— Основната скала тук е варовик — обясни той на Симеон и Кибир, — а той винаги пропуска прясната вода, защото е достатъчно мек, та подпочвените води да го пробият. Намираме се все пак близо до най-голямата река в света.
Докато чакаше да види как ще се отрази солената вода на Цезар, Ганимед съсредоточи вниманието си върху артилерията: засипваше Дворцовата улица с горящи главни с максималната скорост, която бе по силите на войниците, зареждащи катапултите и балистите. Цезар обаче имаше тайно оръжие и срещу това: войници, специално обучени да работят с малки артилерийски устройства, наречени скорпиони. Те изстрелваха къси, заострени дървени колове, изработвани по еталон, така че да бъдат еднакви по големина и форма и така да летят по еднакъв начин. Плоските покриви покрай Дворцовата улица бяха идеални платформи за скорпионите. Цезар ги подреди зад прикрития от дъски върху всички къщи от западната страна на улицата. Войниците, обслужващи балистите, бяха лесна мишена; един умел стрелец със скорпион можеше да поразява различен противник точно в гърдите при всеки изстрел. Ганимед се принуди да скрие хората си зад железни щитове, което влоши точността на стрелбата им.
Малко след средата на ноември пристигна дългоочакваната римска флотилия, но никой в Александрия не го разбра. Ветровете бяха толкова силни, че корабите бяха отнесени на мили на запад от града. Една лодка се промъкна в Голямото пристанище и се насочи към Дворцовия пристан, след като екипажът забеляза пурпурното знаме на Цезар върху покрива на главния дворец. Тя носеше послание от легата и едно писмо от Гней Домиций Калвин. Макар че първото алармираше за отчаяната нужда от прясна вода на флотилията, Цезар първо разгърна писмото на Калвин.
„Много съжалявам, че не стана възможно да ти изпратя Трийсет и осми легион, но последните събития в Понт налагат задържането му тук. Фарнак нападна Амис и аз заедно със Сестий и Трийсет и осми тръгвам да видя какво мога да направя. Положението е много тежко, Цезаре. Макар че засега съм чул само вести за ужасните разрушения, вестоносците съобщават, че Фарнак е тръгнал начело на сто хиляди войници, всичките скити — страшни противници, ако вярваме на записките на Помпей Велики.
Пращам ти цялата си бойна флота, тъй като не вярвам да ми потрябва срещу царя на Кимерия, който явно не е взел никакви кораби. Най-добри са десетте ми родоски триреми — бързи, маневрени и с бронзови носове. Командва ги един човек, когото познаваш добре — Ефранор, най-добрия адмирал на Гней Помпей. Другите десет кораба са понтски квинквереми, много големи и яки, но не особено бързи. Пращам ти и двайсет товарни кораба, преустроени като бойни — с усилени дървени носове и допълнителни гребла. Нямам представа защо, но имам предчувствие, че ще ти е нужна флота. Разбира се, след като ще настъпваш към провинция Африка, задължително ще се сблъскаш с Гней Помпей и корабите му. Последните новини гласят, че републиканците наистина се събират там и се готвят за нов удар. Всички сме потресени от вестта за стореното от египтяните на Помпей Велики.
Трийсет и седми легион е снабден с добра артилерия и допълнителни провизии, защото чух, че в Египет има глад. Натоварил съм четирийсет кораба с жито, нахут, зехтин, пушено месо и много хубав сушен фасул, подходящ за супа. Има и няколко бъчви солено свинско.
Възложих, освен това на Митридат Пергамски да събере поне един легион и да ти го изпрати — позовах се на условията в договора ни. Кога ще стигне Александрия, зависи само от боговете, но той е надежден съюзник и съм сигурен, че не си губи времето. Между другото, очаквай го по суша, не по море. Ако не те завари в Александрия, ще вземе кораби оттам и ще те последва в провинция Африка.
Следващото ми писмо ще бъде от Понт. Между другото, оставих Марк Брут да управлява Киликия — с изрични заповеди да се съсредоточи върху събирането и обучението на войски, а не върху събирането на дългове.“
— Смятам — рече Цезар на Руфрий, докато изгаряше писмото — да си поиграем с Ганимед. Ще натоварим всички празни бъчви, с които разполагаме, на корабите си и ще предприемем малка разходка по море на запад. Ще създадем колкото се може по-голяма суматоха, пък кой знае? Може Ганимед да си помисли, че номерът със солената вода е проработил и че напускам града с всичките си хора, освен конниците, които съм зарязал безотговорно на милостта на съдбата.
Отначало Ганимед си помисли точно това, но един отряд от конницата му се натъкна на група римски пехотинци край брега. Изключително сговорчиви се оказаха тези римляни, макар и доста наивни. Пленниците разказаха, че Цезар не е отплавал, а просто е изпратил корабите си за прясна вода от извора на запад. Твърде нетърпелив да съобщи вестта на Ганимед, командирът на конниците препусна към лагера, като остави легионерите да се върнат при Цезар.
— Забравихме да му кажем — рече младият центурион на Руфрий, — че там ще се срещнем с новата ни бойна флотилия. Никой не подозира за това.
— Ганимед се хвана! — възкликна Цезар, когато Руфрий му доложи вестта. — Нашият приятел евнухът ще изкара флотата си от Евностското пристанище, за да пресрещне трийсет и пет скромни транспортни кораба, натоварени с прясна вода. По-лесна мишена от мързеливите александрийски ибиси. Къде е Ефранор?
Ако беше започнала по-рано през деня, Александрийската война вероятно щеше да свърши още тогава. Ганимед бе приготвил четирийсетте си квадриреми и квинквереми в Евностското пристанище. Когато товарните кораби на Цезар се появиха на хоризонта, гребейки срещу вятъра (не особено трудна задача с празни плавателни съдове), александрийците излязоха, за да ги нападнат. Тогава десетте родоски, десетте понтски и двайсетте преустроени товарни кораба се показаха зад Цезаровата флотилия и настъпиха с пълна скорост. Тъй като до здрач оставаха само два часа и половина, победата не можеше да е пълна, но въпреки това Ганимед претърпя сериозни загуби: една пленена квадрирема, една потопена, още две извадени от строя, а моряците й бяха избити. Бойните кораби на Цезар останаха непокътнати.
Призори на следващия ден войниците, докарани с корабите, бяха прехвърлени в Голямото пристанище. Цезар бе успял да удържи позициите си пред превъзхождащ го противник до пристигането на тези подкрепления. Сега разполагаше с пет хиляди ветерани от бившата републиканска войска, хиляда несражаващи се и с военна флота, командвана от Ефранор. А също така със солидни количества първокачествена войнишка храна. Как бяха мизерствали само хората му! Особено мразеха олиото от сусам, тиквени семки и кротон.
— Ще завзема остров Фарос — обяви Цезар.
Удаде му се сравнително лесно. Ганимед не искаше да жертва добре обучените си войници за отбраната на острова. Макар че жителите на острова оказаха яростна съпротива на римляните, в крайна сметка се огънаха.
Ганимед съсредоточи усилията си върху възстановяването на флотата; беше убеден, че изходът от войната ще се реши от голяма победа в морето. Потин ежедневно му изпращаше информация от двореца, макар че нито Ганимед, нито Цезар го бяха уведомили за убийството на Ахил; Ганимед знаеше, че ако шамбеланът научи кой командва войската, писмата му ще престанат да идват.
В началото на декември Ганимед изгуби информатора си в двореца.
— Не мога да позволя дори намек за следващия ми ход да достигне до Ганимед, затова Потин трябва да умре — рече Цезар на Клеопатра. — Някакви възражения?
— Никакви.
— Добре, сметнах, че дори само от учтивост трябва да те попитам, мила моя. Все пак той е твой главен шамбелан. Може да нямаш достатъчно евнуси.
— Имам предостатъчно, ще сложа на негово място Аполодор.
Този път времето беше от изключително значение. Цезар никога не спеше в двореца и не се хранеше с царицата. Всичките му сили бяха впрегнати във войната и никога несвършващата работа. Тя още не му беше казала за детето, растящо в утробата й. Щеше да има време, когато не е толкова зает. Искаше очите му да греят от радост, а не просто да проблясват.
