Не се налагаше. Пасатите задухаха сутринта на следващия ден, октомврийските иди. Катон побърза да изпрати Корнелия Метела с трите й кораба, помаха й с необичайна сърдечност — тя му остави двеста сребърни таланта от Помпеевото богатство. Пет милиона сестерции!

Флотилията отплава на втория ден след началото на пасатите. Войниците бяха много щастливи. Повечето бяха около трийсетгодишни и служеха от много години, още от Испания. Бяха ветерани — много ценни мъже. Както повечето обикновени легионери, те не се интересуваха от различията между отделните политически фракции в Рим. Не знаеха също, че Катон е един обезумял фанатик. В техните очи той бе прекрасен човек — приятелски настроен, весел, съпричастен. Дори Фавоний не би използвал тези определения за скъпия си приятел. Войниците бяха приветствали Секст Помпей и теглиха жребий на чий кораб ще се качи. Катон не възнамеряваше да вземе най-малкия Помпеев син при себе си; Луций Гратидий и двамата философи му стигаха.

С Катоновия кораб начело флотилията напусна паретонийското пристанище с издути платна. Имаха достатъчно припаси за двайсет и пет дни — местните селяни бяха отгледали доста нахут и жито. С радост продадоха на Катон повечето от нахута. Уви, нямаше осолено месо! Тлъсти прасета се угояваха само в италийските дъбови гори. О, дано в Киренайка някой да отглеждаше свине! Осоленото свинско щеше да им дойде добре.

Пътуването на запад до Киренайка им отне само осем дни. Корабите плаваха достатъчно навътре в морето, на безопасно разстояние от плитчини и подводни скали. Киренайка представляваше издадена на север ивица земя, по-близо до Крит и Гърция, отколкото бреговете между нея и делтата на Нил.

Първата им спирка бе в Херсонес, седем къщи, оплетени с рибарски мрежи. Луций Гратидий слезе на брега и научи, че значително по-големият Дарнис е само на няколко километра. „Значително“ за рибарите се оказа с размерите на Паретониум. Имаше питейна вода, но никаква друга храна, освен риба. Това бе Източна Киренайка. Оставаха им още около две хиляди и четиристотин километра.

Киренайка била владение на Египет, докато последният й сатрап Птолемей Апион не я завещал на Рим. Отначало римляните не проявили интерес към тази нова територия и не изпратили нито един войник, камо ли управител. Киренайка станала живо доказателство, че без централизирана власт хората си живеят безгрижно, без да плащат данъци, и извършват всички нормални човешки дейности, но с по-голяма печалба за себе си. Това затънтено място се прославило като едно от райските кътчета на света. Тъй като се намираше встрани от основните пътища и нямаше нито злато и скъпоценни камъни, нито врагове, страната не привличала нежелани посетители. Преди трийсет години обаче тук дошъл великият Лукул и нещата се променили драстично. Започнало латинизиране, били наложени данъци и бил изпратен управител, общ за Киренайка и Крит. Тъй като управителят предпочиташе да живее в Крит, животът в Киренайка си течеше както винаги с тази разлика, че трябваше да плаща данъци на Рим. Това обаче се беше оказало съвсем поносимо, тъй като сушата обикновено пропускаше това забутано кътче. Като голям производител на зърно Киренайка изведнъж се бе превърнала в основен пазарен център. Със северните пасати от Остия, Путеоли и Неапол идваха празни кораби, изчакваха събирането на реколтата и вече натоварени, се връщаха в Италия с южните ветрове.

При пристигането на Катон Киренайка бе в разцвет благодарение на сушата, мъчеща земите от Сицилия до Гърция. Зимните дъждове бяха напоили обилно земята и житото бе наляло клас, почти бе готово за жътва. Предприемчиви римски търговци вече пристигаха с корабите си.

Катон завари пристанището на Дарнис препълнено. Принуди се да продължи към Аполония, пристанището, обслужващо Кирена, столицата на провинцията. Там щеше да намери място!

Наистина намери, но само защото Лабиен, Афраний и Петрей го бяха изпреварили със сто и петдесет кораба и бяха прогонили търговците. Тъй като силуетът на Катон на носа на водещия кораб не можеше да се сбърка с никой друг, Афраний, сега комендант на пристанището, го позна и пусна флотилията му.

— Каква бъркотия! — изръмжа Лабиен, докато въвеждаше Катон в къщата, взета от старейшината на града. Покани го в кабинета си. — Ето, налей си добро вино.

— Не, благодаря!

Лабиен изсумтя:

— Хайде, ти си най-големият пияница в Рим!

— Не и след Коркира — отвърна достойно Катон. — Дадох клетва пред Либер Патер, че няма да сложа в уста и капка вино, докато не закарам хората си в провинция Африка.

— Остани няколко дни и пак ще започнеш да се наливаш.

Лабиен си наля цяла чаша и я изпи на един дъх.

— Защо? — попита Катон, след като седна.

— Защото тук не сме добре дошли. Новините за поражението на Великия и смъртта му са се разпространили около Нашето море, сякаш птиците са ги пренесли. Сега киренците мислят само за Цезар. Убедени са, че бягаме, и се боят да не го разгневят, като помагат на враговете му. Затова Кирена залости портите си, а Аполония непрекъснато ни създава спънки. Положението се влоши, след като отпратихме търговските кораби.

Когато влязоха Афраний, Петрей и Секст Помпей, всичко това трябваше да бъде обяснено наново. Катон запази каменно изражение, потънал в мисли. „О, богове, върнах се сред варварите! Кратката ми почивка свърши.“

От една страна, той искаше да види Кирена и легендарния дворец на Птолемеите. Беше видял палата на Птолемей Кипъреца на остров Пафос и желаеше да разбере дали и управителите на Киренайка са живели в същия разкош. Преди двеста година Египет беше владял огромни територии, включително някои егейски острови, Сирия и Палестина. Тези земи обаче му бяха отнети преди сто години и Птолемеите бяха задържали само Кипър и Киренайка. Наскоро и те бяха преминали в ръцете на Рим.

„Много добре си спомням — замисли се Катон, който лично бе анексирал Кипър — колко зле посрещнаха там римската власт. Преходът от източно към западно управление никога не е лесен.“

В Крит Лабиен бе намерил хиляда галски конници и две хиляди пехотинци, беше ги събрал като овце с обичайната си безпардонност и бе конфискувал всеки кораб, годен за плаване. С двеста плавателни съда, натъпкани още с хиляда коне, две хиляди мулета и четири хиляди цивилни прислужници и роби, той беше потеглил от критската Аполония, за да стигне до киренската (из целия свят имаше градове, наречени на Аполон) само за три дни с попътните пасати.

— Положението става от лошо по-лошо — сподели Катон пред Статил и Атенодор Кордилион, когато тримата се установиха в една изоставена къща. (Катон не искаше да лиши никого от подслон и не се стремеше към разкош.)

— Разбирам — рече Статил, докато се суетеше около много по-стария Атенодор Кордилион, който напоследък слабееше и кашляше много. — Трябваше да се досетим, че Киренайка ще застане на страната на победителя.

— Прав си — съгласи се мрачно Катон и замислено задърпа брадата си. — Пасатите ще духат още четири нундини. Трябва да накарам Лабиен да потегли. Когато задуха южнякът, никога няма да се доберем до провинция Африка, а Лабиен е по-склонен да разруши Кирена, отколкото да продължи с войната.

— Ще го убедиш — успокои го Статил.

Катон успя да наложи волята си единствено благодарение на Фортуна, която явно бе на негова страна. На следващия ден дойде вест от Арсиноя, пристанище на стотина километра на запад. Гней Помпей беше удържал на думата си и бе изпратил шест хиляди и петстотин от ранените Катонови войници в Африка. Бяха акостирали край Арсиноя и местните ги бяха посрещнали много добре.

— Тръгваме за Арсиноя — сопна се Катон с най-грубия си тон.

— След една нундина — упорстваше Лабиен.

— Още осем дни? Да не си луд? Прави каквото искаш, глупако, но утре аз взимам флотилията си и заминавам за Арсиноя!