, оставени от Лабиен. Мулето си намира храна навсякъде, където расте нещо, а местните ме увериха, че цялото крайбрежие е обрасло. Животните ще носят повечето багаж. Друга особеност на похода в тази непозната земя, Сексте, е това, че не се налага войниците да носят тежките доспехи и оръжия, нито да правим лагер всяка нощ. Районът е слабо населен и малкото местни жители няма да посмеят да нападнат колона от десет хиляди човека.
