Брут не забелязваше жертвите му.

Антоний достигна долината на Ганга на последния ден на септември и устрои лагера си почти до най-западната, дъгообразна стена на Освободителите.

Добре съзнаваше в каква неизгодна позиция се намира. Не разполагаше с дърва, а нощите бяха ужасно студени. Керванът с хранителните припаси изоставаше с няколко дни, а водата в кладенците, които нареди да изкопаят, бе мътна като тази в реката. Предполагаше, че Освободителите имат достъп до хубави планински потоци, затова изпрати няколко отряда да обиколят планината Пангея. Там имаше прясна вода, но за докарването й до лагера трябваше да се построи много дълъг временен водопровод.

Въпреки всичко Антоний се зае с устройването на лагера като всеки опитен римски пълководец: издигна стени, бруствери и кули, прокопа ровове, разпредели артилерията си. За разлика от Брут и Касий той направи само един лагер за своята и Октавиановата пехота, с по един по-малък от всяка страна за конницата, чиито животни можеха да пият и мътна вода. Сетне остави двата си най-неопитни легиона близо до морето, където беше и главната му квартира, и отдели достатъчно място за два от легионите на Октавиан. Те щяха да служат като резерви.

След като разгледа терена, Антоний прецени, че в битката ще има полза само от пехотата. Затова посред нощ тайно изпрати конниците си в Амфипол, като задържа само три хиляди. Докато разполагаше главната квартира на Октавиан по подобие на своята в другия малък лагер, и през ум не му мина, че състоянието на момчето се влошава от близостта на коне. Ядосваше се само, че легионерите изобщо не се възмущават от момичешките оплаквания на малкия страхливец. Напротив, те смятаха, че страдал, за да ги избави от гнева на Марс!

Октавиан пристигна с носилка в началото на октомври, а керванът с провизиите — един ден по-късно. Когато видя къде го е настанил Антоний, той изгледа отчаяно Агрипа, но прояви достатъчно здрав разум, за да не възрази.

— Той и без това няма да разбере, здрав е като бик. Ще разпъна палатката си в самия край на лагера, където може би подухва морски бриз. Много се надявам да отнася праха в обратна посока!

— Със сигурност ще има полза — съгласи се Агрипа, удивен, че Цезар е издържал това пътуване.

„Той е нещо повече от обикновен смъртен — помисли си. — Държи се само за да не обере Антоний всички лаври.“

— Ако вятърът се обърне и започна да носи прах, Цезаре — добави той, — можеш да излезеш през онази вратичка и да се разходиш из тресавищата, за да се облекчиш.

И двете страни при Филипи имаха по деветнайсет легиона с около сто хиляди пехотинци, но Освободителите разполагаха с двайсет хиляди конници, докато Антоний беше намалил своите на три хиляди.

— От войната на Цезар в Галия нещата се промениха — рече той на Октавиан на една вечеря. — Той се смяташе за извънредно щастлив, ако имаше две хиляди конници. Не мисля, че е участвал в битка при по-голямо съотношение от един негов към три-четири вражески конници.

— Разположил си пехотинците, сякаш имаш още хиляди, но все пак броят им е ограничен — отбеляза Октавиан, като с мъка поглъщаше една коричка хляб. — Противникът разполага с голяма конница, така ми каза Агрипа. Ти защо си върнал нашата?

— Не мога да намеря достатъчно фураж, затова се надявам да се справя с толкова конници, колкото имам сега. Също като Цезар. Изходът на битката ще се реши от пехотата.

— Мислиш ли, че ще приемат сражението?

— Знам, че не искат да се бият. Накрая обаче ще им се наложи, защото ние няма да се откажем.

Внезапната поява на Антоний разтревожи Брут и Касий, които бяха убедени, че противникът ще чака в Амфипол, докато осъзнае, че не ще постигне никакъв успех в Тракия. Ала той вече бе при тях и ги предизвикваше на битка.

— Няма да я получи — рече Касий, загледан намръщено към солените тресавища.

На следващия ден се зае да укрепва лагера си и откъм блатата, да удължава стените си, докато направи напълно невъзможно за триумвирите да го заобиколят от тази страна. В същото време около вратата на Игнациевия път се изграждаха допълнителни ровове, стени и бруствери. Отначало Касий си мислеше, че река Ганга, която течеше точно пред двете им укрепления, представлява достатъчна защита, но с всеки изминал ден на тази студена, суха есен нивото й спадаше. Сега войниците не само че можеха да я прегазят, ами и да се бият в нея. Затова се налагаше да усилят укрепленията си.

— За какво е това оживление? — попита Брут, сочейки към лагера на триумвирите; двамата с Касий стояха на върха на Касиевия хълм.

— Готвят се за битка.

— О! — възкликна уплашено Брут.

— Няма да я получат — увери го Касий.

— Затова ли удължи укрепленията си през тресавището?

— Да, Бруте.

— Чудя се какво ли си мислят жителите на Филипи, като ни гледат.

Касий примигна:

— Има ли значение какво си мислят във Филипи?

— Предполагам, че не — въздъхна Брут. — Просто се чудех.

Октомври почти изтече, но между войниците на двете армии избухнаха само няколко незначителни схватки. Всеки ден триумвирите предизвикваха противника си на битка, всеки ден Освободителите се преструваха, че не ги забелязват.

Касий си мислеше, че единственото, което правеха триумвирите всеки ден, бе да дрънкат с оръжие и да ги предизвикват, но се лъжеше. Антоний беше решил да заобиколи лагера му през тресавищата и за тази цел бе впрегнал на работа повече от една трета от войската си. Несражаващите се помощници и обслужващите фургоните с оборудването се обличаха с брони, за да привличат вниманието на врага, а истинските войници работеха. За тях усиленият труд приближаваше така очакваната битка. Бяха спокойни, защото знаеха, че имат умели пълководци и по-голямата част от тях ще оцелеят след сраженията. С тях бе не само великият Марк Антоний, а и Цезар Диви Филиус, техен любимец и изкупителна жертва пред боговете.

Антоний прокопаваше проход през блатата покрай Касиевия лагер, за да го заобиколи, да блокира пътя към Неапол и да пристъпи към неочаквана атака. В продължение на десет дни той все се преструваше, че готви хората си за битка, ала голяма част от истинските му войници се потяха в блатата, скрити от погледа на Касий сред тръстиките и високата трева. Те отъпкваха стабилен път, дори изграждаха мостове над бездънните канали — и всичко това напълно безшумно. Укрепваха допълнително новия път, за да могат бързо да издигнат покрай него стени, кулички и бруствери.

Касий не подозираше за тази дейност, до ушите му не достигаше нито звук.

На двайсет и третия ден на октомври Касий навърши четирийсет и две години. Брут беше с четири месеца и половина по-млад от него. По право Касий трябваше да бъде консул тази година, ала вместо това стоеше в лагера край Филипи, изправен пред опасен враг. Колко опасен беше врагът му научи на рождения си ден. Антоний се отказа от всяка потайност и изпрати известен брой войници да издигнат укрепления на новия път и да го охраняват.

Касий отчаяно се опита да го изпревари, като удължи укрепленията си до морето. Използва за това цялата си войска и я накара да работи до пълно изтощение. Изобщо не му мина през ума, че този ход на противника може би е нещо повече от обикновен опит за обкръжаване. Ако се беше замислил поне малко, сигурно щеше да се досети за очевидния отговор, ала той не го стори. Затова хвърли всичките си усилия в новата строителна дейност и дори не се сети да предупреди Брут за новото развитие на нещата, камо ли да му даде някакви нареждания. След като не получи вести от другия пълководец, Брут реши, че Касий просто разширява лагера си, и от него не се иска друго, освен да чака.