При този въпрос от очите на Корнелия Метела отново рукнаха сълзи, Секст Помпей също се разплака. Всичко му се изясни — Помпей Велики бе мъртъв.

Докато пурпурната му тога попиваше сълзите на четвъртата Помпеева съпруга и той се опитваше да измъкне ръката си от хватката на Секст, към тях се приближи мъж с важен вид и гръцка туника, придружен от неколцина човека.

— Аз съм Марк Порций Катон.

— Аз съм Филопемен — отвърна гъркът.

По лицето му личеше, че името на Катон не говори абсолютно нищо на паретонийците.

Това наистина бе краят на света!

След вечеря в скромното жилище на Филопемен Катон научи ужасната вест за гибелта на Помпей Велики край Пелузиум. Как бившият центурион Септимий го подмамил в една лодка и как Корнелия Метела и Секст станали свидетели на смъртта му на брега. Най-лошото бе, че Септимий отсякъл главата на Помпей, прибрал я в едно гърне и оставил тялото в калта.

— Освободеният ни роб Филип и момчето, което беше негов роб, слязоха на брега с баща ми, но успяха да избягат — обясни Секст. — Не можахме да му помогнем с нищо; пелузийското пристанище бе пълно с египетски бойни кораби и няколко се насочиха към нас. Ако бяхме останали, щяха да ни заловят и вероятно да убият и нас. — Той вдигна рамене, устните му трепереха. — Знаех какво би предпочел баща ми, затова побягнахме.

Корнелия Метела не взимаше голямо участие в разговора. „Колко се е променила“ — помисли си Катон, който иначе рядко забелязваше такива неща. Тя бе сред най-изтъкнатите патрициански аристократки, дъщеря на благородния Метел Сципион. Отначало бе омъжена за колегата на най-големия Помпеев син в две консулства Марк Лициний Крас. След това Крас и съпругът й нахлуха в Партското царство и загинаха при Кари. Вдовицата Корнелия Метела се превърна в политическа пионка, защото Помпей също беше овдовял след смъртта на Цезаровата дъщеря Юлия. Добрите люде веднага започнаха да кроят планове да отделят Помпей от влиянието на Цезар. Единственият начин да го постигнат бе, като го оженят за Корнелия Метела. Изключително чувствителен по отношение на произхода си (пиценец, но с твърде много галска кръв), Помпей търсеше все жени от най-благородни родове. А къде по-благородна от Корнелия Метела? Тя беше наследница на Сципион Африкански и Емилий Павел. Бе идеална за целите на добрите люде! И замисълът се оказа сполучлив. Помпей с радост прие предложението и стана ако не един от добрите люде, то поне техен съюзник.

В Рим тя бе продължила да се държи както обикновено: горда, хладна, очевидно се смяташе за жертвеното животно на баща си. Женитбата за някой си Помпей от Пиценум несъмнено беше истинско падение, ако ще това да е първият мъж в Рим. Той просто нямаше потекло, затова Корнелия Метела отиде тайно при весталките, за да вземе от лекарството им, приготвено от развалена ръж, и да прекъсне бременността си.

Тук, в Паретониум обаче, тя бе различна, коренно променена. Нежна. Добра. Ранима. Най-накрая заговори, за да изложи пред Катон плановете на Помпей след поражението му край Фарсал:

— Бяхме тръгнали към Серика. На Гней му беше дотегнало от Рим, от живота в нашия край на света. Затова планирахме да влезем в Египет, да отидем до Червено море и да вземем кораб до Арабия. Оттам щяхме да се прехвърлим в Индия, а после в Серика. Съпругът ми смяташе, че серите ще приемат с готовност услугите на един велик римски пълководец.

— Сигурен съм в това — рече неубедено Катон.

Кой знае какво щяха да сторят серите на един римлянин? Със сигурност нямаше да го различат от някой гал, герман или грък. Земите им бяха толкова далеч и толкова тайнствени, че единственото, което Херодот пишеше за тях, бе, че правят плат от нишките на някакъв червей, наречен бомбикс. Латинското му име беше вестис серика. Понякога по сарматските търговски пътища през Партското царство до Рим стигаше някоя и друга дреха, но те бяха толкова скъпи, че единственият, който притежаваше такива, беше Лукул.

Колко ниско бе паднал Помпей, за да обмисля такъв вариант! Той наистина не ставаше за римлянин.

— Иска ми се вече да съм вкъщи! — въздъхна Корнелия Метела.

— Ами, прибирай се тогава! — тросна се Катон.

Той само си губеше времето, а хората му трябваше да изградят лагер.

Тя го изгледа потресено:

— Как мога да се прибера у дома, като Цезар владее света? Той ще проскрибира; имената ни ще са начело в списъка, а главите ни ще спечелят на някой долен роб свободата и скромно състояние, задето ни е предал. Дори да оцелеем, ще тънем в нищета.

— Глупости! Скъпа жено, в това отношение Цезар не е Сула. Той проявява милосърдие и това е много хитро. Не иска да си навлече омразата на търговците и благородниците. Възнамерява да ги накара да целуват краката му, задето е пощадил живота им и е разрешил да запазят богатствата си. Имотите на Великия без съмнение ще бъдат конфискувани, но Цезар няма да докосне твоето наследство. Съветвам те веднага щом ветровете го позволят, да отплаваш за дома. — Той се обърна строго към Секст Помпей: — Колкото до теб, млади момко, изборът ти е само един. Изпрати мащехата си до Брундизиум или Тарентум, а след това се присъедини към враговете на Цезар в провинция Африка.

Корнелия Метела тежко преглътна и рече:

— Няма нужда Секст да ме изпраща. Вярвам ти за милосърдието на Цезар, Марк Катоне. Ще се прибера сама.

Когато си тръгваше, Катон дръпна етнарха на Паретониум настрана:

— Осигури ни колкото можеш вода и храна, ще платим със сребро.

Филопемен го изгледа със смесени чувства на тревога и радост:

— Можем да ти осигурим колкото искаш вода, Марк Катоне, но нямаме много излишна храна. В Египет има глад, затова не успяхме да си осигурим достатъчно жито. Можем обаче да ти продадем овце и козе сирене. Докато сте тук, можеш да храниш войниците си със зелена салата от няколко вида див магданоз, но това не е достатъчно.

— Каквото и да ми дадеш, ще се радвам.

На заранта той остави Луций Гратидий и Секст Помпей с войската и отново потърси компанията на Филопемен. Колкото повече научи за Африка, толкова по-добре.

Паретониум бе изходен пункт за многобройните поклонници, тръгнали към оазиса на Амон, за да се срещнат с оракула, толкова прочут от тази страна на морето, колкото беше делфийският в Гърция. Амон се намираше на триста и двайсет километра южно сред безводната пустиня, осеяна с пясъчни дюни и самотни скали. Там скитаха мармаридите, прехвърляха се от оазис на оазис с камилите, козите и кожените си палатки.

Когато Катон попита за Александър Велики, Филопемен се намръщи:

— Никой не знае дали Александър е отишъл до храма на Амон, за да пита нещо оракула, или Ра, господарят на египетските богове, го е повикал, за да го погуби. — Лицето му придоби замислено изражение. — Всички Птолемеи след Сотер, царе на Египет или сатрапи на Киренайка, са предприемали това пътуване. Ние сме свързани с Египет чрез царете му и оазисите, но кръвта ни е финикийска, не е македонска или гръцка.

Докато Филопемен разправяше за камилите, които наемали за поклонниците, Катон се замисли за други неща.

„Не, не можем да останем тук дълго, но ако отплаваме при този северозападен вятър, ще бъдем отнесени в Александрия. След случилото се с Помпей Велики не мисля, че в Египет е безопасно за противниците на Цезар.“

— Докато духа Кор, е невъзможно — промърмори на глас.

Филопемен го погледна смутено:

— Кор ли?

— Аргест — поясни Катон, като спомена гръцкото име на западния вятър.

— О, Аргест! Скоро ще спре, Марк Катоне. След няколко дни ще задуха Апарктий.

„Апарктий, Аквилон — пасатите! Да, разбира се! Сега е средата на октомври, но би трябвало да е квинктил. Съзвездието Куче скоро ще изгрее!“

— В такъв случай — рече той с дълбока въздишка на облекчение — няма да злоупотребяваме с гостоприемството ти, Филопемене.