Литмир - Электронная Библиотека
Содержание  
A
A

Продължиха обиколката. От всички обществени постройки Агората бе претърпяла най-малки поражения. Някои от колоните й бяха свалени за запушването на проходите под Хептастадиона, но стените й бяха непокътнати, а също и по-голямата част от покрива на аркадата. От гимназията обаче стърчаха само няколко зида, а съдилището бе напълно изчезнало. Красивият Панов хълм беше лишен от растителността си, потоците и водопадчетата му бяха пресъхнали, по дъното им имаше кристализирала сол, всяко равно място се заемаше от римска артилерия. Всички от храмовете бяха засегнати, но Цезар с радост забеляза, че статуите и стенописите им, макар и изцапани, все още стоят.

Серапеумът в Ракотис бе засегнат най-малко благодарение на голямата си отдалеченост от Дворцовата улица. От главния храм все пак липсваха три масивни греди и покривът се беше продънил.

— Серапис обаче е в отлично състояние — отбеляза Цезар, докато прескачаше купчините мазилка.

Статуята на бога седеше на осеяния си със скъпоценни камъни златен трон. Много приличаше на Зевс, с голяма брада и дълги коси, един триглав цербер лежеше в краката му, а главата му беше увенчана от огромна корона с формата на кошница.

— Много е добър — рече Цезар, докато го оглеждаше. — Не е като произведение на Фидий, Праксител или Мирон, но статуята е много добра. Кой я е правил?

— Бриакс — отвърна Клеопатра.

Тя огледа полуразрушения храм, спомни си просторната пропорционална постройка с високия многостъпален подиум, ярко оцветените и позлатени йонийски колони, изящните метали и постаменти. Само Серапис бе останал.

„Колко ли разрушени градове е видял Цезар, колко ли обгорели руини, колко хаос? Това разрушение сякаш не му прави никакво впечатление, макар че той и хората му са причина за голямата част от него. Жителите на града ограничаваха с частни къщи, коптори, колиби, маловажни неща.“

— Е — рече тя, когато той и ликторите му я изпроводиха до двореца, — ще трябва да измъкна всеки талант от съкровищниците, за да възстановя храмовете, гимназията, агората, съда, всички обществени сгради.

Той дръпна юздата на магарето й и животното спря.

— Това е много похвално — отбеляза Цезар, — но не започвай с орнаментите. Първото, за което трябва да похарчиш пари, е за осигуряване на храна на останалите живи в това бедствие. Второто е разчистването на развалините. Третото, което трябва да осигуриш, са нови къщи за обикновените хора, включително за бедните. Едва след като се погрижиш за жителите на Александрия, можеш да пръскаш пари за обществени сгради и храмове.

Тя понечи да възрази, но срещна погледа му. „О, създателю Птах! Той наистина е бог — велик, страшен!“

— Мога със сигурност да твърдя — продължи той, — че повечето от загиналите в тази война са с македонски или македоно-гръцки произход. Може би сто хиляди. На грижите ти все още остават около три милиона души, загубили жилищата или работата си. Иска ми се да разбереш, че това е златна възможност да се издигнеш в очите на поданиците си. Рим не е бил разрушаван след превръщането му в световна сила и обикновените хора никога не са били пренебрегнати. Вие, Птолемеите и македонските ви управници сте властвали в много по-голям град, но сте мислили само за собствените си облаги, без да се грижите за народа. Това трябва да се промени, иначе тълпата ще се разгневи.

— Искаш да кажеш — рече объркано тя, — че ние, на върха, не сме се проявили като истински управници. Ти ни обвиняваш за безразличието ни към бедните и че никога не сме ги хранили за наша сметка, нито сме дарявали с гражданство всички, които живеят тук. Рим обаче също не е съвършен. Рим има цяла империя и може да глези най-низшите си жители, като експлоатира провинциите си. Египет няма провинции. Каквито е имал, Рим му ги е отнел. Колкото до теб, Цезаре, ти самият газиш до коленете в кръв, така че не е уместно да съдиш управниците на Египет.

Цезар дръпна отново юздите и магарето тръгна.

— През военната си кариера — рече спокойно той — аз съм оставил половин милион души без покрив. Четиристотин хиляди жени и деца са загинали заради мен. Убил съм повече от милион мъже на бойните полета. Рязал съм ръце. Продал съм милиони мъже, жени и деца в робство. Всичко това обаче съм го правил, след като съм подписвал договори, след като съм се опитвал да водя преговори, след като съм изпълнил всичките си обещания. А когато съм разрушавал, останалото след мен ще донесе на следващите поколения неизмеримо по-голямо благоденствие от страданията, които съм причинил. — Той продължи още по-уверено: — Мислиш ли, Клеопатра, че не си давам сметка за разрушенията, които съм причинил? Мислиш ли, че не страдам? Мислиш ли, че гледам на всички минали нещастия и на онези, които предстоят, без скръб? Без болка? Без съжаление? Ако е така, грешиш. Споменът за жестокостите не успокоява душата на стари години и аз искрено се надявам да не доживея до дълбока старост. Отново ти казвам, фараоне, управлявай поданиците си с любов и не забравяй, че само щастливата случайност да се родиш такава те прави по-различна от жените, които ровят из развалините на този град. Ти си мислиш, че Амон Ра те е сложил в тази кожа. Аз обаче знам, че това е просто една случайност.

Тя беше потресена; сложи ръка на устата си и впери поглед право между ушите на магарето, стараейки се да не заплаче.

„Значи той вярва, че няма да доживее дълбока старост, и се радва на това. Сега разбирам, че никога няма да го опозная истински. Той иска да ми каже, че всичко, което е вършил досега, го е направил съзнателно, с пълно разбиране за последствията, включително и за него. Никога няма да имам тази сила, тази далновидност, тази безскрупулност. Съмнявам се, че някой друг ги притежава.“

След девет дни Цезар свика съвещание в голямата стая, която използваше за кабинет. Присъстваха Клеопатра и Аполодор заедно с Хапдефане и Митридат Пергамски. От римляните дойдоха Публий Руфрий, Карфулен от Шести легион, Ламий от Четирийсети, Фабриций от Двайсет и седми, Макрин от Трийсет и седми, цезаровият ликтор Фабий, секретарят му Фаберий и личният му легат Гай Требаций Теста.

— В началото на април сме — обяви стегнато той. — Гай Домиций Калвин ме информира от провинция Азия, че Фарнак се е върнал в Кимерия, за да се оправи с блудния си син, който е решил да не се подчини на баща си без бой. Така в Анатолия положението ще остане спокойно поне още три-четири месеца. Освен това всички планински проходи между Понт и Малка Армения ще бъдат затрупани със сняг до средата на секстил — о, как мразя разминаването между календара и сезоните! В това отношение фараонът на Египет е прав. Вашият календар се основава на слънчевия цикъл, не на лунния. Смятам да обсъдя това с нашите астрономи.

Той си пое въздух и се върна на темата:

— Фарнак без съмнение ще се върне, затова ще го имам предвид, когато планирам следващите си действия. Калвин е зает със събирането и обучението на войска, а Дейотар иска на всяка цена да се реваншира, задето беше в клиентелата на Помпей. Колкото до Ариобарзан… — добави с усмивка — … Кападокия винаги ще си бъде Кападокия. Той няма да съдейства нито на нас, нито на Фарнак. Казал съм на Калвин да поиска няколко от републиканските легиони, които върнах в Италия с моите ветерани. Така, когато му дойде времето, ще е подготвен. Ако Фарнак загуби някои от най-добрите си войници във войната с Асандер в Кимерия, толкова по-добре.

Той се приведе напред и огледа съсредоточените лица на останалите.

— Тези, които останахме в Александрия през последните шест месеца, преживяхме изключително изнервяща война и войските са заслужили да починат през зимата. Затова възнамерявам да остана в Египет още два месеца, стига събитията да го позволят. С разрешението и съдействието на фараона ще устроя лагера край Мемфис, достатъчно далеч от Александрия, за да спестя на войниците си неприятните спомени. Там има забележителни паметници и ще дам на войниците достатъчно пари за харчене. Ще уредя и изпращането на излишните жени от Александрия в лагера. Толкова много потенциални съпрузи загинаха в битките, че през следващите години жените ще представляват голямо бреме за града. Има начин това да се избегне. Нямам намерение да ги използвам като проститутки, а да им намеря съпрузи. Двайсет и седми, Трийсет и седми и Четирийсети ще останат в Александрия достатъчно дълго, за да могат войниците да създадат семейства. Страхувам се, че легионерите от Шести няма да имат възможност да създадат постоянни връзки.

27
{"b":"282879","o":1}