Кампанията продължи през целия месец секстил и в края му Марк Юний Брут, книжният плъх на Цезар, бе калил войските си в битки с минимални загуби. Цар Садала се предаде и щеше да дефилира в триумфалното му шествие. Раскупол стана неоспорим владетел на Тракия и получи обещание за статут на съюзник и приятел на Рим веднага щом сенатът отговори на писмото на Брут. Нито Раскупол, нито Брут обаче мислеха за Раск, по-големия брат на вожда. А и Раск с нищо не издаваше плановете си за възкачване на тракийския престол.

Брут прекоси за втори път Хелеспонт в средата на септември и прибра легионите, които бе оставил край река Граникус.

Тогава научи, че новите консули са Октавиан и Квинт Педий, и написа отчаяно писмо до Касий с молба да изостави всички планове за завладяване на Египет и Партското царство. Съветваше го да тръгне на север и да се присъедини към него, защото, както казваше Брут, с това чудовище Октавиан всичко в Рим се било променило. Това жестоко дете бе получило най-скъпата и най-сложна играчка на света.

В Никомедия Брут научи, че управителят Луций Тилий Цимбер е напуснал Понт, за да се присъедини към Касий, но му е оставил флотилия от шейсет бойни кораба.

Затова Брут потегли за Пергам, където поиска данъците на страната към Рим. Позволи на Митридат Пергамски да запази полученото от Цезар, стига да подпомогне бездънната му военна каса. Митридат бе принуден да му отпусне сериозни средства.

Брут пристигна в Смирна през ноември, установи се там и зачака Касий. Провинция Азия беше без никакви парични средства, оставаха само храмовите съкровища във вид на златни и сребърни статуи и други произведения на изкуството. Брут започна да конфискува всичко от всички, да претопява и да сече монети. Щом Цезар можеше да слага лика си на монетите си, защо и Брут да не стори същото? Така монетите на Марк Брут носеха неговия образ заедно с някои символи, загатващи за мартенските иди: шапката на свободните хора, кинжал и думите EID MAR.

Все повече мъже се присъединяваха към каузата му. Марк Валерий Месала Корвин, син на Месала Нигер, пристигна в Смирна заедно с Луций Попликола, някогашен приятел на Марк Антоний. Братята Каска също се появиха, а също Тиберий Клавдий Нерон, един от най-некадърните спътници на Цезар, и Марк Ливий Друз Нерон, негов близък роднина. И още по-важно — Секст Помпей, който контролираше моретата на запад от Гърция, обяви, че не смята да пречи на Освободителите.

Единственият проблем на Брут бе Лабиеновият син Квинт, който засенчваше с варварската си жестокост дори баща си. „Какво — питаше се Брут — да правя с Квинт Лабиен, преди да ме съсипе?“ Отговорът дойде пак от Хермицил:

— Изпрати го при партския цар като твой посланик.

Това решение се оказа от огромно значение.

По-обезпокоителна беше вестта, че консулите в Рим са осъдили Освободителите и те сега бяха лишени от граждански права и имущество. Новината бе донесена от братята Каска. Нямаше вече връщане, никаква надежда за споразумение с Октавиановия сенат.

В средата на януари Касий имаше шест легиона и беше неоспорим владетел на цяла Сирия, с изключение на Апамея, където се бе укрепил метежникът Цецилий Бас. Сетне Бас отвори вратите на крепостта и му предложи и своите два легиона, с което Касиевите станаха осем. В момента на пристигането на митичния Гай Касий всички вътрешни боричкания за власт в провинцията престанаха.

Антипатер побърза да дойде от Юдея и да го увери, че евреите са на негова страна. Беше изпратен обратно в Ерусалим с нареждания да събира пари и да се увери, че враждебно настроените юдеи няма да създават неприятности. Те винаги бяха обичали Цезар. Касий не беше голям любител на евреите, но възнамеряваше да използва този размирен, странен народ за своите цели.

Когато чу, че Авъл Алиен, изпратен в Александрия да вземе четири легиона за Долабела, бил тръгнал на север, Антипатер веднага извести Касий в Антиохия. Двамата се срещнаха и с общи усилия успяха да убедят Алиен да се предаде. С това Касиевата войска вече се състоеше от дванайсет опитни легиона и четири хиляди конници, най-голямата военна сила в римския свят. Ако имаше и флотилия, той щеше да е най-щастливият човек на земята, ала не разполагаше с нито един кораб. Или поне така си мислеше.

Без негово знание младият Лентул Спинтер се беше срещнал с адмиралите Патиск, Секстилий Руф и Касий Пармски, още един от Освободителите, и бе нападнал корабите на Долабела на път към Сирия. Самият Долабела се движеше по суша през Кападокия. Когато прекоси Аман и навлезе в Сирия, той нямаше ни най-малка представа за поражението на флотилията си.

С ужас установи, че всички в провинцията са настроени срещу него. Дори Антиохия затвори вратите си и обяви, че е на страната на Касий, истинския владетел на Сирия. Стиснал зъби, Долабела отиде в пристанищния град Лаодикия и направи изгодно предложение на старейшините. Ако му предоставят убежище, след като даде урок на Касий, той щеше да направи града столица на Сирия. Предложението му бе прието с готовност. Докато укрепваше Лаодикия, Долабела изпрати агенти сред войските на Касий, които да подкопават бойния дух. Уви, без успех, защото легионерите смятаха Касий за герой. Кой беше този Долабела? Некадърен пияница, който бе изтезавал и обезглавил един римски управител.

През април Касий все още не знаеше за морската победа на Спинтер. Сигурен, че Долабела скоро ще има на разположение стотици кораби, той изпрати посланици до Клеопатра с искане да му изпрати незабавно военни и търговски съдове. Царицата отказа — Египет бил сполетян от суша и чума и не можел да му окаже никаква помощ. Нейният регент в Кипър изпрати кораби, а също Тир и Арад от Финикия — ала недостатъчно за Касий, който бе решен да завземе Египет и да покаже веднъж завинаги на Цезаровата любовница, че с Освободителите шега не бива.

Сигурен, че флотилията му ще пристигне скоро и че Марк Антоний му е изпратил подкрепления, Долабела се укрепи в Лаодикия. Той нямаше никаква представа, че Антоний е обявен за народен враг и вече не е проконсул на Италийска Галия.

Лаодикия се намираше на края на един полуостров, свързан със сушата чрез провлак, широк около четиристотин крачки. Това сериозно затрудняваше всякаква обсада. Легионите на Долабела бяха вътре, а част от градската стена бе преместена напред, за да прегради провлака. В средата на май започнаха да се появяват някои кораби и капитаните им уверяваха Долабела, че основната част на флотилията скоро ще дойде.

Никой от противниците обаче нямаше представа за действията на другия и това се оказа най-решаващо за войната в Сирия. Спинтер мина през град Перга, за да вземе скритите пари на Требоний за Касий. Патиск, Секстилий Руф и Касий Пармски пък подгониха корабите на Долабела в открито море. Нито Долабела, нито Касий имаха представа за това. Касий дойде пред Лаодикия с част от войската си и се зае да издига огромни укрепления на провлака точно срещу стената на Долабела. След това нареди артилерийски съоръжения отгоре и се зае да обстрелва безжалостно лагера на противника.

В този момент Касий най-сетне научи, че е пълен господар на морето. Касий Пармски пристигна начело на флотилия от квинквереми, нахлу в пристанището и потопи всички кораби на Долабела, закотвени край Лаодикия. Блокадата беше пълна. Градът не можеше да се надява на никаква помощ.

Започнаха глад и болести, но крепостта удържа до началото на юли, когато Долабела нареди да отворят вратите и да пуснат Касиевата войска вътре. Щом влезе в града, Касий научи, че Публий Корнелий Долабела се е самоубил.

Цяла Сирия от границата с Египет до река Ефрат вече бе в ръцете на Касий. Партите изчакваха и явно не бързаха да нападат, докато той е на власт.

Удивен от късмета си — ала уверен, че го заслужава, — Касий писа до Рим и на Брут. Чувстваше се непобедим. Той беше по-способен от Цезар.