Всичко бе обагрено в прекрасни цветове: небето и реката — ясносини; далечните скали, показващи началото на пустинята, светеха с различни нюанси от сламеножълто до яркочервено; растителността беше във всички оттенъци на зелено. По това време на годината, средата на зимата, водите на реката се бяха оттеглили напълно и посевите избуяваха. Цезар си беше мислил, че тук не растат никакви дървета, но сега с изненада виждаше цели горички — черници, трънки, дъбове, смокини и всякакви видове палми.
Някъде по средата на Горен Египет от Нил излизаше едно разклонение, вливащо се в Меридовото езеро на север и заграждащо ивицата Таше с достатъчно богата почва за две реколти от пшеница и ечемик годишно. Един от първите Птолемей беше прокопал голям канал от езерото до Нил, за да осигури постоянно течение в страничния ръкав. Всичко по протежение на Нилската долина се напояваше. Клеопатра обясни на Цезар, че дори когато реката не прелее, хората успяват да се изхранят благодарение на това. Александрия бе основната причина за недоимъка заради трите си милиона допълнителни гърла — повече от цялото население на долината.
Скалите и пустинното плато се наричаха Червената земя; долината с дълбоката й, тъмна, постоянно обогатявана почва — Черната земя.
На двата бряга имаше безброй храмове, всичките издигнати в един мащабен стил: масивни колони, стени, вътрешни дворове, пак колони покрай дълги ходници, водещи винаги в едно свещено помещение — малка стая, в която светлината се насочваше по такъв начин, че да създава тайнствена атмосфера. Там винаги стоеше статуята на някое звероподобно божество или на някой прочут фараон, обикновено на великия строител Рамзес Втори. Пред храмовете често се издигаха статуи на фараони и сфинксове с глави на овни, на лъвове и на хора. Стените им бяха изрисувани с образи на хора, растения, животни и пъстро боядисани; египтяните обичаха крещящите цветове.
— Повечето Птолемеи са участвали в строежа, поправката или завършването на някой наш храм — обясни Клеопатра, докато скитаха из удивителния Абидоски лабиринт. — Дори баща ми, Авлет, строеше усилено; толкова искаше да стане фараон! Когато персиецът Камбиз завладял Египет преди петстотин години, той обявил храмовете и пирамидите за светотатство и започнал да ги руши, някои е унищожил напълно. Затова за Птолемеите имало предостатъчно работа. Те са първите след истинските египетски управници, които милеят за страната. Аз съм положила основите на нов храм на Хатор, но искам и синът ни да се присъедини към мен като един от строителите му. Това ще е най-великият храм в египетската история.
— След като Птолемеите толкова се гърчеят, защо строят като древните египтяни? Вие дори използвате йероглифи вместо гръцката азбука.
— Вероятно защото повечето от нас са били фараони и със сигурност, защото жреците са здраво свързани с древността. От техните редици идват всички архитекти, скулптори и художници, понякога дори в Александрия. Чакай само да видиш храма на Изида във Фили! Там са включени някои неща от гръцкия стил, затова се слави като най-красивия храмов комплекс в Египет.
Реката гъмжеше от риба, включително оксиринхуси, огромни подводни чудовища, на които бе наречен цял град. Египтяните ядяха риба, както прясна, така и пушена, като основна храна. Костурите и шараните бяха в изобилие и за най-голямо удивление на Цезар във водата се гонеха дори делфини, избягвайки с лекота хищните крокодили.
Много животни бяха свещени, някои се почитаха само в един град, други — навсякъде. Гледката как някакви жреци пъхат насила в устата на един Сухис, огромен свещен крокодил, медени сладкиши, печено месо и сладко вино, накара Цезар да избухне в смях. Дългото трийсет стъпки животно беше толкова преяло, че отчаяно се опитваше да се измъкне от мъчителите си, но без успех; те държаха челюстите му отворени и пъхаха в гърлото му храна. Цезар видя и свещени бикове Бухис и Апис, майките им, храмовете им и стана свидетел на сладкия им живот. Свещените бикове, кравите, които са ги родили, ибисите и котките се мумифицираха след смъртта им и се погребваха в просторни подземия. Котките и ибисите изглеждаха жалки за несвикналото око на Цезар — стотици хиляди фигурки, натъпкани една до друга, сухи като пергамент, неподвижни, безжизнени, докато духовете им скитаха в Царството на мъртвите.
„Всъщност — мислеше си той, докато «Нилския Филопатор» го водеше все по на юг — нищо чудно, че египтяните си представят боговете наполовина човеци, наполовина зверове. Нил е отделен свят и животните са неразделна част от живота на хората. Крокодилът, хипопотамът и чакалът са страховити зверове: крокодилът дебне във водата невнимателни рибари, кучета или деца; хипопотамът изпотъпква и изяжда посевите; чакалът се промъква в къщите и краде бебета и котки. Затова Себек, Таурт и Анубис са богове на злото. Котката Бастет и соколът Хор пък ядат плъхове и мишки; ибисът Тот унищожава вредните насекоми; кравата Хатор осигурява месо, мляко и работна сила; овенът Хнум опложда овцете, даващи месо, мляко, и вълна. За египтяните, ограничени в тази тясна долина и зависещи единствено от реката, е логично боговете да са наполовина животни, наполовина човеци. Тук разбират, че човекът също е животно. Амон Ра, слънцето, грее всеки ден от годината. За нас, римляните, луната символизира дъжда, родилния цикъл на жената, промяната, докато за тях тя е просто част от нощното небе, дало начало на земята. За нас боговете са силите, свързващи два различни свята. Те обаче не живеят в такъв свят.“
„Тук има само слънце, небе, река, хора и животни. Космологията им няма абстрактни понятия.“
Мястото, където Нил излизаше от безкрайния си червен каньон, за да потече през Египет, бе очарователно. В Нубия той не напоявал нищо, минавал между скални стени, така му каза Клеопатра.
— В Етиопия, където също тече спокойно, в Нил се вливат два притока — обясни тя. — Те събират летните дъждове и правят възможни разливите. Самият Нил тече покрай Мерое и страната на прогонените сембрити, които някога са управлявали Египет — толкова са дебели, че не могат да ходят. Основната река се подхранва от дъждове, които валят през цялата година някъде отвъд Мерое. Благодарение на това не пресъхва през зимата.
Видяха първия нилометър край остров Елефантина, сетне отидоха до Първия праг, където водата падаше и се пенеше със страшен рев. Продължиха на юг до Сиена, където през най-дългия ден на годината слънцето грееше право отгоре и се оглеждаше на дъното на кладенците.
— Да, чел съм Ератостен — каза Цезар. — Тук, в Сиена, слънцето престава да се движи на север и тръгва на юг. Ератостен го е нарекъл Тропик, защото означава точка на завъртане. Той е забележителен мъж. Доколкото си спомням, смята, че отново египтяните са създали геометрията и тригонометрията. Цели поколения деца като мен навремето се мъчат с учителите си и Евклид само защото разливът заличавал граничните камъни на Египет и всяка година египтяните трябвало да правят нови изчисления.
— Да, но не забравяй, че любопитните гърци са записали всичко на хартия! — засмя се добре запознатата с математиката Клеопатра.
Пътуването му помогна да опознае по-добре не само Египет, но и Клеопатра. Никъде по света нямаше монарх, ползващ се с такава голяма почит по традиция, а не по право или от страх. Хората се трупаха на брега и хвърляха цветя около кораба, кланяха се и падаха на колене, зовяха името й. Фараонът ги ощастливяваше с божественото си присъствие и разливът бе съвършен.
Когато беше в състояние, тя се качваше върху един пиедестал на палубата и поздравяваше тържествено поданиците си, застанала така, че наедрелият й корем да се вижда добре. Стоеше по този начин с бялата корона на Горен Египет на главата винаги когато минаваха през град. Корабът често се озоваваше обкръжен от лодки, понякога палубата му се покриваше с цветя. Макар че Клеопатра беше в напреднала бременност и вече не бе толкова бодра и жизнена, състоянието й нямаше значение. Най-важно бе да се покаже като достоен фараон.
