Налагаше се обаче да намери пари, за да финансира начинанията си — нелека задача в страна, ограбена от Метел Сципион и изплащала убийствени репарации на Цезар. Той предприе Цезаровата тактика. Поиска от всеки град и район такава сума, каквато бяха дали на Помпей Велики. Естествено, че те не бяха в състояние да му осигурят толкова, но той се съгласяваше и на по-малко. Така се прояви като милостив, умерен човек.
Заради верността си към Цезар евреите пострадаха най-много. Касий поиска седем хиляди таланта злато, които народът на Юдея просто не бе в състояние да осигури. Крас беше откраднал златото от Големия храм, а оттогава никой римски управник не им бе дал възможност да натрупат ново. Антипатер правеше каквото можеше. Възложи събирането на средства на синовете си Фазаел и Ирод и някой си Малих, таен поддръжник на противниците на цар Хиркан.
От тримата най-добре се справяше Ирод. Той занесе на Касий сто таланта злато в Дамаск и се представи на управителя по скромен и трогателен начин. Касий го помнеше добре от първото си идване в Сирия. Въпреки младостта си тогава Ирод му бе направил голямо впечатление. Касий се удиви колко грозен беше станал старият му познайник. Все пак той много хареса хитрия идумеец, обречен никога да не може да стане цар, защото майка му беше чужденка. Жалко, мислеше си Касий. Ирод бе горещ поддръжник на римското присъствие на изток и под неговото управление евреите щяха да са надеждни съюзници. Защото Рим беше все пак по-малкото зло за Юдея. Партското господство бе ужасна алтернатива.
Останалите двама не се справяха толкова добре. Антипатер едва успя да събере средства, за да осигури достоен принос на Фазаел, но Малих не донесе почти нищо, защото нямаше намерение да дава на римляните каквото и да било. Решен да покаже, че не се шегува, Касий го привика с Дамаск и го осъди на смърт. Антипатер дойде лично с още сто таланта и гореща молба да не изпълнява присъдата.
Касий се смили и пожали Малих, когото Антипатер върна в Ерусалим. Малих явно бе решил да става мъченик.
Някои градове, като Гомфа, Лаодикия, Емаус и Тамна, бяха разграбени и сринати до основи, а жителите им — изпратени на пазарите за роби в Сидон и Антиохия.
Касий вече спокойно можеше да мисли за завземане на Египет. И не само за да накаже царицата. Египет беше най-богатата държава в света, вероятно след Партското царство. В Египет Касий се надяваше да намери средства за управлението на Рим. Брут ли? Брут можеше да оглави бюрократичния апарат. Касий вече не вярваше в републиканската кауза, тя бе мъртва като Цезар. Той, Гай Касий Лонгин, щеше да стане цар на Рим.
Един ден обаче се получи писмо от Брут.
„Ужасни новини от Рим, Касий. Изпращам ти това писмо с най-бързия вестоносец, като се надявам да не си тръгнал вече да завладяваш Египет. Това сега е невъзможно.
Октавиан и Квинт Педий са консули. Октавиан влязъл с войска в Рим и градът се предал без съпротива. Най-вероятно той ще започне война срещу Антоний, който се съюзил с управителите на западните провинции. Антоний и Лепид са обявени извън закона, а Освободителите — за врагове на народа. Цялото ни имущество е конфискувано, макар че Атик ме увери, че се е погрижил за Сервилия, Тертула и Юнила. Вация Изаурик и Юния са в безопасност. Децим Брут е претърпял поражение в Италийска Галия и избягал. Никой не знае къде е.
Това е най-добрата ни възможност да спечелим Рим. Ако Антоний и Октавиан изгладят разногласията си (макар че това ми се струва невъзможно), двамата с теб ще умрем в изгнание. Затова те съветвам, ако не си тръгнал към Египет, да не го правиш. Трябва да се съберем и да превземем Рим и Италия. Един ден може би ще се помирим с Антоний, ала с Октавиан — никога. Наследникът на Цезар е непреклонен — всички Освободители трябва да умрат в нищета и опозорени.
Остави толкова войски, колкото са нужни за охраната на Сирия, и ела при мен колкото се може по-бързо. Аз покорих бесите и разполагам с много зърно и други храни, така че войските ни са осигурени. Някои райони на Витиния и Понт също имат добра реколта и ще я дадат на нас, не на Октавиан. Чух, че Италия и Западът са съсипани от суша, също Гърция, Африка и Македония. Трябва да действаме сега, Касий, докато можем да изхраним хората си — и докато още имаме пари.
Порция е мъртва. Майка ми твърди, че се е самоубила. Сломен съм.“
Касий му писа веднага. Да, той щеше да тръгне към провинция Азия вероятно през Кападокия и Галатия. Какво възнамеряваше Брут? Да се бие с Октавиан и после да се надява на примирие с Антоний?
Отговорът дойде бързо: да, точно това смяташе да прави Брут. Приканваше го да тръгне веднага и да се срещнат в Смирна през декември. Освен това трябваше да изпрати колкото можеше повече кораби.
Касий избра двата си най-добри легиона и остави единия в Антиохия, другия — в Дамаск. Сетне назначи най-близкия си привърженик, един бивш центурион на име Фабий, за временен управител. Беше се убедил, че оставени на ръководни постове, благородниците създават проблеми. В това отношение Цезар би се съгласил напълно с него.
Точно преди да напусне Антиохия, той научи от Ирод, че неблагодарният Малих отровил благодетеля си Антипатер в Ерусалим.
„Задържах го — пишеше Ирод. — Какво да го правя?“
„Отмъсти за баща си, както намериш за добре“ — гласеше отговорът на Касий.
Ирод се възползва. Закара юдея — фанатик Малих в Тир, най-големия център за производство на пурпурна боя и митично обиталище на злия бог Баал. Това за евреите бе прокълнато място. Двама войници на Касий изведоха голия и бос Малих насред воняща купчина разложени тела на морски охлюви и го убиха бавно пред очите на Ирод. Тялото бе оставено да гние сред мурексите.
Когато научи за отмъщението на Ирод, Касий се смя от сърце. О, какъв интересен човек бе този идумеец!
Докато прекосяваха планините Аман през прохода Сирийски врата, Тилий Цимбер, управителят на Витиния и Понт, се присъедини към Касий с легиона си. Така войската се увеличи на тринайсет легиона плюс три хиляди конници — с толкова коне, колкото практичният Касий предполагаше, че могат да се изхранват в тревистите степи на Галатия.
Цимбер и Касий бяха на мнение, че не бива да бързат прекалено много, за да съберат по пътя си допълнителни средства от околните земи.
На Тарс наложиха баснословна глоба от петнайсет хиляди златни таланта и настояха да ги получат преди тръгването си. Ужасените управници претопиха всеки ценен предмет в града, сетне продадоха безимотните свободни граждани в робство. Дори тогава сумата бе твърде ниска, затова започнаха да продават и по-заможни граждани. Успяха да съберат пет хиляди златни таланта, Касий и Цимбер склониха да приемат само толкова и потеглиха през Киликийските порти към Кападокия.
Изпратиха конницата си напред, за да поискат пари от Ариобарзан, който ясно им отговори, че няма, като посочи дупките по вратите и прозорците си, където някога имало златни гвоздеи. Старият цар бе убит, а дворецът и храмовете в Евзебия Мазика — разграбени, но без особен успех. Дейотар от Галатия отстъпи пехота и конница на свои разноски, сетне остави нашествениците да ограбят храмовете му. „Личи си — мислеше си той, — че Брут и Касий са лихвари. За тях няма нищо свято, освен парите.“
В началото на декември Касий и Цимбер навлязоха в провинция Азия през дивите и красиви Фригийски планини. Сетне се спуснаха покрай река Хермус до Егейско море. До срещата с Брут им оставаше съвсем малко по-добър римски път. Тук хората изглеждаха бедни и дрипави, постройките — олющени и занемарени. Митридат Велики бе предизвикал неизмеримо по-жестоки бедствия в провинция Азия от кой да е римски управник.
Когато пристигна в Александрия през юни, три месеца след смъртта на Цезар, Клеопатра завари Цезарион жив и здрав под грижите на Митридат Пергамски. Тя прегърна със сълзи на очи чичо си, благодари му горещо за помощта и го изпрати за Пергам с хиляда таланта злато, пари, от които Митридат имаше голяма полза, когато се наложи да плаща на Брут. Той даде известно количество, но не спомена нищо за по-голямата част, която се пазеше на сигурно място в тайните му хранилища.
