Нищо чудно, че Птолемеите като Авлет, на които им бе отказано да получат титлата фараон, ламтяха за нея. Защото градът Александрия беше коренно различен от останалия Египет. Макар че царят и царицата получаваха голям дял от данъците, те не притежаваха нищо материално, било то кораби или стъкларски работилници, цехове или магазини. Нямаха и никакви права върху земята, на която се намираше градът. Александрия беше основана от Александър Велики, един грък от Македония. Тълкувателят, хроникьорът и ковчежникът събираха всички обществени приходи и ги използваха, за да устройват собствените си гнезда. Те разпределяха средствата по сложна йерархическа система, включваща и двореца.
Благородниците от асирийската, кушитската и персийската династии се бяха споразумели с първия Птолемей, пълководеца на Александър, жреците на Птах от Мемфис да му дават обществения дял от египетските приходи при условие една част от него да се изразходва за поречието на Нил. Ако царят бе в същото време и фараон, той можеше да взема и личното перо от доходите. Парите обаче не можеха да напускат хранилищата на храмовете в Мемфис, освен ако фараонът не отиде лично да си вземе колкото са му нужни. Затова, когато Клеопатра избяга от Александрия, тя не последва съдбата на баща си, отплавал от пристанището без пукната пара. Отиде в Мемфис и взе достатъчно средства, за да си наеме войска.
— О — рече Клеопатра, най-после освободена от украшенията си, — ще ме смачкат!
— Може да са тежки, дъще на Амон Ра, но благодарение на тях ти блесна в очите на Цезар — рече Хаем, като погали нежно косата й. — В гръцки дрехи не изглеждаш никак добре. Пурпурът не отива на един фараон. Когато нещата се уредят и ти затвърдиш властта си, ще се наложи да ходиш облечена като фараон дори в Александрия.
— Ако ме видят, александрийците ще ме разкъсат. Знаеш колко мразят Египет.
— Избавлението от властта на Рим е в ръцете на фараона, не на александрийците — рече малко остро Хаем. — Твоето най-важно задължение е да осигуриш независимостта на Египет без значение колко Птолемей са го завещали на Рим. Можеш да го постигнеш чрез Цезар и Александрия ще ти е благодарна. Какво е този град, ако не паразит, хранещ се за сметка на Египет и фараона?
— Може би всичко това ще се промени, Хаем — замислено изрече Клеопатра. — Знам, че току-що си пристигнал, но разходи се по Дворцовата улица и виж какво е направил Цезар. Той я превърна в развалини. Подозирам, че това е само началото. Александрийците са разорени и това ги разярява. Те ще се съпротивляват, докато имат сили, макар че няма начин да победят. Когато най-после се усмирят, нещата ще се променят завинаги. Чела съм коментариите на Цезар за Галската война; много са обективни, лишени от емоции. След като го срещнах обаче, ги разбирам по-добре. Той е щедър, но ако някой постоянно му се противопоставя, той се променя. Забравя милосърдие и разбиране и избива противника до крак. Александрийците не са били изправяни пред подобен противник. — Тя се втренчи замислено в жреца. — Когато го принудят, Цезар пречупва както тялото, така и духа на врага си.
Тач’а потрепери:
— Бедната Александрия!
Съпругът й запази мълчание, радостта му бе твърде голяма. Ако Александрия бъде победена, щеше да спечели само Египет; властта щеше да се върне в Мемфис. Годините, които Клеопатра бе прекарала в храма на Птах, се отплащаха. Разоряването на Александрия нямаше да трогне сърцето й.
— Някаква вест от остров Елефантина? — попита фараонът.
— Рано е, дъще на Амон Ра, но ние ще бъдем с теб, когато новината се получи, това е наше задължение. Знаем, че в момента не можеш да се преместиш в Мемфис.
— Така е — въздъхна тя. — О, как само ми липсвате: Птах, Мемфис и вие!
— Цезар е посетил леглото ти — рече Тач’а и прегърна любимото си момиче. — Ти си бременна, чувствам го.
— Да, нося сина му, сигурна съм.
Двамата жреци на Птах радостно се спогледаха.
„Да, аз нося момче, но Цезар не ме обича. Аз се влюбих в него в момента, в който го зърнах — толкова е висок, рус, божествен. Не съм очаквала, че ще прилича на Озирис. Стар и млад едновременно, баща и съпруг. Изпълнен със сила и величие. Аз обаче съм само един дълг за него, средство. Навремето е обичал. Когато не подозира, че го наблюдавам, болката си личи. Те са мъртви — жените, които е обичал. Знам, че дъщеря му е издъхнала по време на раждане. Аз няма да умра така, никой владетел на Египет не умира, докато дава живот. Той се страхува за мен, подведен от външността ми, смята ме за слаба. Ала аз съм направена от закален метал. Ще доживея дълбока старост, както подхожда на дъщерята на Амон Ра. Синът на Цезар ще трябва да достигне зряла възраст, преди да може да управлява със съпругата вместо с майка си. Той също ще доживее дълбока старост, но няма да бъде единственото ми дете. След това трябва да родя дъщеря на Цезар, за да може синът ни да се ожени за собствената си сестра. После — още синове и дъщери, които да се женят едни с други, всичките плодовити.
Те ще основат нова династия, на Птолемеите Цезари. Синът ми ще строи храмове по цялото поречие на Нил, двамата ще бъдем фараони. Ще гадае по кръвта на жертвените бикове, ще отчита показанията на километъра при остров Елефантина. Египет дълго ще се радва на разливи на доволството. Докато управлява династията на Птолемеите Цезари, Египет няма да познава недостиг. Ала и още нещо, страната на Сагото и на Пчелата ще възвърне някогашната си мощ и някогашните си територии: Сирия, Киликия, Кос, Хнос, Кипър и Киренайка. В това дете се крие благоденствието на Египет, едно богатство от талант и ум.“
Затова след пет дни Клеопатра никак не се изненада, че Нил се е вдигнал на двайсет и осем стъпки — идеалното ниво за разлива на доволството, съвършено като детето, което тя носеше — сина на два бога, Озирис и Изида — Хор.
Бойните действия в Александрия започнаха през ноември, но се ограничиха само на запад от Дворцовата улица. Евреите и метиците се оказаха надеждни съюзници, изпратиха войници на Цезар и превърнаха железарските си магазинчета и ковачници в работилници за оръжия. Това бе сериозен проблем за александрийците от македонски и гръцки произход, защото навремето те бяха ограничили всички шумни и миризливи занаяти като обработването на метал в източната част на града, където и без това живееха всички майстори ковачи. Със стиснати зъби тълкувателят бе принуден да изхарчи част от обществените фондове за внос на оръжие от Сирия и за насърчаването на всеки жител на западната част с поне малко ковашки умения да започне да кове мечове и кинжали.
На няколко пъти Ахил се опита да щурмува римското укрепление, но без успех. Цезаровите войници отблъскваха нападенията с лекотата на опитни ветерани, подтиквани от силна омраза срещу врага.
Арсиноя и Ганимед избягаха от двореца в началото на ноември и когато пристигнаха в западната част на града, момичето сложи ризница, шлем и наколенници, размаха меч и произнесе пламенна реч. Така привлече вниманието на всички достатъчно дълго, за да позволи на Ганимед да се промъкне в лагера на войската и да убие Ахил. Бързо нагаждащият се тълкувател веднага провъзгласи Арсиноя за царица, а Ганимед за главнокомандващ. Умен ход, защото евнухът сякаш бе роден за този пост.
Новият пълководец отиде на моста на Канопската улица, заповяда воловете да бъдат впрегнати в механизмите за контролиране на шлюзовете и прекъсна притока на вода към районите Делта и Епсилон, макар че Бета и дворецът останаха водоснабдени. Дворцовата улица обаче не беше пожалена. След това с помощта на комбинация от механизми, задвижвани с човешка тяга, и добрия стар Архимедов винт, той започна да вкарва в тръбите солена вода от Кивота.
След като в продължение на два дни водата за евреите, метиците и римляните ставаше все по-лоша и по-лоша, те най-после разбраха какво става. Когато изпаднаха в паника, Цезар лично се зае да ги успокои — нареди да вдигнат настилката по средата на Дворцовата улица и да изкопаят дълбока дупка. Когато тя се напълни с прясна вода, кризата премина. Скоро на всяка улица на Делта и Епсилон се появиха подобни кладенци, сякаш градът бе завзет от цяла армия къртици. Цезар спечели народното възхищение и започнаха да го почитат като полубог.
