Разбира се, задължително трябваше да приеме Малахай, върховния жрец в земите на Ониас, със съответната тържественост, да го запознае с греещия от щастие Митридат Пергамски, да поседи с двамата и да пийне сладко еврейско вино. Пред входа на палатката падна сянка и Цезар се извини и стана, изведнъж се почувства много изморен.

— Някакви вести от малкия Птолемей, Руфрий?

— Да, Цезаре. Качил се на една голяма лодка, но хаосът бил толкова голям, че плавателният съд се препълнил и потънал. Царят се удавил.

— Взехте ли тялото му?

— Да. — Руфрий се засмя като щастливо дете. — Хванахме и принцеса Арсиноя. Беше в цитаделата и предизвикваше Карфулен на дуел; можеш ли да си представиш! Размахваше меча си и крещеше като харпия.

— Каква прекрасна вест!

— Какво ще заповядаш, Цезаре?

Пълководецът кимна към палатката:

— Веднага щом се измъкна от официалностите тук, тръгвам за Александрия. Ще взема принцесата и трупа на царя с мен. Вие с Митридат почистете тук, след това ме последвайте с войската.

— Екзекутирайте я — нареди фараонът от трона, когато Цезар въведе разрошената Арсиноя, все още с ризница.

Аполодор се поклони:

— Веднага, дъще на Амон Ра.

— Ъ… страхувам се, че няма да стане — намеси се с плах тон Цезар.

Хилавата царица се наежи заплашително:

— Как така няма да стане?

— Арсиноя е моя пленничка, фараонке, не твоя. Затова, както повелява римската традиция, ще бъде изпратена в Рим, за да върви в триумфалното ми шествие.

— Докато сестра ми е жива, аз съм в смъртна опасност! Искам днес тя да умре!

— Аз казвам, че не може.

— Ти си гост тук, Цезаре! Недей да заповядваш на египетската царица!

— Глупости! — тросна се ядосано той. — Аз те качих на трона и аз ще заповядвам на всеки, който седи на тази скъпа мебел, дори да съм само гост! Гледай си своите работи, фараонке, погреби брат си, започни да възстановяваш града, иди в Мемфис или Кирена, храни детето в утробата си. Освен това се омъжи за живия си брат. Не можеш да управляваш сама; не е допустимо нито по египетските, нито по александрийските традиции!

Той излезе. Тя свали високите си сандали и се втурна след него, забравила всякакво фараонско достойнство. Арсиноя истерично се разкиска; Аполодор погледна мрачно Хармиан и Ира.

— Добре, че не повиках тълкувателя, хроникьора, ковчежника, главния съдия и началника на нощната стража — каза главният шамбелан. — Мисля все пак, че фараонът и Цезар ще се договорят насаме. И не се смей, твое височество. Докато Цезар те качи на кораба си, ще лежиш в най-мрачната и най-задушна тъмница под Сема на хляб и вода. Римляните не екзекутират онези, които участват в триумфалното шествие на пълководеца, така че без съмнение Цезар ще те освободи след това, но внимавай, твое височество. Ако стъпиш на египетска земя, ще бъдеш убита. Сестра ти ще се погрижи за това.

— Как смееш! — крещеше Клеопатра. — Как смееш да унижаваш фараона пред двора?

— Фараонът трябва да мисли, преди да говори, скъпа — отвърна Цезар, вече поуспокоен. — Преди да обявяваш смъртни присъди, първо питай мен. Независимо дали ти харесва или не, вече четирийсет години Рим управлява Египет. Когато аз си тръгна, Рим ще остане. Смятам да оставя известен гарнизон от мои войници в Александрия. Ако искаш да продължиш да царуваш, бъди внимателна и хитра. Това, че съм ти любовник и баща на нероденото ти дете, не означава нищо за мен, ако интересите ти се разминават с тези на Рим.

— За Рим, следователно за Цезар — изсумтя тя.

— Точно така. Ела, седни и ме прегърни. Не е хубаво за едно бебе да слуша кавги. Той няма нищо против, когато се любим, но със сигурност страда много, когато се караме.

— Значи и ти смяташ, че е момче — рече тя поуспокоена, но все пак отказа да седне на коляното му.

— Хаем и Тач’а ме убедиха.

Едва изрекъл тези думи, цялото му тяло се сгърчи. Цезар погледна удивено скута си, сетне се свлече от стола, просна се по гръб и застина с извит гръбнак и изпънати крайници.

Клеопатра закрещя за помощ, скочи към него, като захвърли тежката двойна корона на пода. Лицето на Цезар бе придобило тъмноморав цвят, крайниците му се гърчеха. Все още крещейки, Клеопатра бе повалена на земята в опита си да му помогне.

Колкото внезапно беше започнал пристъпът, толкова рязко свърши.

Решили, че любовниците вече прибягват към насилие в спора си, Хармиан и Ира не посмяха да влязат, докато виковете на господарката им не ги убедиха, че се е случило нещо сериозно. Когато писъците на двете момичета се прибавиха към тези на Клеопатра, Аполодор, Хапдефане и трима жреци също притичаха. Завариха Цезар на пода. Дишаше на пресекулки, а лицето му бе съвсем бледо.

— Какво му има? — попита Клеопатра лечителя, след като той коленичи, за да помирише дъха на Цезар и да чуе сърцето му.

— Гърчове ли получи, фараоне?

— Да, да!

— Сладко вино! — изкрещя жрецът — лечител. — Сладко вино и гъвкава куха тръстика. Бързо!

Другите жреци се втурнаха да изпълнят заповедите. Хармиан и Ира хванаха виещата от ужас Клеопатра, убедиха я да свали няколко дрехи от фараонската си премяна и многобройните украшения. Аполодор крещеше, че ще падат глави, ако не се намери куха тръстика, а Цезар, безжизнен, дори не подозираше ужаса, обзел всеки от присъстващите, че господарят на света може да издъхне в Египет.

Един жрец притича от залата за мумифициране и донесе куха тръстика, използвана обикновено за вкарване на содов разтвор в черепната кухина. Хапдефане се увери, че тя не е употребявана. Взе я, продуха я, за да провери дали е куха, отвори устата на Цезар, пъхна тръстиката вътре, поглади гърлото му и внимателно набута пръчката, докато вкара една педя от нея. Сетне наля вътре сладко вино на тънка струйка, внимателно, за да не се образува въздушно мехурче. Не използва много течност, но цялата операция продължи сякаш цяла вечност. Накрая Хапдефане седна и зачака. Когато пациентът се размърда, жрецът издърпа тръстиката и повдигна Цезар.

— Хайде — рече, когато очите му се отвориха, — изпий това.

Не след дълго Цезар се съвзе достатъчно, за да стои прав без чужда помощ, да се разхожда и да гледа ужасените лица край себе си. Клеопатра го гледаше като възкръснал. Хармиан и Ира плачеха, Аполодор се беше отпуснал на едно кресло и се държеше за главата, неколцина жреци се суетяха отзад, и всичко това очевидно бе заради него.

— Какво стана? — попита той, след като седна до Клеопатра и установи, че наистина се чувства малко странно.

— Получи епилептичен припадък — обясни спокойно Хапдефане, — но ти нямаш епилепсия, Цезаре. Фактът, че сладкото вино те свести толкова бързо, говори, че през този месец на боледуване в тялото ти е настъпила някаква промяна. Кога за последен път си се хранил?

— Преди часове. — Прегърнал Клеопатра, Цезар погледна жреца с широка усмивка, сетне придоби гузно изражение. — Проблемът е, че когато съм зает, забравям за яденето.

— В бъдеще около теб трябва да има човек, който постоянно да ти напомня, че трябва да се храниш. Редовното хранене ще потиска болестта, но ако забравиш да се храниш, пий сладко вино.

— Не — намръщи се Цезар. — Никакво вино.

— Тогава мед и вода или плодов сок, нещо сладко. Нека някой роб винаги да има готово питие, дори по време на битка. И следи за предупредителните сигнали: гадене, световъртеж, слабост, главоболие, дори умора. Ако почувстваш нещо подобно, веднага пийни нещо сладко, Цезаре.

— Как успя да накараш припаднал човек да пие, Хапдефане?

Жрецът вдигна тръстиката. Цезар я взе и я разгледа.

— С това ли? Откъде беше сигурен, че не си ми я вкарал в дихателните пътища? Двата отвора са един до друг. Хранопроводът обикновено е затворен, за да не пречи на дишането.

— Не бях сигурен — отвърна простичко Хапдефане. — Молих се на Сехмет да не си в твърде тежко състояние и разтрих гърлото ти, за да те накарам да преглътнеш, когато почувстваш натиска на тръстиката. И успях.