Вече тригодишният син на Клеопатра беше висок, с руса коса и сини очи и с всеки изминал ден заприличваше все повече на Цезар. Можеше да чете и да пише, от време на време обсъждаше държавните дела и се радваше на онова, което позволяваше произходът му. Беше способно дете. Време бе да се сбогува с Птолемей XIV Филаделф, брат и съпруг на Клеопатра. Четиринайсетгодишното момче бе удушено, а пред населението на Александрия беше съобщено, че е умряло при семейни проблеми. Истина беше. Цезарион бе коронован както Птолемей XV Цезар Филопатор Филоматор — Птолемей Цезар, обичащ баща си и обичащ майка си. Хаем, върховният жрец на Птах, го обяви за фараон и той стана владетел на двете господарки: Сагото и Пчелата. Дадоха му и личен лечител, Хапдефане.
Цезарион обаче не можеше да се ожени за Клеопатра. Браковете между баща и дъщеря и майка и син бяха недопустими. О, защо Цезар не пожела да я дари с дъщеря? Тази тайна бе известна само на боговете, ала защо? Защо, защо? Тя, олицетворението на Нил, не беше забременяла дори през последния си месец в Рим, когато Цезар сподели леглото й много нощи. Когато месечното й кръвотечение дойде на кораба след потеглянето им от Остия, тя се хвърли на палубата, плака, пищя, скуба косите си, дра гърдите си с нокти. Цикълът й беше закъснял и тя бе сигурна, че носи дете! Сега Цезарион никога нямаше да има пълна сестра — или брат.
Когато новината за новия цар стигна до Киликия, Клеопатра получи писмо от сестра си Арсиноя. Въпреки плана на Цезар тя да прекара остатъка от живота си в служба на Артемида в Ефес Арсиноя бе избягала още щом научи за убийството на диктатора. Беше отишла в страната на храмовете, Олба, където се говореше, че още царували потомците на брата на Аякс, стрелеца Тевкър. Този край на света се описваше в някои от книгите в Александрия, които Клеопатра още щом научи за местонахождението на сестра си, прочете с тайната надежда да открие в тях начин да се отърве от нея. Тази страна била вълшебно красива, пишеше в книгите, с дълбоки ждрела, буйни реки и остри върхове с различни цветове. Народът й живеел в просторни жилища, изсечени в скалите, топли през зимата и прохладни през лятото, и правели изящни дантели, които били основният поминък на Олба. Прочетеното отчая Клеопатра. Арсиноя бе на достатъчно безопасно място.
В писмото си тя питаше дали може да се върне в Египет и да заеме подобаващото й се място в двора на Птолемеите. Нямала ни най-малки претенции към трона! Нямала нужда от това. Умоляваше сестра си да й позволи да се върне и да се омъжи за племенника си Цезарион. Така на египетския престол след малко повече от десетилетие щели да седят владетели с чиста царска кръв.
Клеопатра й отговори с една дума: „НЕ“.
Сетне написа указ до всички свои подчинени, с който забраняваше принцеса Арсиноя да бъде допускана в страната. Ако бъде забелязана, всеки верен поданик бе длъжен да я убие и да изпрати главата й на фараоните. Този указ срещна подкрепата на жителите по поречието на Нил, ала не и в Александрия. Гражданите с македонско и гръцко потекло бяха усмирени от Цезар, но все още смятаха за редно Цезарион да има съпруга от рода на Птолемеите. Не можеше да вземе жена, която нямаше нито капка от неговата кръв във вените си!
На юлските иди жреците отчетоха нивото на първия нилометър край Слонския остров на границата с Нубия. Вестта бе изпратена до Мемфис в запечатан свитък, който Клеопатра разтвори със свито сърце. Тя знаеше какво пише там: че Нил няма да излезе от коритото си, че през годината на Цезаровата смърт ще има разлив на смъртта. Предчувствието й се потвърди. Нивото на Нил беше дванайсет стъпки, в границите на разлива на смъртта.
Цезар бе мъртъв и Нил отказваше да се разлее. Озирис се беше върнал на запад в Царството на мъртвите, насечен на двайсет и три парчета, и Изида напразно се опитваше да ги събере. Макар че бе видяла чудната комета далеч на север над хоризонта, Клеопатра нямаше представа, че появата й е съвпаднала със заупокойните игри за Цезар. Научи го едва след два месеца, когато магическият смисъл на опашатата звезда се беше загубил.
Е, всички трябваше да продължат да си вършат работата, а работата на фараона бе да управлява. Клеопатра обаче нямаше никакво желание да царува. Единствената й радост беше Цезарион, на когото тя отделяше все повече време. Нуждаеше се отчаяно от нов съпруг и още деца, ала за кого можеше да се омъжи? Мъжът й трябваше да носи или Птолемеева, или Юлиева кръв. За известно време тя обмисляше идеята да извика братовчед си цар Асандер от Кимерия, но се отказа със съжаление. Никой неин поданик от поречието на Нил или Александрия нямаше да приеме добре брака между внука и внучката на Митридат Велики. Те носеха прекалено много понтска, прекалено много арийска кръв. Фамилията на Птолемеите свършваше дотук, затова съпругът й трябваше да носи Юлиева кръв — напълно невъзможно! Те бяха римляни, женеха се помежду си.
Единственото, което й оставаше, бе да изпрати свои агенти да измъкнат Арсиноя от Олба и това стана с цената на известно количество злато. Отначало Арсиноя беше закарана в Кипър, после я върнаха в храма на Артемида в Ефес, където остана под силна охрана. За убийство и дума не можеше да става, но докато Арсиноя беше жива, александрийците щяха да виждат в нея също толкова приемлива царица, колкото Клеопатра. Арсиноя можеше да се омъжи за царя, Клеопатра — не. Някой ще се почуди защо Клеопатра бе толкова против брак между сестра й и сина й. Отговорът беше прост: щом стане жена на фараона, Арсиноя много лесно можеше да елиминира сестра си. Отрова, нож, кобра в леглото, дори заговор. В момента, в който Цезарион се сдобие с жена, приемлива за Египет и Александрия, от майка му вече нямаше да има нужда.
Никой в двореца не очакваше да настъпи толкова жесток глад, защото обикновено в такива случаи се купуваше зърно от други страни. Тази година обаче навсякъде около Нашето море реколтата беше оскъдна. Затова нямаше кой да храни паразита Александрия. Отчаяна, Клеопатра изпрати кораби в Евксинско море и успя да вземе известно количество жито от братовчед си в Кимерия. Някой обаче (може би Арсиноя) подшушна на Асандер, че тя не го смятала достоен да сподели трона й. Кимерийските доставки секнаха. Корабите, изпратени до Киренайка, която обикновено произвеждаше достатъчно зърно и в сушави години, се върнаха празни, защото цялото жито на страната беше взето от Брут за изхранване на огромната му войска. Сетне съучастникът му Касий бе отнел на местните жители и онези запаси, които бяха запазили за себе си.
През март, когато хамбарите трябваше да пращят от зърно, полските мишки и плъхове по поречието на Нил напуснаха пустите поля и нахлуха в селата на Горен Египет между Нубия и ивицата Таше. Всички жилища там бяха кирпичени, с пръстен под, независимо дали принадлежаха на някой бедняк или на номарха. Полските гризачи се заселиха там, носейки цели армии бълхи, които се нахвърлиха върху изпосталелите собственици на къщите.
Селяните от Горен Египет заболяха първи — лягаха с треска, ужасно главоболие, болки в ставите, колики. Някои умираха за броени дни, храчейки воняща слуз. Други не храчеха, а получаваха твърди подутини с големината на юмрук по слабините и под мишниците, с висока температура и синкави на цвят. Много от болните умираха още на този етап, но някои доживяваха и когато подутините се пръскаха, и от тях изтичаше обилна смрадлива гной. Те бяха късметлии, защото в повечето случаи оздравяваха. Никой обаче, дори жреците — лечители на Сехмет, нямаше представа как се предава тази ужасна епидемия.
Жителите на Горен Египет и Нубия измираха с хиляди и чумата бавно запълзя надолу по реката.
Оскъдната реколта стоеше в делви в хангарите по брега. Местните жители бяха прекалено болни и прекалено малко, за да я натоварят на кораби и да я изпратят към Александрия и Делтата. Когато вестта за чумата стигна до столицата, никой не изявяваше желание да ходи до Горен Египет за зърно.
Клеопатра бе изправена пред ужасна дилема. В Александрия имаше три милиона души, около Делтата живееха още около милион. Болестта беше блокирала транспорта по реката, а златото в хранилищата не можеше да й осигури зърно от чужбина. Арабите в Южна Сирия чуха за огромните награди, обещани на онези, които се престрашат да тръгнат нагоре по Нил и да превозят реколтата. Вестта за чумата обаче стигна и до тях и те също отказаха. Пустинята ги пазеше от всичко, което ставаше в Египет. Връзките между двете страни внезапно бяха прекъснати дори по море. Клеопатра можеше да изхрани многомилионния град в продължение на месеци, защото хамбарите в Александрия все още бяха пълни от миналогодишната реколта. Ако обаче и на другата година Нил не излезеше от коритото си, щеше да настъпи истински глад, въпреки че селското население по Делтата нямаше да бъде толкова засегнато.
