— Ще тръгна с войската си — отвърна непреклонно Октавиан.
Антоний се почеса по бедрото, намръщи се:
— Имаме осемнайсет легиона. Петте най-неопитни трябва да останат за охрана на Западна Македония. Три в Аполония и два тук. Ако останеш, можеш да командваш тях, Октавиане.
— Предлагаш да се вземат само от моите легиони?
— Ако твоите са с най-малко опит, да! — сопна се Антоний.
— Така от тринайсетте, които ще продължат, осем ще са твои, а пет мои. Четирите на Норбан също са мои, но въпреки това ти ще имаш повече.
Антоний се изсмя:
— Това е най-странната война в историята! Две половини срещу две половини. Доколкото чувам, Брут и Касий не се сработват по-добре от нас.
— Така е с разделеното командване, Антоний. Просто някои половини са по-големи от други. Кога смяташ да тръгнем?
— Ще взема осемте си легиона след нундина. Ти ще ме последваш шест дни по-късно.
— Как сме с провизиите? Със зърното?
— Имаме достатъчно, но не и за продължителна война и няма да получим нищо от Гърция или Македония. Тук няма никаква реколта. Тази зима местните ще гладуват.
— В такъв случай — рече замислено Октавиан — на Брут и Касий им е по-изгодна тактиката на изчакването, не мислиш ли? Ще се стремят да избягват решителни битки на всяка цена, за да ни уморят от глад.
— Напълно си прав. Затова сами ще търсим битка и ще ядем храната на Освободителите.
След тези думи Антоний кимна и излезе.
Октавиан погледна печата на писмото. Марцел Малкия. Колко странно. За какво му бе притрябвало на зет му да му пише? Обхвана го тревога. Октавия трябваше да ражда за втори път. Само не и скъпата Октавия!
Писмото обаче беше от нея.
„Сигурно ще се зарадваш, мили братко, че родих благополучно красиво и здраво момченце. Не изпитвах почти никакви болки и съм добре.
О, малки Гай, съпругът ми смята, че аз трябва да ти пиша, преди да научиш от някого, който ти е по-малко близък. Знам, че мама би трябвало да ти пише, но тя няма да го направи. Твърде много се срамува, макар че случилото се е по-скоро нещастно стечение на обстоятелствата, отколкото нещо позорно, и аз ще продължавам да я обичам въпреки всичко.
И двамата знаем, че завареният ни брат Луций е влюбен в нея от самото сключване на брака й с Филип.
Тя или се правеше, че не подозира, или наистина не е забелязвала. Със сигурност по време на брака й с Филип няма за какво да бъде упрекната. След смъртта му обаче мама се чувстваше ужасно самотна, а Луций винаги е бил на разположение. Ти беше толкова зает и рядко беше в Рим, а аз се занимавах с малката Марцела и бременността си, затова признавам, че не съм обърнала внимание. Затова сега мога да обвинявам само себе си за случилото се. Да, аз съм виновна.
Мама забременя от Луций и двамата се ожениха.“
Октавиан остави писмото; на лицето му се изписа отвращение. О, позор, ярост, тревога. Племенничката на Цезар да се държи като обикновена курва. Племенничката на Цезар! Майката на Цезар Диви Филиус.
„Прочети до края, Цезаре. Приключвай с това писмо и… с нея.“
„Тя е на четирийсет и пет, мили братко, затова не е открила навреме. А когато разбра, вече бе твърде късно, за да избегне скандала. Разбира се, Луций с готовност се ожени за нея. И без това бяха планирали да го направят след изтичане на официалния й траурен период. Сватбата беше вчера и мина много тихо. Милият Луций Цезар бе много добър към тях, но въпреки цялата си дигнитас той няма никакво влияние върху жените, които «управляват Рим», ако разбираш какво имам предвид. Започнаха да се носят злостни клюки дори повече от обикновено заради твоето високо положение, както смята съпругът ми.
Мама и Луций се преместиха във вилата в Мизенум и не смятат да се връщат в Рим. Пиша ти с надеждата да разбереш, че такива неща се случват и не бива да се осъждат. Как мога да не обичам мама, след като тя винаги се е държала като истинска майка? И като истинска благородна римлянка.
Би ли й писал, мили Гай, за да й кажеш, че я обичаш и я разбираш?“
Когато дойде след известно време, Агрипа завари Октавиан да лежи, притиснал мократа от сълзи възглавница до лицето си и във влошено състояние.
— Цезаре! Какво има?
— Писмо от Октавия. Майка ми е мъртва.
Брут и Касий тръгнаха на запад от залива Мелас през септември. Не очакваха да се натъкнат на войската на триумвирите, докато не навлязат в същинска Македония, някъде между Тесалоника и Пела. Касий беше убеден, че врагът няма да продължи на изток от Тесалоника в такава ужасна година, защото това означаваше да удължат неимоверно много снабдителните си пътища, при положение че Освободителите имаха пълен контрол над моретата.
Сетне, малко след като прекосиха река Хеброс при Енос, цар Раскупол ги пресрещна с неколцина от своите благородници, възседнал красив кон и облечен в тирски пурпур.
— Дойдох да ви предупредя — рече той, — че около двата прохода на изток от Филипи са се разположили осем римски легиона. — Той преглътна тежко и си придаде виновно изражение. — Брат ми Раск им е съветник.
— Кое е най-близкото пристанище? — попита спокойно Касий.
— Неапол. Свързано е с Виа Игнация с път през двата прохода.
— Неапол далеч ли от остров Тасос?
— Не, Гай Касий.
— Досещам се какво е намислил Антоний — рече Касий след малко. — Възнамерява да ни пресече пътя към Македония. С тази цел е изпратил осемте легиона. Не за да ни предизвика на сражение, а само да ни спре. Не вярвам Антоний да цели битка, защото не е в негов интерес. Много добре знае, че осем легиона не стигат. Кой командва този авангард?
— Децидий Сакса и Гай Норбан. Позицията им е много добра и трудно ще ги прогоните оттам.
Флотилията на Освободителите веднага получи заповед да окупира пристанището на Неапол, а също и остров Тасос. Така щеше да се осигури бърз превоз на доставките за войската.
— Защото провизии трябва да пристигнат — обяви Касий пред военния съвет на легатите си и мълчаливия Брут, който пак се сърдеше по някаква незнайна причина. — Мурк и Ахенобарб са блокирали Брундизиум и Адриатическо море, затова морската операция около Неапол ще се ръководи от Патиск, Пармски и Турулий. Има ли опасност от бойни флотилии на триумвирите?
— Никаква — отвърна убедено Турулий. — Единствената им флотилия, която е многобройна, но не по-голяма от нашата, им позволи да прехвърлят основната част от войската си през Адриатика, но когато се върна, Ахенобарб я принуди да се оттегли към Тарентум. В Егейско море няма техни кораби, уверявам те.
— Това потвърждава предположението ми, че Антоний не смята да прехвърля основната част от войската си на изток от Тесалоника — заяви Касий.
— Защо си толкова сигурен, че триумвирите не искат битка? — попита го Брут насаме малко по-късно.
— По същата причина, поради която и ние не искаме — обясни търпеливо Касий. — Не е в техен интерес.
— Не виждам защо, Касий.
— Тогава вярвай на мен, Бруте. Иди да си легнеш. Утре потегляме на запад.
Заради непроходимите тресавища и една верига високи, стръмни хълмове Игнациевият път навлизаше на шестнайсет километра навътре в сушата по долината на река Ганга, над която на едно скалисто плато се намираше древният град Филипи. От близката планина Пангея Филип, бащата на Александър Велики, бе започнал войната за обединение на Гърция и Македония. Пангея била изключително богата на злато, но то отдавна бе изчерпано. Филипи все още оцеляваше благодарение на плодородната, но често наводняваща се долина. При срещата на Освободителите и триумвирите две и половина години след смъртта на Цезар в града живееха по-малко от хиляда души.
Сакса се беше разположил с четири легиона на Корпилския проход, разположен по на изток, а Норбан бе окупирал Сапейския с четирите си легиона.
