— Колко удобно да си стъпил и в двата лагера! — промърмори Квинт Старши. — Един от главните поддръжници на Цезар ти е зет! Чувам обаче, че Долабела не се проявява като достоен съпруг на Тулия.
— Още една причина да се прибера вкъщи.
— Ами аз, Марк? Защо ти, който открито се противопоставяш на Цезар, да имаш право да се върнеш в Рим, а ние със сина ми, въпреки че не сме били срещу него, трябва да искаме прошката му, защото всички си мислят, че сме се сражавали при Фарсал? А и откъде ще вземем пари?
Цицерон се изчерви, но въпреки това се постара да си придаде незаинтересован вид:
— Това си е твой проблем, Квинте.
— Глупости! Ти ми дължиш милиони, Марк! Да не говорим с колко си задлъжнял на Цезар! Връщай веднага част от тях, защото, кълна се, готов съм да те разпоря още сега! — изкрещя Квинт.
Тъй като не носеше нито меч, нито нож, тази заплаха бе лишена от смисъл. Това обаче бе допълнителна причина за тревога за Цицерон, който се безпокоеше за бъдещето на дъщеря си Тулия и с мъка търпеше оскърбителното поведение на сприхавата си съпруга. Теренция притежаваше собствено състояние, което отказваше да сподели с него. Тя бе истински гений на финансовите хитрини, от тайното преместване на граничните камъни на именията си, до обявяването на най-плодородните си ниви за свещени места, като така се освобождаваше от данъци. Цицерон живееше достатъчно дълго с нея, за да приема тези неща за нормални. Не можеше да й прости само отношението към бедната Тулия, която имаше пълното право да се оплаква от съпруга си Публий Корнелий Долабела. Теренция обаче не се безпокоеше от това. Ако не знаеше, че жена му се интересува единствено от парите, Цицерон щеше да заподозре, че е тайно влюбена в Долабела. Да се съюзява с него срещу собствената си дъщеря! След загубата на детето си Тулия все боледуваше. О, горката!
Цицерон обаче не смееше да пише за това на Долабела. Той отчаяно се нуждаеше от зет си.
Към средата на септември (началото на лятото) адмиралът на Коркира свика малък съвет в главната си квартира.
Трийсет и две годишният Гней Помпей приличаше много на легендарния си баща, макар че косата му бе по-тъмноруса, очите му — по-скоро сиви, отколкото сини, а носът му бе римски, а не чип като на баща му. Лесно му се удаваше да командва. Поради наследените от баща си организационни способности той не срещаше трудности в управлението на дузина отделни флотилии. Освен това бе лишен от ужасната самомнителност и комплексите за малоценност на баща си. Майката на Гней Помпей, Муция Терция, произхождаше от знатно семейство с известни предци, затова тежките мисли за неясното му пиценско родословие, измъчвали толкова много Помпей Велики, не бяха минавали през главата на сина му.
Събраха се само осем души: Гней Помпей, Катон, тримата Цицерони, Тит Лабиен, Луций Афраний и Марк Петрей.
Афраний и Петрей бяха предвождали Помпеевите войски дълги години, бяха управлявали двете Испании от негово име, но преди година Цезар ги беше изгонил оттам. Въпреки белите си коси те бяха истински войници. Бяха пристигнали в Дирахиум непосредствено преди бягството в Коркира и с удоволствие последваха Лабиен, който също бе родом от Пиценум.
Донесоха новини, които много зарадваха Катон, но изобщо не се понравиха на Цицерон: съпротивата срещу Цезар се преместваше в римската провинция Африка, все още управлявана от привърженик на републиканците. Царят на съседна Нумидия, Юба, открито заставаше на републиканска страна, затова всички оцелели след Фарсал се опитваха да се доберат до Африка.
— Ами баща ти? — обърна се Цицерон към Гней Помпей.
О, какъв ужас, да отиде в Африка, когато толкова жадуваше да се прибере у дома!
— Изпратил съм писма до десетки различни градове по крайбрежието — отвърна тихо Гней Помпей, — но засега нямам никакви вести. Научих, че се отбил в Лесбос, за да се срещне с мащехата ми и младия Секст, ала писмото ми явно не е стигнало до него. От Корнелия Метела и Секст също нямам вести.
— Ти какво смяташ да правиш, Гней Помпее? — попита Лабиен, като оголи по навик жълтите си зъби.
„О, интересно — помисли си мълчаливият Катон, докато оглеждаше ту единия, ту другия. — Синът на Помпей мрази този дивак дори повече от мен.“
— Ще остана тук, докато задухат пасатите, поне още месец — отвърна Гней Помпей. — След това ще преместя флотилиите си в Сицилия, Мелита, Гаудос, Вулканските острови. Навсякъде, откъдето мога да попреча на Цезар да изхрани Италия и Рим. Ако Италия и Рим гладуват, тиранинът по-трудно ще наложи волята си в тях.
— Добре! — възкликна Лабиен и се отпусна доволно на стола. — Аз ще тръгна за Африка с Афраний и Петрей. Още утре.
Гней Помпей повдигна вежди:
— Мога да ти дам кораб, Лабиене, но защо бързаш толкова? Остани малко и вземи част от ранените войници на Катон. Аз имам достатъчно плавателни съдове.
— Не. — Той стана и кимна на Афраний и Петрей. — Първо ще мина през Китира и Крит, за да потърся бегълци от войската и да събера екипаж, макар че и войниците могат да гребат. Ти си пази силите за Сицилия.
Той бързо излезе, следван от Афраний и Петрей, като големи послушни стари кучета.
— Дотук с Лабиен — изсъска през зъби Цицерон. — Не бих казал, че ще ми липсва.
„Нито пък аз“ — помисли си Катон. Обърна се към Гней Помпей:
— Какво ще стане с осемте хиляди мъже, които докарах от Дирахиум? Поне хиляда от тях са в състояние да тръгнат за Африка още сега, но останалите трябва да се възстановят. Никой от тях не иска да се откаже от борбата, но не мога да ги оставя тук, ако тръгнеш.
— Е, както изглежда, нашият нов велик пълководец се интересува повече от Мала Азия, отколкото от Адриатика — изсумтя презрително Гней Помпей. — Целунал пръстта на Троя в знак на почит към праотеца си Еней, моля ви се! Освободил троянците от данъци! Търсил гроба на Хектор! — Той се усмихна неочаквано. — Не че ще има много време за почивка. — Вчера ми съобщиха, че цар Фарнак от Кимерия нахлул в Понт.
Квинт Цицерон се изсмя:
— Тръгнал е по пътя на баща си май. Цезар отишъл ли е да го озапти?
— Не, той е продължил на юг. Онзи продажен кучи син Калвин е тръгнал да се бие със сина на Митридат Велики. Тези източни царе! Като хидри са. Ти му отрязваш главата, а на нейно място порастват още две. Предполагам, че Фарнак е решил да стъпче цяла Анатолия.
— Това ще създаде достатъчно работа на Цезар в източния край на Нашето море — отбеляза със задоволство Катон. — Ще имаме предостатъчно време да съберем войски в Африка.
— Даваш ли си сметка, Катоне, че Лабиен се опитва да изпревари теб и баща ми и да поеме командването в Африка? — попита Гней Помпей. — Защо иначе ще бърза толкова да ходи там? — Той удари дланта си с юмрука на другата ръка. — О, да знаех само къде е баща ми! Познавам го, Катоне, знам в какво униние може да изпадне!
— Ще се появи отнякъде, не бой се. — Катон докосна успокоително ръката на адмирала; неочакван жест от негова страна. — Колкото до мен, аз нямам желание да командвам. — Той кимна рязко към Цицерон. — Този човек е с по-висок чин от мен, Гней Помпее. Марк Цицерон е бивш консул, затова в Африка ще се подчинявам на неговата воля.
Цицерон изръмжа гневно и скочи на крака:
— Не, не, не и не! Казах ти вече, няма да стане! Ходи, където щеш и прави каквото искаш, Катоне, назначи за командващ някой от компетентните си жабоци или шебеци, ако така предпочиташ, сложи онзи изрисуван смешник, който така те е обсебил, но не мен! Писна ми, отивам си у дома!
Катон скокна, изправи се с цял ръст и сведе поглед към Цицерон над внушителния си нос, сякаш гледаше някаква гадна твар.
— Според закона и принципите, за които се борим, Марк Тулий Цицероне, ти си първият и най-висш служител на Републиката! Какво искаш и какво ще правиш, са две коренно различни неща! Въпреки цялата ти гласовитост ти нито веднъж не си изпълнявал обществените си задължения както трябва! Особено когато се наложи да вземеш меч! Ти си кабинетен плъх и делата ти нямат нищо общо с помпозните ти думи!
