Касий, Брут, Раскупол и легатите им минаха да огледат позициите на врага. Сакса нямаше видимост към морето, но Норбан бе издигнал две наблюдателни кули, от които можеше да наблюдава брега.

— Защо не подмамим Сакса да напусне Корпилския проход, като натоварим един легион на кораби и го стоварим от другата му страна? Така ще си помисли, че сме прехвърлили половината си войска в Неапол и смятаме да ги заобиколим.

Касий примигна удивено при тази неочаквана военна прозорливост и отвърна:

— Ако някой от двамата има военния талант на Цезар, няма да успеем. Ако обаче не са толкова способни, може да се уплашат. Ще опитаме. Поздравления, Бруте.

Когато голям брой кораби, натоварени с войници, се насочиха към Неапол, Норбан изпрати спешно послание до Сакса с молба да се изтегли веднага. Сакса послуша съвета му.

Освободителите преведоха войската си през Корпилския проход, с което си осигуриха пряка връзка с Неапол, но там се наложи да спрат. Сакса и Норбан така бяха укрепили позициите си около Сапейския проход, че на практика нищо не можеше да ги измести оттам.

— Може да нямат талант на Цезар, но знаят, че не можем да стоварим войската си на запад от тях преди Амфипол.

— Не можем ли просто да ги подминем и да стоварим войската в Амфипол? — попита Брут, окуражен от първата си остроумна идея.

— Какво, и да се набутаме сами между чука и наковалнята? Ако чуе, че зад гърба ни има осем негови легиона, Антоний веднага ще тръгне от Тесалоника.

— О!

— Ако мога да се намеся, Гай Касий, през хълмовете над Сапейския проход има една козя пътечка — рече Раскупол.

В продължение на три дни никой не обърна внимание на тази забележка. Двамата главнокомандващи бяха забравили учебникарския пример от Термопили, където Леонид и спартанците му били разгромени именно благодарение на една козя пътечка. Сетне Брут си го спомни, защото Катон Цензора бе сторил същото в същия проход, за да обкръжи врага.

— Това е козя пътечка в буквалния смисъл на думата — обясни Раскупол. — Ще се наложи да се разшири за войската. Може да стане, но само ако се работи безшумно и войниците си вземат вода. Повярвайте ми, няма никаква вода, докато пътеката не се спусне при един поток.

— Колко време ще е нужно за разширяването? — попита Касий, без да взима под внимание, че тракийските благородници нямаха никаква реална представа от физически труд.

— Три дни — налучка Раскупол. — Аз лично ще отида с войниците, които ще вършат тази работа, за да докажа, че не лъжа.

Касий възложи задачата на младия Луций Бибул, който взе отряд опитни копачи и запаси от вода за три дни. Работата беше изключително опасна, защото трябваше да се извършва буквално над главите на Сакса и Норбан в едно дере. На Луций Бибул обаче изобщо не му мина през ума да се откаже. Това беше неговият шанс да се прояви! В края на третия ден водата свърши, но войниците не бяха стигнали до извор. Изтощени и разтревожени, хората трябваше да бъдат успокоени и насърчени да продължат работа. Луций Бибул обаче твърде много приличаше на покойния си баща, за да ги успокоява и да ги насърчава. Той ги принуди да работят под заплаха от бичуване. Те се разбунтуваха и започнаха да замерят с камъни Раскупол. Само слабият ромон на вода ги върна към здравия разум. След като се напиха, войниците довършиха пътя и се върнаха в лагера на Освободителите.

— Защо просто не прати някого за още вода? — попита Касий, удивен от глупостта на Луций Бибул.

— Нали каза, че имало поток.

— Напомни ми в бъдеще да ти давам задачи според умствените ти възможности! — изръмжа Касий. — О, богове, пазете ме от благородни глупаци!

Тъй като нито Брут, ни Касий искаха битка, войската им потегли на север по новоотъпкания път, като се стараеше да вдига колкото се може повече шум. В резултат на това Сакса и Норбан се оттеглиха към Амфипол, голямо пристанище на осемдесет километра западно от Филипи. Оттам, добре укрепени, но разгневени на принц Раск, че не им е казал за козята пътека, те изпратиха писмо до бързо приближаващия Антоний.

Така в края на септември Брут и Касий установиха контрол и върху двата прохода, което им даде възможност да навлязат в долината на река Ганга и да устроят там голям лагер. Тази година нямаше опасност от наводнения.

— Тук, при Филипи, имаме добра позиция — рече Касий. — Имаме контрол над Егейско и Адриатическо море. Сицилия и околните води са в ръцете на поддръжника ни Секст Помпей, навсякъде има суша и триумвирите няма да намерят храна никъде. Ще останем тук известно време, докато Антоний осъзнае, че е загубил, и се върне в Италия. Тогава ще минем в настъпление. Войските му ще са толкова изгладнели, а на Италия толкова ще й е дотегнало от управлението на триумвирите, че ще удържим най-безкръвната победа в историята.

Устроиха добре укрепен лагер, но разделен на две. Касий зае възвишението между Игнациевия път и обширните тресавища, зад които се простираше морето. Брут се установи между един двоен хълм на север от Игнациевия път и високи, непроходими скали. Използваха общ вход на самата Виа Игнация, но лагерите им бяха напълно отделени и всеки бе укрепен сам за себе си. Между тях никъде нямаше свободен достъп, което правеше невъзможно прехвърлянето на войска между северния и южния лагер.

Разстоянието между върховете на Касиевия и на Брутовия хълм бе почти два километра, затова от западната страна между укрепленията си те издигнаха висока стена. Тя не беше права, а имаше вдлъбнатина навътре, там, където се намираше входът за лагерите, и приличаше на огромен лък. Зад тази стена всеки лагер имаше свои отбранителни съоръжения, проточващи се покрай Игнациевия път чак до Сапейския проход.

— Войската ни е прекалено голяма, за да се побере в един лагер — обясни Касий на легатите си. — При два отделни лагера, ако врагът завземе единия, няма да може да проникне в другия. Това ще ни даде време за прегрупиране. Страничният път към Неапол дава възможност да се снабдяваме, а Патиск ще се грижи да получаваме всичко, от което имаме нужда. Да, и освен това вероятността да бъдем нападнати е нищожна.

Никой от присъстващите не възрази. Всички обаче знаеха, че Марк Антоний е стигнал Амфипол с още осем легиона и хиляди конници. Не само това, ами и Октавиан не беше спрял в Тесалоника въпреки тежкото си здравословно състояние.

Касий даде на Брут най-доброто от всичко. Най-добрите конници, най-добрите легиони с Цезарови ветерани, най-добрата артилерия. Не знаеше по какъв друг начин да убеди колебливия си, страхлив, мразещ битките партньор да участва в това велико начинание. Защото въпреки случайните си проблясъци на военна далновидност Брут си оставаше Брут. От престоя в Сарди Касий се беше убедил, че шуреят му се интересува повече от абстрактни планове, отколкото от практическите необходимости, които поставяше войната. Брут не беше толкова страхлив, колкото се ужасяваше от битките и всичко свързано с воюване. Вместо да разучава военни карти или да обикаля сред хората си и да ги насърчава, той се затваряше с домашните си философи и обсъждаше с тях отвлечени теми или пък пишеше смразяващи кръвта писма до мъртвата си жена. Макар че го измъчваха пристъпи на гняв или хронична депресия, той отказваше да го признае. Често в най-неподходящи моменти говореше за убийството на Цицерон и как щял да изправи триумвирите на съд за това. Имаше някаква сляпа вяра в справедливостта, както сам я разбираше, и не можеше да допусне, че злосторници като Антоний и Октавиан могат да спечелят. Проповядваше за възстановяването на старата република и свободите на римските благородници и беше убеден, че тази кауза няма начин да загуби. Касий просто вдигаше рамене и правеше всичко, за да защити Брут от собствените му слабости. Оставяше му най-доброто от всичко и се молеше на Вейовис, бога на съмненията и разочарованието, да не измъчва повече шурея му.