Фабриций, Ламий и Макрин се спогледаха. Не знаеха дали да се радват на тези новини или не. Децим Карфулен от Шести легион остана с безизразно лице.

— Много е важно Александрия да е спокойна — продължи Цезар. — С течение на времето все повече римски легиони ще остават на гарнизон, без да изпълняват бойни задачи. Това не означава, че трябва да бездействат. Всички си спомняме какво стана с войниците, които Авъл Габиний бе оставил в Александрия след връщането на Авлет. Те бяха започнали да се чувстват като местни жители и убиха синовете на Бибул, за да не се върнат на служба в Сирия. Царицата се справи добре в тази криза, но това не бива да се повтаря. Легионерите, които оставям в Египет, ще се държат като професионални войници, ще поддържат бойните си умения и ще останат в пълна готовност да настъпят към Рим, когато им заповядам. Останат ли обаче на чуждо място, далеч от домашното огнище, мъжете губят връзка с действителността, а след това и човешките си чувства. Аз няма да допусна да крадат жени от Мемфис, затова ще трябва да избират съпруги сред свободните александрийки и както казваше Гай Марий, да разпространяват римските обичаи, римските идеали и латинския език чрез децата си.

Той огледа главните центуриони на трите легиона. Цезар никога не си губеше времето с легати или военни трибуни, които се избираха според знатния си произход и не се задържаха много във войската. Центурионите бяха гръбнакът на армията, постоянните й командири.

— Фабриций, Макрин, Ламий, това са заповедите ми към вас. Останете в Александрия и я пазете добре.

Нямаше смисъл да се оплакват. Можеше да е и много по-зле, например трийсетдневни походи.

— Да, Цезаре — рече Фабриций от името на тримата.

— Публий Руфрий, ти също ще останеш тук. Давам ти правомощия на пропретор.

Това зарадва Руфрий. Той вече имаше жена в Александрия, бременна от него, и не искаше да я изоставя.

— Дециме Карфулене, Шести легион ще тръгне с мен за Анатолия. Съжалявам, че няма да се установиш за постоянно, но твоите момчета ме съпътстват през всичките тези години, откакто те взех от Помпей Велики, и аз те уважавам много, че му остана верен, след като се върна при него. На север ще попълня редиците ви с още ветерани. В отсъствието на Десети легион Шести ще е под мое лично командване.

Карфулен се усмихна широко, показвайки две дупки от липсващи зъби. Белегът, преминаващ през носа му, се набърчи. Действията му при превземането на Птолемеевото укрепление бяха спасили цял легион от кръстосания огън на противника, затова той получи корона цивика при награждаването на войската. Също както Цезар той имаше вече право да влезе в сената по заслуги.

— Това е голяма чест за Шести, Цезаре. Ние сме твои до смърт.

— Колкото до вас — обърна се Цезар към главния си ликтор и секретаря си, — вие сте прикрепени постоянно към мен. Където отида, и вие идвате с мен. Теб обаче, Гай Требаций, не мога да те моля за повече услуги, които ще повлияят зле на благородническата ти кариера.

Требаций въздъхна; спомни си ужасните разходки в нечовешката влага на Портус Ициус, защото Цезар бе забранил на легатите и трибуните си да яздят; спомни си вкуса на менапската печена гъска; спомни си главоломното препускане за предаване на послания. О, Рим с носилките, стридите, изтънчените сирена и фалернското вино!

— Е, Цезаре, рано или късно пътят ти отново ще те доведе в Рим. Няма да бързам с решения за кариерата си, докато не дойде този ден — рече храбро той.

Очите на Цезар проблеснаха и той каза:

— Може би храната в Мемфис ще ти хареса повече. Много си отслабнал напоследък.

Сетне скръсти ръце в скута си и кимна:

— Римляните са свободни.

Те излязоха; навън заговориха един през друг още преди Фаберий да затвори вратата.

— Първо ти, добри ми приятелю Митридате — рече Цезар, след като се поотпусна. — Вие с Клеопатра сте син и внучка на Митридат Велики, което те прави неин чичо. Ако, да речем, съпругата и децата ти дойдат тук, склонен ли си да останеш в Александрия и да се грижиш за възстановяването на града? Клеопатра сподели, че има нужда от чужд архитект, а ти си знаменит с творенията си край морето под пергамския акропол. — На лицето му се появи лукаво изражение. — Много добре си спомням онова крайбрежие. Навремето разпънах там петстотин пирати, за най-голямо неудоволствие на управителя. Сега обаче там има красиви улици, аркади, градини, обществени постройки.

Митридат се намръщи. Той беше енергичен мъж, наближаващ петдесетте, син на наложница. Бе наследил чертите на баща си — едър, мускулест, висок, с руса коса и жълтеникави очи. Подстригваше косата си късо по римски маниер и се бръснеше, но дрехите му бяха по-скоро ориенталски — имаше слабост към златовезаните платове, плюшените бродерии и всички оттенъци на пурпурното, извличани от черупките на охлювите мурекс. Тази разточителност можеше да бъде простена на толкова лоялен клиент, първо на Помпей, после на Цезар.

— Честно казано, Цезаре, с удоволствие бих го сторил, но не може ли без мен? При опасността от Фарнак със сигурност ще съм по-необходим в страната си.

Цезар енергично поклати глава:

— Фарнак няма да стигне чак до провинция Азия, още по-малко до Пергам. Ще го спра в Понт. Доколкото разбирам от Калвин, синът ти се справя отлично с управлението в твое отсъствие, затова, моля те, почини си от държавните дела! Заради родството ти с Клеопатра александрийците ще те приемат по-лесно, а забелязвам, че си изградил и много силни връзки с евреите. Най-умелите майстори в Александрия са сред юдеите и метиците, а щом първите те приемат, ще те одобрят и вторите.

— Съгласен съм тогава, Цезаре.

— Добре. — След като решението му бе прието, господарят на света кимна на Митридат Пергамски в знак, че е свободен. — Благодаря.

— И аз ти благодаря — рече Клеопатра, щом чичо й си тръгна.

„Чичо! Удивително! По линия на майка си сигурно имам хиляди роднини! Фарнак също ми е чичо! А по линия на Родогун и Апама съм свързана с Камбиз и Дарий в Персия! И двамата са били някога фараони! В мен се събират цели династии. Каква кръв ще тече във вените на сина ми?“

Цезар заговори за Хапдефане, когото искаше да вземе като личен лекар.

— Бих желал бедният човек да остане с мен — рече на латински, който царицата вече говореше много добре, — но съм достатъчно дълго в Египет, за да знам, че малко хора тук са свободни. Всъщност само македонците. Доколкото мога да се досетя, съдбата му е в ръцете на Хаем, тъй като е жрец на съпругата на Птах, Сехмет, и явно живее в храмовия комплекс на Птах. Тъй като ти поне отчасти си господарка на Хаем, той ще направи, каквото пожелаеш. Имам нужда от Хапдефане, Клеопатра. Сега, след смъртта на Луций Тукций (той бе личен лекар на Сула, а след това мой), аз не се доверявам на римските лечители. Ако има съпруга и деца, с радост ще взема и тях.

Това поне можеше да стори за него!

— Хапдефане, Цезар иска да те вземе със себе си — рече тя на жреца на древноегипетски. — Птах ще е доволен, ако се съгласиш. Ние в Египет с радост ще приемаме вести за него, независимо къде по света се намирате. Отговори му лично и му разкажи за положението си. Той е загрижен за теб.

Жрецът запази непроницаемо изражение, насочи черните си, немигащи очи към Цезар.

— Божествени Цезаре — рече на лош гръцки, — очевидно е, че Птах иска да ти служа. Ще го направя по своя воля. Аз съм дал клетва за полово въздържание. — Очите му игриво проблеснаха. — Бих искал да включа в лечението ти и някои египетски методи, които гръцките лечители отричат: талисманите и заклинанията имат голяма сила.

— Точно така! — възкликна възбудено Цезар. — Като върховен жрец аз знам всички римски талисмани и заклинания; можем да обменяме опит. Съгласен съм, че в тях се крие голяма сила. — Лицето му стана сериозно. — Трябва обаче да си изясним един въпрос. Не съм никакъв „божествен“ Цезар; и никакво коленичене на пода пред мен! Навсякъде другаде по света аз съм обикновен човек и другите хора се обиждат, ако някой ме нарече бог.