В началото на февруари пристигна друга флотилия: още бойни кораби, още храна и Двайсет и седми легион, съставен от бивши републикански войници, разпуснати в Гърция, но отегчени от цивилния живот.
— Изкарайте флотата — нареди Цезар на Руфрий и Тиберий Клавдий Нерон; беше увит в одеяла и цялото му тяло трепереше. — Нероне, като най-старши римски легат би трябвало ти да поемеш командването, но всъщност истинският командир ще е нашият родоски приятел Ефранор. Прави каквото ти нареди.
— Не е уместно един чужденец да взима решенията — възрази Нерон с гордо вдигната брадичка.
— Не ме интересува какво е уместно! — успя да изрече Цезар с тракащи зъби и бледо като на мъртвец лице. — За мен са важни резултатите, а ти, Нероне, не си годен да командваш дори борбата за главата на октомврийския жертвен кон! Затова ме чуй добре. Ще оставиш Ефранор да прави каквото реши и ще му съдействаш във всичко. Иначе ще те прогоня позорно.
— Нека аз да отида — помоли Руфрий, който надушваше неприятности.
— Не мога да се лиша от теб на Дворцовата улица. Ефранор ще се справи.
Ефранор наистина се справи, но цената на победата бе твърде висока. Застанал както винаги начело на флотилията си, родоският адмирал потапяше един след друг вражеските кораби. По едно време около него се събраха няколко александрийски съда и той даде знак на Нерон, че иска помощ. Нерон не му обърна внимание и Ефранор потъна с кораба си. И двете римски флотилии се върнаха непокътнати в Царския пристан. Нерон бе уверен, че Цезар никога няма да научи за случилото се, но някакво птиче от кораба му го подшушна на Великия мъж.
— Взимай си нещата и да те няма! — нареди Цезар. — Никога вече не искам да те виждам, надменен, превзет, безотговорен глупак!
Нерон се стъписа.
— Ама аз победих! — изкрещя.
— Ти загуби. Ефранор победи. Сега се махай оттук!
В края на ноември Цезар бе написал писмо до Вация Изаурик в Рим, в което описваше как е останал в Александрия и какви са плановете му за идната година. За момента смяташе да остане диктатор; курулните избори просто трябваше да изчакат до завръщането му в Рим, когато и да бъде то. Междувременно като началник на конницата Марк Антоний трябваше да управлява, а държавата да крета без магистрати, по-висши от народни трибуни.
След това той не писа нищо повече до Рим с надеждата, че пословичният му късмет ще запази града от нещастия, докато се върне да оправи лично нещата. Антоний се беше проявявал добре в последно време, щеше да се справи. Ала защо само Цезар успяваше да осигури стабилност и икономическо благоденствие навсякъде, където отидеше? Другите хора не виждаха ли нищо извън собствения си интерес? Египет беше красноречив пример. Царството имаше нужда от твърда ръка, по-човечно и просветено управление, лишаване на тълпата от мощта й. Затова Цезар трябваше да остане достатъчно дълго, за да научи царицата какви са задълженията й, да се увери, че страната няма да служи никога за подклаждане на антиримски настроения, и да даде на александрийците да разберат, че прогонването на този или онзи Птолемей не е решение за проблемите им, зависещи от всемогъщите цикли на времето.
Болестта го съсипваше, той непрекъснато слабееше. В средата на февруари и въпреки възраженията му Клеопатра повика жреца и лекар Хапдефане от Мемфис да го лекува.
— Покритието на стомаха ти е силно възпалено — рече тази странна личност на лош гръцки. — Единственото лекарство е каша от ечемичено нишесте със специална смес от билки. Трябва да ядеш само това в продължение на месец, сетне ще видим.
— Стига да не включва черен дроб и сурови яйца с мляко, готов съм да ям всичко — отвърна треперещият Цезар, спомняйки си диетата на Луций Тукций, когато се възстановяваше от маларията, след като едва не умря от нея, докато се криеше от Сула.
Щом започна да спазва този еднообразен режим, състоянието му се подобри чувствително, той понапълня и възвърна силите си.
Когато получи писмо от Митридат Пергамски на първия ден на март, Цезар въздъхна с облекчение. След като болестта вече не замъгляваше ума му, той можеше спокойно да се съсредоточи върху написаното.
„И така, Цезаре, вече съм в Ерусалим с хиляда конници от Дейотар от Галатия и един легион средно подготвени войници от Марк Брут от Тарс. В Сирия не намерих ни един подходящ човек, но както изглежда, еврейският цар без царство Хиркан е силно привързан към Клеопатра, защото даде три хиляди първокласни пехотинци и ме изпрати на юг в компанията на един негов приближен, Антипатер, със сина му Ирод. Очакваме след две нундини да сме в Пелузиум, където, както ме увери Антипатер, той имал пълната власт да вземе войската на Клеопатра от подножието на Казиус — тя се състои от евреи и идумейци.
Ти със сигурност знаеш по-добре къде е най-вероятно войските ми да срещнат отпор. Ирод, много енергичен и умен младеж, ми каза, че Ахил изтеглил силите си от Пелузиум още преди месеци, за да воюва с теб в Александрия. С Антипатер и Ирод обаче се боим да навлезем в тресавищата на делтата без напътствия от теб. Затова ще изчакаме заповедите ти в Пелузиум.
От понтийския фронт новините не са добри. Гней Домиций Калвин и войските, които успя да събере срещу Фарнак край Никополис в Малка Армения, претърпяха тежко поражение. Калвин нямаше друг избор, освен да се оттегли на запад към Витиния. Ако Фарнак го беше последвал, Калвин щеше да е разгромен. Фарнак обаче предпочете да остане в Понт и Малка Армения и да сее смърт и разрушение. Жестокостите му са потресаващи. Чух, че възнамерявал да завладее Витиния — ако е така обаче, подготовката му е повърхностна и хаотична. Все същите са си тези Фарнаци, помня ги от дете.
В Антиохия дочух нов слух: че синът на Фарнак, Асандер, останал да управлява Кимерия, изчакал Фарнак да съсредоточи цялото си внимание към Понт, след което обявил себе си за цар, а баща си за прогонен. Така двамата с Калвин може да получите неочаквано облекчение, ако Фарнак реши първо да се върне в Кимерия, за да сложи неблагодарното си дете на мястото му.
Чакам с нетърпение отговора ти и съм твой верен слуга.“
Най-после спасение!
Цезар изгори писмото, сетне накара Требаций да напише ново от името на Митридат Пергамски. Съдържанието му бе такова, че да накара александрийците да напуснат града за бърза битка в делтата. Преди това обаче то трябваше да попадне в ръцете на Арсиноя в двореца по такъв начин, че тя да повярва, че шпионите й са го откраднали, преди Цезар да успее да го отвори, и той не знае за пристигането на подкрепленията. Лъжливото писмо бе запечатано с една монета, сечена в двора на Митридат, и по неведоми пътища стигна до принцесата. След час и писмото, и Арсиноя бяха изчезнали от двореца. Два дни по-късно цар Птолемей, войската му и александрийците с македонски произход отплаваха на изток към делтата. Така градът остана напълно незащитен.
Цезар все още не се чувстваше съвсем добре, макар че отказваше да го признае; когато го видя облечен с кожена ризница, готов за заминаване към Делтата, Клеопатра се разфуча:
— Не можеш ли да оставиш това на Руфрий?
— Вероятно, но ако искам да сломя всяка съпротива и да вразумя веднъж завинаги Александрия, трябва да отида лично — обясни той; усилията при обличането го караха да се поти.
— Вземи поне Хапдефане — помоли го тя.
Цезар обаче вече се беше стегнал за битка и кожата му възвръщаше до известна степен цвета си. Той се обърна към Клеопатра с характерното си изражение на човек, който винаги владее положението:
— Твърде много се тревожиш.
Целуна я и тя усети все още лошия дъх в устата му.
