— Както желаеш, Цезаре.

Всъщност този все още млад мъж с обръсната глава се зарадва много на внезапната промяна на съдбата си, защото изпитваше вродено любопитство към чужди земи. Гореше от нетърпение да види всевъзможни странни кътчета като придружител на боготворения от всички човек. Разстоянието не можеше да го раздели от Създателя Птах и неговата съпруга Сехмет, от сина им Нефертем. Той можеше да изпраща мислите си към Мемфис от всяко кътче на света. Затова, докато Цезар и Клеопатра разговаряха на твърде бърз гръцки, за да ги разбира, той се замисли върху нещата, които трябваше да вземе: цяла дузина внимателно увити гъвкави кухи тръстикови стъбла, щипци, трепани, ножове, троакари, игли…

— Ами градските управници? — попита Цезар.

— Досегашните са свалени — отвърна Аполодор. — Натоварих ги на един кораб за Македония. Когато отидох при тях с новата царска гвардия, заварих хроникьора да гори свитъците със закони и декрети, а ковчежника счетоводните документи. За щастие пристигнах точно навреме, за да ги спра. Градската съкровищница е под Серапеума заедно с канторите на висшите обществени служители. Останали са непокътнати.

— Нови хора ли? Как ги избра?

— Чрез жребий между по-изтъкнатите македонци, много, от които са загинали или избягали.

— Жребий? Искаш да кажеш с теглене на номерирани топки?

— Да, Цезаре, жребий. Резултатите, разбира се, бяха подправени.

— Е, това е по-евтино от провеждането на избори, както е при нас. Какво става сега?

— Ще преустроим всичко — заяви решително Клеопатра. — Възнамерявам да отменя назначаването чрез жребий и да организирам избори. Ако единият милион нови граждани гласуват за определени кандидати, ще се погрижа думата им да се чува.

— Това, разбира се, зависи от кандидатите. Смяташ ли да дадеш право на всеки да се кандидатира?

Тя смутено сведе очи и отговори:

— Все още не съм обмислила всички подробности.

— Не смяташ ли, че гърците ще се почувстват пренебрегнати, ако само евреите и метиците получат гражданство? Защо не дадеш това право на всеки, включително на потомците на египтяни? Лиши ги, ако искаш, от изборни права, но им позволи някакви права на граждани.

По лицето й обаче Цезар разбра, че това е твърде далечна перспектива.

— Благодаря, Аполодоре, Хапдефане, можете да си вървите — рече той, като потисна въздишката си.

— Вече сме сами — рече Клеопатра; издърпа го от креслото и го накара да легне на кушетката до нея. — Добре ли се справям? Изразходвам парите си точно както ми каза. Бедните са нахранени и боклуците се извозват. Всеки строител в града е нает за издигането на жилищни сгради. Има пари за започване и на общественото строителство, защото ще използвам личния си фонд. — Големите й очи заблестяха. — Ти си прав. Това е начинът да спечелиш народната любов. Всеки ден излизам с Аполодор сред хората, за да ги утешавам. Това радва ли те? Започвам ли да управлявам по-добре?

— Да, но ти остава да учиш още много. Когато дадеш политически права на всичките си поданици, ще си го постигнала. Имаш дарбата да управляваш, но не си достатъчно наблюдателна. Вземи например евреите. Те са сприхави, но и способни. Уважавай ги и бъди добра с тях. В трудни времена те ще те подкрепят най-силно.

— Да, да — измърмори тя, раздразнена от поучителния му тон. — Искам да поговорим за още нещо, любов моя.

Той закачливо присви очи:

— Нима?

— Да, наистина. Знам какво ще правим с теб през тези два месеца, Цезаре.

— Ако имам попътни ветрове, ще отплавам към Рим.

— Е, нямаш, затова ще отплаваме по Нил до Първия праг. — Тя потупа корема си. — Фараонката трябва да покаже на народа си, че е плодовита.

Той се намръщи:

— Съгласен съм, че фараонката трябва да го направи, но аз трябва да остана тук, за да съм винаги в течение на събитията.

— Не искам и да чуя за това! Не ме интересуват събитията! Двамата с теб ще се качим на ладията на Птолемей Филопатор и ще обиколим истинския Египет, Египет на Нил!

— Не обичам да ме принуждават, Клеопатра.

— Правя го заради здравето ти, глупчо! Хапдефане каза, че се нуждаеш от истинска почивка, а не от още работа. А каква по-добра почивка от едно пътешествие с кораб? Моля те, умолявам те, съгласи се! Цезаре, всяка жена се нуждае от романтични спомени с възлюбения си! Ние нямаме никакви романтични преживявания и докато ти мислиш за себе си като за Цезар диктатора, няма да имаме. Моля те! Моля те!

Птолемей Филопатор, четвъртият управник с това име, не бил от най-активните владетели на династията. Оставил на Египет в наследство само две забележителни неща: двата най-големи кораба, правени някога на света. Единият беше пригоден за морски плавания и имаше дължина 426 стъпки и широчина — 60. Имаше шест скамейки за гребците с по четирийсет мъже на всяка. Другият бе речна ладия, пригодена за по-плитки води и с две пейки за гребци с по десет човека на всяка; той бе дълъг 350 и широк 40 стъпки.

Речната ладия на Филопатор се пазеше в хангар край Мемфис, поддържана безупречно през сто и шейсетте години от построяването й (мокрена и смазвана, лъскана и постоянно поправяна), и се използваше за пътувания на фараоните по реката.

„Нилският Филопатор“, както го наричаше Клеопатра, имаше просторни стаи, бани, аркада с колони на палубата и две огромни зали: една за аудиенции и една за пиршества. Под палубата и над скамейките за гребците се намираха личните покои на фараона и помещенията за многобройните слуги. На борда се готвеше само в едно оградено помещение с пещи. Храната се приготвяше на брега, защото огромният плавателен съд се движеше със скоростта на пешеходец и по източния бряг на реката го съпътстваше цяла армия прислужници; западният оставаше царство на мъртвите и храмовете.

Стаите бяха украсени със злато, сребро, слонова кост, изящни инкрустации и мебели от най-скъпите видове дървен материал от целия свят, включително кедрово дърво от Атласките планини с най-прекрасните шарки, които бе виждал Цезар — немалко признание, като се има предвид, че колекционирането на кедрови мебели беше страст за богатите римляни. Върху пиедестали от хризелефантин (смес от злато и слонова кост) стояха статуи от Праксител, Мирон, дори Фидий; имаше картини от Зевксис и Парасий, от Павсий и Никий и гоблени с толкова богати сюжети, че с реалистичността на детайлите си съперничеха на картините. Навсякъде бяха постлани персийски килими, на прозорците висяха ленени завеси в съответстващите за всяка стая цветове.

„Най-накрая, стари ми приятелю Красе — помисли си Цезар, — вече вярвам на историите ти за несметните богатства на Египет. Колко жалко, че не можеш да видиш това! Това е кораб, достоен за боговете.“

Плаваха с издути платна от тирски пурпурен плат, защото в Египет вятърът винаги духаше от север. На връщане силното речно течение щеше да помага на гребците. Не че виждаше някой от тях; Цезар нямаше представа къде са, как се отнасят към тях. Гребците по целия свят бяха свободни, добре обучени мъже, ала Египет не се славеше с голяма свобода. Всяка вечер преди залез „Нилският Филопатор“ биваше завързван за някой царски кей, до който не се допускаше никакъв друг плавателен съд.

Цезар си мислеше, че ще се отегчава, но това не стана. По реката постоянно минаваха кораби и лодки, най-вече разноцветни платноходки, пренасящи хранителни продукти от пристанищата покрай Червено море: големи глинени гърнета с тикви, шафран, сусам и ленено масло, сандъци с фурми, добитък. Бързите корабчета на речната стража сновяха навсякъде и проверяваха всички.

При това плаване Цезар най-сетне разбра значението на разливите, защото бреговете на Нил бяха между седемнайсет и трийсет и две стъпки високи. Ако реката не се вдигнеше над нивото на най-ниския бряг, наводнението бе невъзможно; ако излезеше над по-високия бряг, водата преливаше извън равнината, отнасяше села и реколта и се застояваше твърде дълго.