Жените заговориха за бебета, без да се интересуват от мъжките разговори. Миналата година Октавия бе родила момиченце — Клавдия Марцела, и сега отново беше бременна. Този път се надяваше да е момче.

Съпругът й Гай Клавдий Марцел Малкия бе в доста странно положение за противник на Цезар. Благодарение на брака с Октавия той беше запазил общественото положение и имуществото си, но в същото време обичаше страстно жена си, защото просто нямаше човек, който да не я обича. Ала кой би могъл да предвиди, че малкият брат на съпругата му ще стане главен консул на деветнайсет години? И какво бъдеще го очакваше? По някакъв начин, мислеше си той, Октавиан излъчваше увереност, че ще успее, макар и не като чичо си.

— Мислите ли, че сега му е времето да съдим Освободителите? — обърна се Марцел Малкия към Октавиан и Педий.

Октавиан го изгледа мрачно, затова той побърза да се поправи:

— Убийците имах предвид. Много хора в Рим използват названието „Освободители“ условно, не че ги смятат за такива. Но да си завърша мисълта, Цезар Октавиане. Налага се да се отбраняваш срещу Марк Антоний и западните управители, така че сега ли му е времето за такъв процес?

— Освен това — притече му се на помощ Филип — чух, че Ватиний не смятал да се противопоставя на Марк Брут в Илирия. Щял да се прибере у дома. Това затвърждава позицията на Брут. Касий пък е в Сирия и също заплашва мира в държавата. Защо да съдим убийците и да утежняваме ситуацията? Ако Брут и Касий бъдат признати за виновни, те не ще могат да се върнат в Рим. Това може да ги подтикне към война, а на Рим изобщо не са му нужни нови кръвопролития. Антоний и западните управители са достатъчна заплаха.

Квинт Педий слушаше внимателно, но не възнамеряваше да отговаря. Той мразеше да участва в постоянните интриги на Юлиите. Беше наследил спокойния характер на баща си, но общественото си положение дължеше на майка си, голямата сестра на Цезар. Мечтаеше за спокоен живот в обширните си имения в Кампания, не за консулство. Сетне погледна жена си, увлечена в разговор, и въздъхна. Валерия бе много щастлива, че мъжът й е консул.

— Убийците трябва да бъдат съдени — настоя Октавиан. — Скандално е, че това не бе направено още в деня, когато извършиха престъплението си. Ако беше сторено тогава, нямаше да се стигне до сегашното положение. Цицерон и сенатът са виновни за узаконяването на Брутовата позиция, която е доста по-благоприятна от тази на Касий, но още Антоний и неговият сенат трябваше да ги съдят.

— Точно това имах предвид и аз — рече Марцел Малкия. — След като не бяха съдени още тогава… всъщност дори бяха амнистирани официално, дали обикновените хора ще приемат сегашните мерки?

— Това не ме интересува, Марцеле. Сенатът и народът трябва да се научат веднъж завинаги, че никой, колкото и патриотични да са помислите му, не може да оправдава убийството на който и да било римски благородник на висок държавен пост. Убийството си е убийство. Ако убийците са имали причини да смятат, че баща ми е възнамерявал да се самопровъзгласи за цар на Рим, трябваше просто да възбудят съдебно дело срещу него.

— Как биха могли? — попита Марцел. — Цезар беше доживотен диктатор, над закона, неуязвим.

— Достатъчно бе да го лишат от диктаторския пост. Все пак тези правомощия му бяха гласувани. Те обаче дори не се опитаха да го лишат от тях. Самите убийци гласуваха за обявяването му за доживотен диктатор.

— Те се бояха от него — вметна Педий, който също бе изпитвал страх от Цезар.

— Глупости! От какво да се боят? Кога баща ми е отнемал живота на римски граждани, освен в битка? Той следваше политика на милосърдие. Голяма грешка, но това е факт. Ами че той прости на повечето си убийци, на някои дори два пъти.

— И все пак те се бояха от него — настоя Марцел.

Красивото лице на Октавиан стана по-сурово.

— Имат повече причини да се боят от мен! Аз няма да се успокоя, докато и последният от убийците не бъде погубен, с унищожена репутация, конфискувани имоти и жена и деца, изхвърлени на улицата.

Настъпи неловко мълчание. Филип го наруши:

— Те стават все по-малко и по-малко. Гай Требоний, Аквила, Децим Брут, Базил…

— Ала защо трябва да се съди и Секст Помпей? — прекъсна го Марцел. — Той не участва в убийството, а сега е официален морски проконсул.

— Скоро няма да е проконсул, както добре знаете. Имам дузина свидетели на нападението на неговата флотилия срещу товарните кораби, превозващи жито за Рим. Станало е преди две нундини. Той е изменник. Освен това е син на Помпей Велики. Смятам да се отърва от всички врагове на Цезар.

Събеседниците му добре разбираха, че под „Цезар“ имаше предвид себе си.

Освободителите бяха съдени още през първия месец от консулството на Гай Юлий Цезар Октавиан и Квинт Педий. Макар че имаше двайсет и три различни процеса (мъртвите убийци също бяха съдени), всичко продължи само една нундина. Съдебните заседатели единодушно признаха всеки от Освободителите за виновен. Имуществото на убийците се конфискуваше в полза на държавата. Онези Освободители, като народния трибун Гай Сервилий Каска, които все още бяха в Рим, избягаха. Сервилия и Тертула изведнъж се оказаха на улицата, но не за дълго. Те имаха лични средства, управлявани от Атик, който купи на Сервилия нова къща на Палатина и спечели незаслужено възхищението на Рим за помощта си към двете жени.

Секст Помпей беше обявен за виновен с трийсет и два срещу един глас.

— Защо гласува така? — обърна се Агрипа към конника, който бе изказал различно мнение.

— Защото Секст Помпей не е изменник — отвърна съдебният заседател.

Октавиан си записа името му, доста доволен от размера на имуществото му. Щеше да дойде и неговото време.

Завещаните от Цезар пари бяха разпределени сред народа, а градините му — отворени за посещение. Римляните от всички класи обожаваха да се разхождат из тези прекрасно поддържани паркове. Октавиан започна да дава двореца на Клеопатра на амбициозни представители на първата класа за организирането на големи пиршества с клиентите им. Техните имена също се записваха.

Той осигури избирането на двама свои привърженици за народни трибуни — Марк Агрипа и Луций Корнифиций, — защото след бягството на Каска в колегията имаше две свободни места. Публий Тиций, вече народен трибун и решен да се издигне благодарение на Октавиан, спаси живота му, когато външният претор Квинт Гал се опита да го убие. Гал бе лишен от поста си и сенатът го изпрати на смърт без съд, а обикновените хора получиха разрешение да разграбят дома му. Първата класа вече се питаше дали Октавиан наистина е по-добра алтернатива от Антоний.

Верен на думата си, новият главен консул взе пари от Съкровищницата, за да изплати по десет хиляди сестерции на войниците от първите си три легиона. Техните представители вече се бяха съгласили изплащането на половината от дължимите суми да бъде отложено при гарантирана десетпроцентова лихва. Макар че заедно с допълнителните възнаграждения на центурионите сумата възлизаше на четири хиляди таланта, Октавиан взе шест хиляди (толкова можеше да си позволи при този недоимък на жито) и разпредели остатъка сред трите си по-късни легиона. Взе също по шестима редови войници от всеки легион, които да работят като негови лични агенти — по един човек на центурия. Тяхна задача бе да славят Цезаровата щедрост и да следят за размирници. Беше им наредено да популяризират войската като възможност за дълготрайна кариера, водеща до значително забогатяване след петнайсет — двайсетгодишна служба. Еднократните възнаграждения бяха хубаво нещо, но сигурната, добре платена работа беше още по-примамлива. „Служете предано на Рим и Цезар и Рим и Цезар ще се погрижат добре за вас, дори да не се водят никакви войни“ — това бе посланието на Октавиан. При оставане на гарнизонна служба войниците имаха право да създадат семейство. Изобщо армията се превърна в примамлива кариера! Така още на този ранен етап Октавиан започна да подготвя легионерите си за идеята за постоянна, винаги боеспособна войска.