Въпреки честите прекъсвания двамата постоянно разговаряха. Това доставяше по-голямо удоволствие на Цезар, отколкото на Клеопатра. Нежеланието му да обсъждат точно онези аспекти от живота му, които най-много я интересуваха, я дразнеше безумно. Тя искаше да знае всички подробности за връзката му със Сервилия (целият свят говореше за това!), за дългогодишния му брак с жена, с която почти не се беше виждал, за многото благородни дами, които бе съблазнил само за да се присмее на съпрузите им, негови политически противници. О, толкова много тайни! Тайни, за които той отказваше да говори, макар че не спираше да я поучава как се управлява или да й разказва вълнуващи истории за галските друиди, за езерните храмове в Толоза и натоварените със злато кораби, откраднати от Сервилий Цепион, за обичаите на десетки чужди народи. Стига темата да не го засягаше лично, Цезар говореше с удоволствие. Ако обаче тя се опиташе да нагази в дълбините на емоционалния му живот, той веднага млъкваше.

Съвсем разбираемо, Клеопатра остави посещението в храмовия комплекс на Птах за връщането им. Цезар бе видял пирамидите от кораба, ала сега пристигна на кон при Хаем. Клеопатра, вече твърде наедряла, отказа да го придружи.

— Камбиз от Персия се опитал да изтрие стенописите от външната каменна облицовка, но се отегчил и насочил вниманието си към вътрешността на храмовете — обясни Хаем. — Затова толкова много от тях са почти голи.

— Честно казано, не мога да си представя какво кара един човек, дори да изпитва огромна почит към бога си, да отделя толкова време и труд на една сграда, която никога няма да му послужи — призна Цезар.

Хаем се поусмихна:

— Е, не забравяй, че Хуфу и останалите фараони не са участвали лично в строежите. Може би от време на време са идвали да надзирават работниците, но нищо повече. Строителите са били много способни. В пирамидата на Хуфу има около два милиона големи камъка. Повечето работа се вършела по време на разлив. Камъните били пренасяни с кораби до началото на рампата на платото, не е било нужно да ги влачат през равнината. По време на активния земеделски сезон строителството буквално замирало. Сега външната облицовка е от полиран варовик, но някога върховете на пирамидите са били покрити със злато, за жалост ограбено от чужди нашественици. Гробниците били разбити по същото време и всички съкровища — откраднати.

— Къде тогава е съкровището на управляващия фараон?

— Искаш ли да го видиш?

— Много. — Цезар се поколеба, сетне добави: — Трябва да разбереш, Хаем, че не съм тук, за да грабя. Всичко, което притежава Египет, ще се предаде на сина ми или на дъщеря ми. — Той сви рамене. — Не мога да приема само мисълта, че след време синът ми ще се ожени за дъщеря ми. За римляните кръвосмешението е грях. Странно, но забелязвам, че войниците ми се тревожат повече от звероглавите богове на страната ти.

— Ти обаче разбираш защо боговете ни са „звероглави“. Виждам го в очите ти. — Хаем подкара магарето си. — Хайде сега към съкровищницата.

По-голямата час от огромния храмов комплекс на Птах беше строена от Рамзес Втори. От двете страни на дългата и широка улица към храмовете стояха прекрасни сфинксове с глави на овни, а от западната страна се издигаше огромна оцветена статуя на Рамзес.

Никой, осъзна Цезар, не би намерил входа към съкровищницата, ако не го знаеше предварително. Хаем го преведе през коридори до голяма зала с цветни статуи на Мемфиската троица, в истински ръст и призрачно осветени. В средата стоеше самият Птах, с бръсната глава и позлатен череп. Беше увит в бели платнени ленти от краката до врата. Само ръцете му се показваха. Държеше жезъл с голям бронзов анх (Т-образен предмет с примка на върха) и изкривен скиптър. От дясната му страна стоеше жена му Сехмет с изящно женско тяло, но с глава на лъвица, над която се виждаха дискът на Ра и изправена кобра. Отляво на Птах бе техният син Нефертем, пазител на Египет и господар на лотоса, мъж с висока синя лотосова корона и по едно бяло щраусово перо от всяка страна.

Хаем се пресегна към жезъла на Птах и свали анха. Подаде тежкия предмет на Цезар, сетне се обърна и тръгна по обратния път. Спря някъде по средата на коридора, коленичи и бутна с две ръце един камък с надпис на нивото на пода. Той се отмести достатъчно, за да може жрецът да го измъкне от стената. Сетне Хаем взе анха от Цезар и го пъхна в дупката.

— Досетили сме се за това преди много време — обясни той, докато въртеше анха за куката в горната му част. — Грабителите на гробници знаят всякакви хитрости, затова се чудехме как да ги измамим. Накрая се спряхме на прост механизъм с непредвидимо местоположение. Коридорите ни са истински лабиринт. Този не се различава по нищо от останалите. — Той изръмжа от усилие, думите му заглъхнаха. — Животът на Рамзес Велики е описан по всички стени, имената на многобройните му синове са изписани сред йероглифи и рисунки. А настилката… ами тя е като във всеки друг коридор.

Цезар дочу някакъв звук, обърна се и с изненада забеляза гранитна плоча в средата на коридора, издигната над околните.

— Помогни ми — рече Хаем, като остави анха в основата на стената.

Цезар коленичи, повдигна плочата и се взря в мрака отдолу. Настилката на пода бе така направена, че двамата с лекота махнаха още няколко по-малки плочи около първата. Накрая под тях зееше дупка, достатъчно голяма за провирането на доста едри предмети.

— Помогни ми — повтори Хаем, като този път хвана стърчащ бронзов кол, който бе поддържал централната плоча. Отви го и го извади. Сетне се пъхна в свободния вече отвор, измъкна две факли и обяви:

— Сега ще отидем да ги запалим на свещения огън, защото в съкровищницата няма източник на светлина.

— Има ли достатъчно въздух, за да горят? — поинтересува се Цезар, докато вървяха към свещената стая с огъня, където се намираше и статуя на седналия Рамзес.

— Да, докато плочите са махнати и ако не навлизаме много навътре. Ако искахме да вземем от съкровището, щях да извикам и други жреци и да ги накарам да вкарат допълнително въздух със специалното духало.

Със запалени факли двамата слязоха в утробата на земята под светилището на Птах. Едно стълбище водеше в малко преддверие към лабиринт от тунели с малки стаи покрай тях: стаи със златни слитъци, ковчежета със скъпоценни камъни и перли с всякакви цветове и форми; стаи с лечебни кори, подправки и благовония; стаи с лазерпициум и балсам; стаи със слонски бивни; стаи с порфир, алабастър, планински кристал, малахит, лазурит; стаи с абанос, кедрово дърво, електрум и златни монети. Ала никакви статуи, картини или нещо, което можеше да се нарече произведение на изкуството.

Умът на Цезар заработи трескаво. В съкровищницата имаше такова несметно богатство, че дори седемдесетте укрепени хранилища на Митридат Велики бледнееха пред нея.

„Явно Марк Крас беше прав: западният свят няма представа какви съкровища трупат източните владетели, защото ние не ги ценим заради самите тях. Само по себе си това богатство е безполезно, затова лежи тук. Ако беше мое, аз щях да претопя златото, да продам скъпоценните камъни и да използвам получените пари за създаването на по-сполучлива икономическа система. А Марк Крас щеше само да го гледа и да му се радва. Нищо чудно, че се налага да го пазят с такава хитрост.“

Качиха се отново в коридора, завиха бронзовия кол на мястото му и освободиха лостчето, което бе повдигнало централната плоча. Накрая отново подредиха настилката. Цезар огледа коридора; не можеше да различи входа за подземието, колкото и внимателно да се взираше. При потропване с крак върху плочите не се чуваше кънтене, защото плочите бяха твърде дебели.

— Ако се вгледа внимателно в надписа — рече Цезар, докато жрецът връщаше анха и скиптъра върху жезъла на Птах, — човек ще види, че е олющен.

— Утре вече няма да е — отвърна спокойно Хаем. — Ще бъде замазан, оцветен и обработен така, че да изглежда като другите наоколо.