Цезар се занимаваше с други неща. Изпрати вестоносци в районите Делта и Епсилон и извика трима еврейски старейшини и трима предводители на метиците. Прие ги в залата за аудиенции, където бе наредил удобни столове и хубава храна на странични масички; царицата заемаше трона си.

— Придай си царствен вид — посъветва я той. — Смени тази вехта рокля и сложи украшенията на Арсиноя, ако нямаш собствени. Постарай се де изглеждаш като велика царица, Клеопатра, това е много важна среща.

Когато тя се появи, Цезар остана изненадан. Пред нея вървяха неколцина египетски жреци, дрънкащи с кадилници и пеещи монотонно на някакъв непонятен език. Всичките, с изключение на един бяха обикновени жреци. Главният носеше златен нагръдник, покрит с голям брой амулети и златни огърлици; с дълъг емайлиран златен жезъл удряше силно по пода.

— Поклонете се пред Клеопатра, дъщеря на Амон Ра, въплъщение на Изида, владетелка на Горен и Долен Египет! — изрече той на добър гръцки.

Тя беше облечена като фараон, в изящна надиплена бяла ленена роба и елек от толкова фино ленено платно, че изглеждаше прозрачен, с красиви бродирани шарки и пришити стъклени мъниста. На главата си носеше невероятното творение, което Цезар вече бе виждал на фреските по стените, но едва сега започваше да го оценява. Яркочервената външна корона от емайл се издигаше нависоко и носеше релефни златни глави на кобра и орел. В нея стоеше още по-висока вътрешна конична корона от бял емайл с плосък, увенчан със златна лента връх. На врата си царицата носеше огърлица от злато, емайл и скъпоценни камъни с десет пръста широчина. Талията й бе стегната с емайлиран златен пояс широк шест пръста. На пръстите й блестяха десетки пръстени; на брадичката й със златни верижки около ушите беше закачена изкуствена брада със злато и емайл; покритите й със скъпоценни камъни златни сандали имаха много високи позлатени коркови подметки.

Лицето й бе гримирано изключително грижливо: устните — алени и блестящи; страните — червени; очите — изрисувани като окото, гравирано на трона, с тънки черни линии, продължаващи до ушите и завършващи с малки триъгълници, запълнени със зеленикавия грим, който покриваше и клепачите й до очертаните в черно вежди. Надолу черните линии завиваха над страните й. Ефектът от този грим бе удивително зловещ; създаваше впечатление, че това лице не е човешко.

Двете й камериерки македонки, Хармиан и Ира, също бяха облечени като египтянки. Тъй като сандалите на фараона бяха прекалено високи, те помогнаха на Клеопатра да се качи до трона. Тя седна, взе от помощничките си закривения жезъл и ритуалното ветрило и кръстоса тези два символа на божествения си произход пред гърдите си.

Цезар забеляза, че никой не е паднал на колене; ниският поклон изглеждаше достатъчен.

— Тук сме, за да говорим — изрече тя със силен глас. — Тук сме като фараон, виждате символите на божествения ни произход. Гай Юлий Цезаре, сине на Амон Ра, въплъщение на Озирис, понтифекс максимус, император, диктатор на сената и народа на Рим, продължавай.

„О, ето какво било! — помисли си той, докато напевният й глас звучеше в залата. — Александрия и македонските неща са й съвсем чужди. Тя е истинска египтянка. Щом сложи тези невероятни дрехи и украшения, започна да излъчва сила!“

— Покорен слуга на ваше величество, дъще на Амон Ра — рече той и посочи старейшините, които едва сега се изправяха. — Позволете ми да ви представя Симеон, Аврам и Исус от евреите и Кибир, Формион и Дарий от метиците.

— Добре дошли и сядайте — рече Клеопатра.

След това Цезар напълно забрави жената на трона. Реши по-късно да засегне основната тема, затова посочи едната масичка и се обърна към Симеон, главния старейшина на евреите:

— Знам, че месото трябва да е сготвено според религиозните изисквания и виното да е правено от юдеи. Всичко е приготвено според традициите на вярата ви, затова след разговора не се бойте да хапнете. — Обърна се към Дарий, етнарха на метиците: — Храната на другата масичка е приготвена за вас.

— Благодаря за любезността, Цезаре — заговори Симеон, — но това гостоприемство не може да промени факта, че укрепеният ти коридор прекъсна достъпа ни до останалата част на града, нашия единствен източник на храна, дрехи и стоки за магазините ни. Видяхме, че си разрушил сградите от западната страна на Дворцовата улица, и се боим, че ще сториш същото и от източната.

— Не се тревожете, Симеоне — каза Цезар на еврейски, — само ме изслушайте.

Клеопатра го изгледа изненадано; Симеон подскочи.

— Говориш еврейски?

— Малко. Израсъл съм в много пъстър квартал на Рим, в Субура, където майка ми държеше жилищна сграда. Винаги сме имали наематели евреи, а като дете аз трябваше да уреждам всичко там. Затова зная няколко езика. Старейшината на къщата беше златар, Шимон. Знам за бога ви, обичаите, традициите, храната, песните ви и историята на вашия народ. — Той се обърна към Дарий: — Дори говоря пизидийски — добави на същия език, сетне продължи на гръцки: — Уви, не знам персийски, затова ще се наложи да говорим на гръцки.

В рамките на четвърт час той обясни положението, без да се извинява за нищо. Войната в Александрия бе неизбежна.

— Въпреки това — добави — предпочитам да се сражавам само от едната страна на укрепения коридор, от западната. Не ме предизвиквайте и ви обещавам, че войниците ми няма да ви докоснат. Сраженията няма да се прехвърлят на изток от Дворцовата улица и вие няма да страдате от липса на храна. Колкото до стоките за магазините и работилниците ви и прехраната на онези от вас, които работят от западната страна, по този въпрос не мога да ви помогна. Ще се погрижа обаче да получите обезщетение за трудностите, които ще преживеете, докато победя Ахил и подчиня Александрия. Не пречете на Цезар и той ще ви се отплати. Цезар винаги плаща дълговете си.

Стана от курулното си кресло и се приближи до трона.

— Предполагам, велики фараоне, че си съгласна да подкрепиш финансово всеки, който те поддържа.

— Така е.

— Би ли обезщетила тогава евреите и метиците за загубите, които ще претърпят?

— Да, стига да не ти пречат, Цезаре.

Симеон се приближи и се поклони ниско:

— Велика царице, ще те помолим само за едно нещо в замяна на подкрепата ни, говоря и от името на метиците.

— Казвай, Симеоне.

— Дай ни александрийско гражданство.

Последва дълго мълчание. Клеопатра седеше скрита зад странната си маска, очите й оставаха невидими под зелените клепачи, закривеният жезъл и вършилото пред гърдите й леко се повдигаха и отпускаха. Накрая блестящите й червени устни се разтвориха и тя изрече:

— Съгласна съм, Симеоне, Дарий. Давам александрийско гражданство на всички евреи и метици, които са живели в града повече от три години. Ще получите финансовото обезщетение за претърпените във войната загуби, както и награда за всеки от вас, който се сражава под командването на Цезар.

Симеон въздъхна облекчено; другите петима се спогледаха. Мечтата на цели поколения се сбъдваше!

— А аз — рече Цезар — ще им дам римско гражданство.

— Цената е твърде голяма, за да не се съгласим — отвърна радостно Симеон. — За да докажем верността си, ние ще охраняваме и брега между нос Лохиас и хиподрума. Той не е удобен за дебаркиране на голяма войска, но Ахил може да свали доста войници с малки лодки. Отвъд хиподрума започват блатата на делтата, които са във властта само на Господ. А Господ е най-добрият ни съюзник.

— Да пируваме тогава! — извика Цезар.

Клеопатра се изправи:

— Явно вече нямате нужда от фараон. Сармиан, Ира, помогнете ми.

— О, отървете ме от това! — закрещя Клеопатра веднага щом влезе в покоите си, и ядно смъкна сандалите.

Бързо се освободи от неудобната изкуствена брада и от тежката огърлица. Пръстените и гривните се затъркаляха по пода и ужасените прислужнички запълзяха трескаво да ги гонят, крещейки си една на друга, за да докажат, че нищо няма да бъде откраднато. Наложи се да седне, докато Хармиан и Ира се бореха с огромната двойна корона; емайлът беше нанесен върху дървена основа, не върху метал, но тя бе изработена според главата на Клеопатра и не можеше да падне сама. А как само тежеше…