Когато от Македония пристигна още един от опитните легиони, той изпрати Марсовия и още два покрай Адриатическото крайбрежие към Италийска Галия. С останалите два, единият, от които бе Пети легион на Цезар, тръгна към Кампания по Апиевия път с надеждата да хване Октавиан в подривна дейност сред консулските войски.

Сред легионерите обаче се носеха истории за дръзките постъпки на младия Цезар, а също и за удивителната му щедрост. Освен това те знаеха доста повече от Марк Антоний за дейността на младия Цезар. Известно им бе, че той не подрива консулските войски, а се е задоволил само с един легион от новобранци, за да се защитава. След действията на Антоний срещу Марсовия легион всички войници бяха на страната на младия Цезар. Затова се появиха нови неприятности. Антоний отново екзекутира войници, ала не основните подбудители. Все пак мрачните погледи на войниците го наведоха на мисълта, че не е разумно да продължава към Кампания. Той направи рязък завой и се насочи към Адриатика.

За Цицерон всичко това бе кошмар. А през октомври и ноември последваха такива събития, че направо му се зави свят. Октавиан бе невероятен! На тази възраст и без никакъв опит той готвеше война срещу Марк Антоний! В Рим се носеха слухове за наближаващ сблъсък: че Антоний бил тръгнал към града с два обучени легиона, че Октавиан се щурал безцелно из Кампания със своя легион от новобранци. Дали възнамеряваше да се срещне с Антоний в Кампания, или смяташе да тръгне към Рим? Цицерон се надяваше момчето да тръгне към Рим. Това беше хитър ход. Откъде Цицерон знаеше толкова много ли? Защото Октавиан постоянно му пишеше.

— О, Бруте, къде си? — скърбеше Цицерон. — Пропускаш златна възможност!

В Рим се чу и за някои обезпокоителни събития в Сирия. Донесе ги един роб на размирника Цецилий Бас, който още беше обсаден в Апамея. Робът бе дошъл с Брутовия съдружник Скапций и разказа новините на Сервилия, която пък веднага отиде при Долабела. Сега в Сирия имало шест легиона, всичките съсредоточени около Апамея. Първо, легионите там, както и четирите останали в Александрия недоволствали. И второ, още по-удивително, войниците очаквали Касий да отиде като нов управител на Сирия! Ако се вярва на Басовия роб, и десетте легиона искаха Касий.

Долабела изпадна в паника. За един ден си събра багажа и тръгна за Сирия, като остави Рим на грижите на градския претор Гай Антоний. Дори не уведоми Марк Антоний и сената, че заминава. Касий явно действаше тайно сред легионите, така че трябваше да стигне в Сирия преди него. Сервилия го уверяваше, че греши, че Касий няма никакво желание да завзема незаконно властта в Сирия, но Долабела не желаеше да я чуе. Изпрати легата си Авъл Апиен с отделен кораб за Александрия със заповед да вземе четирите легиона и да ги закара в Сирия. Самият той отплава от Анкона за Западна Македония. По това време на годината имаше много бури, затова смяташе да пътува по суша.

Цицерон знаеше не по-зле от Сервилия, че Касий няма никакво намерение да ходи в Сирия, но през ноември вниманието му бе привлечено от тревожните събития в Кампания. Писмата на Октавиан ясно говореха, че момчето наистина е решило да отиде в Рим. Той постоянно молеше Цицерон да остане в града. Нуждаеше се от подкрепата му в сената. Искаше да измести законно Антоний от властта и затова умоляваше великия адвокат да осигури свикването на заседание извън Сервиевите стени, за да можел да говори срещу Антоний.

— Не се доверявам на преценката му и наистина не знам какво може да постигне — сподели Цицерон пред Сервилия, толкова отчаян, че бе принуден да довери тревогите си на една жена. — Брут не можеше да намери по-неподходящ момент да отиде в Гърция. Трябва да е тук и да защитава себе си и останалите Освободители. Всъщност, ако беше тук, можеше да използва случая, за да настрои сената срещу Антоний и Октавиан и да възстанови републиката.

Сервилия го изгледа насмешливо. Тя не беше в настроение, защото тази змия Порция се бе върнала и сега бе по-луда от всякога.

— Скъпи ми приятелю — рече отегчено тя, — Брут не мисли нито за себе си, нито за Рим. Водеше се по ума на Катон, а той е мъртъв вече повече от две години. Примири се с мисълта, че Антоний стигна твърде далеч и на Рим му е омръзнало от него. Той не притежава Цезаровия интелект и далновидността му. Той е глупав и жесток. Колкото до Октавиан, той е едно нищо. Хитър е, признавам, но не може да стъпи и на малкия пръст на Цезар. Прилича ми на младия Помпей Велики, има прекалено развинтена фантазия.

— Младият Помпей Велики подмами Сула да го признае за равен и стана първи мъж на Рим — възрази мрачно Цицерон. — Като се замислиш, Цезар се появи твърде късно. Преди Галия не беше извършил нищо забележително.

— Цезар — тросна се Сервилия — беше конституционалист! Вършеше всичко според закона, всяко нещо с времето си. Действаше противоконституционно само когато не му оставаше друг изход. Не беше чак такъв патриот, че да си сложи сам главата в торбата.

— Добре, добре, да не спорим за мъртвите, Сервилия. Наследникът му е жив и аз изобщо не мога да го разбера. Подозирам, че това важи за всички, дори за Филип.

— Мистериозното хлапе усилено организира войската си в Кампания — рече Сервилия.

— И е взел за помощници други хлапета. Кой е чувал за Марк Агрипа и Гай Меценат? — Цицерон се подсмихна. — В много отношения тримата ми приличат на недодялани селянчета. Октавиан сериозно си мисли, че сенатът ще се събере по негово нареждане, ако дойде пред Рим с войска, колкото и да му повтарям в писмата си, че това не може да стане в отсъствието на консул.

— Признавам, че горя от любопитство да видя този наследник на Цезар.

— Между другото, чула ли си… о, със сигурност трябва да си чула, след като дъщеря ти е жена на върховния жрец… че бедната Калпурния си купила малка къща в подножието на Квиринала и живеела там заедно с вдовицата на Катон?

— Естествено, че съм чула — рече Сервилия и приглади прошарената си коса с изящната си ръка. — Цезар я остави добре осигурена и Пизон не може да я убеди да се омъжи отново. Затова той… или по-скоро съпругата му, си изми ръцете и я остави на мира. Колкото до Марция, тя е поредната вярна до гроб вдовица, досущ като Корнелия, майката на братята Гракхи.

— А на теб ти се падна Порция.

— Не за дълго — отвърна тайнствено Сервилия.

Когато научи, че Антоний си е променил решението да минава за Рим през Кампания и е тръгнал след другите си три легиона покрай Адриатика към Децим Брут в Италийска Галия, Октавиан реши да отиде в Рим. Макар че всички, от Филип до Цицерон, го смятаха за вятърничав младеж без никаква представа за реалността, той много добре съзнаваше колко опасна е тази алтернатива. Не хранеше никакви илюзии, нито имаше някакви очаквания за изхода от това начинание. Ала след дълги размишления бе стигнал до извода, че най-голямата грешка ще е, ако бездейства. Ако остане в Кампания, докато Марк Антоний продължава похода си от другата страна на Апенините, войската и управниците щяха да сметнат, че само говори. Той винаги взимаше пример от Цезар, а Цезар предприемаше най-дръзките стъпки. Последното, което искаше, бе битка, защото знаеше, че няма нито нужния опит, нито достатъчно войска. Ако отиде в Рим обаче, щеше да покаже на Антоний, че не се е отказал от играта, и да го принуди да се съобразява с него.

Така, без да срещне някаква съпротива, той тръгна по Латинския път, заобиколи Сервиевите стени и разположи петте си хиляди войници на лагер на Марсово поле. Сетне нахлу с две кохорти в Рим и без бой окупира Римския форум.

Беше посрещнат от народния трибун Тиберий Канунций, който приветства този нов патриций от името на плебса и го покани да се качи на рострата, за да говори пред народа.