Срещите му с Брут бяха също толкова безрезултатни. Брут също възнамеряваше да отиде в Гърция. И категорично отказваше да се занимава със закупуване на жито за Рим! Този глупак взе Порция и отплава за малкия остров Незида, недалеч от кампанийското крайбрежие. Касий пък бе решил да приеме задачата за осигуряване на зърно от Сицилия и усилено събираше флотилия — наближаваше жътва.

Долабела, доволен от бързината, с която Атик му плати рушвета, разреши на Цицерон да напусне Италия. Какво безобразие — един изтъкнат проконсул да моли за позволение да излезе от страната! Това Цезарово постановление още не беше отменено. Цицерон преглътна гордостта си и продаде една вила в Етрурия, където никога не ходеше. Сега имаше и позволение, и пари.

Онова, което всъщност го накара да замине, бе промяната на името на месец квинктил. Когато започна да получава писма с дата от юли, положението стана нетърпимо. Той нае кораб и отплава от Путеоли, където се събираше търговската флотилия на Касий. Нищо обаче не вървеше както трябва! Корабът на Цицерон стигна до Вибон, близо до Брутиум, и заседна там заради насрещните ветрове. Като видя, че не може да напусне Италия, той слезе в рибарското селище Левкоптера, противно, смрадливо място. Все така се случваше: винаги, когато решеше да напусне Италия, нещо го спираше. Толкова здраво бе свързан с италийската земя.

Уморен и зажаднял за истинско гостоприемство, Цицерон се появи на вратата на едно от бившите имения на Катон в Лукания. Смяташе, че там няма да намери никого. Земята бе дадена на един от тримата бивши центуриони на Цезар, носители на дъбови венци за храброст и сегашни сенатори. Новият собственик обаче не искаше имотите му да са толкова далеч от родната Умбрия и ги беше продал на неизвестен купувач. Носилката на Цицерон влезе през главната порта на имението на седемнайсетия ден на секстил. Това ужасно лято най-после отиваше към края си. Когато наближи къщата, той забеляза, че вътре свети. Тук имаше хора! Компания! Добра храна!

На вратата го посрещна не друг, а самият Марк Брут. С насълзени очи Цицерон се хвърли на врата му и го прегърна горещо. Брут все още държеше свитъка, който бе чел. Неочакваното посещение го изненада много. Цицерон набързо му разказа приключенията си и изля болката си пред него. Порция беше със съпруга си, но за облекчение на госта не се присъедини към тях на вечеря.

— Сигурно не знаеш, че сенатът гласува да даде на мен и на Касий провинции — рече Брут. — Аз получавам Крит, а Касий — Киренайка. Новината дойде точно когато Касий възнамеряваше да отплава. Затова той реши да не се занимава повече със зърното и предаде задълженията си на един префект. Сега е в Неапол заедно със Сервилия и Тертула.

— Доволен ли си? — попита Цицерон, зарадван от тази новина.

— Не особено, но поне имаме провинции — въздъхна Брут. — Напоследък с Касий не се разбираме много. Той изобщо не е съгласен с изводите ми от приемането на „Терей“ и не спира да говори за младия Октавиан, който ужасно вбеси Антоний на игрите в чест на Цезар. На всичкото отгоре заради кометата всички в Рим смятат Цезар за бог.

— При последната си среща с Октавиан останах изненадан от промяната в него — сподели Цицерон и блажено се изтегна на кушетката; колко бе приятно да вечеряш в интелигентна компания! — Станал е много дързък, остроумен и самонадеян. Филип никак не беше доволен и сподели, че младият глупчо станал твърде високомерен.

— Касий смята, че е опасен. Октавиан се опита да изложи на показ златното кресло на Цезар и когато Антоний забрани, се изправи срещу старшия консул като пред равен! Без никакъв страх!

— Октавиан няма да живее дълго. — Цицерон се изкашля тактично. — Какво става с Освободителите?

— Ако не броим провинциите, перспективите са мрачни. Вация Изаурик се върна от провинция Азия; приема много тежко смъртта на Цезар и самоубийството на баща си. Октавиан настоява Освободителите да бъдат наказани, а Долабела е настроен срещу всекиго, включително и срещу себе си.

— В такъв случай утре заран тръгвам за Рим — обяви Цицерон.

Верен на думата си, още по изгрев той бе готов за заминаване и не остана никак доволен, че Порция също е дошла да го изпрати. Много добре знаеше, че тя го мрази, че го мисли за самохвалко, позьор и неудачник. Е, той пък я смяташе за вманиачена вещица, която като всяка жена не можеше да си изгради собствено виждане за нещата, а изпитваше нужда да възприеме гледището на някой мъж. В нейния случай — това на баща й.

Вилата на Катон не беше луксозна, но имаше няколко много изящни стенописа. Докато стояха в атриума, дневната светлина постепенно откри великолепната картина на Хектор, сбогуващ се с Андромаха, преди да отиде да се бие срещу Ахил. Художникът бе изобразил Хектор, докато подава сина си Астинанакс на майка му. Ала вместо да гледа детето, тя беше вперила умолителен поглед към мъжа си.

— Прекрасно! — възкликна Цицерон.

— Така ли? — попита Брут и я погледна, сякаш я виждаше за пръв път.

Цицерон изрецитира:

Брут се изсмя:

— О, хайде, Цицероне. Сигурно не очакваш да кажа това на Катоновата дъщеря. Порция може да съперничи на всеки мъж със смелостта и решителността си.

С грейнало от гордост лице Порция вдигна ръката му и допря дланта му до бузата си. Това смути Брут, но той не направи опит да се отдръпне. Порция рече:

— Аз нямам ни баща, ни майка… Затуй ти, Бруте, сега си ми родител, а също и любим съпруг.

Брут дръпна ръката си и отстъпи встрани, обърна се към Цицерон с гримаса, която сигурно трябваше да мине за усмивка.

— Виждаш ли колко е начетена? Не се задоволява да цитира, а измисля собствени стихове, с които би накарала самия Омир да си избоде очите от завист, ако не беше сляп. Не се обиждай, Цицероне.

Цицерон избухна в смях и изпрати въздушна целувка на Андромаха.

— Ако тя ще избожда очите на Омир, скъпи ми Бруте, значи наистина сте лика-прилика. Сбогом, велики мои мислители, и дано да се видим при по-добри обстоятелства.

Никой от двамата не изчака да го види как се качва в носилката.

В края на секстил Брут отплава от Тарентум за Патра, като остави Порция при Сервилия.

Когато пристигна в Рим, Цицерон получи известие от Марк Антоний, приканващо го да се яви в сената за задължителното заседание на първия ден на месеца. Адвокатът обаче не се появи и разгневеният Антоний замина за Тибур за някаква неотложна работа.

Щом Антоний напусна града, адвокатът се яви в сената. Там тщеславният проконсул Марк Тулий Цицерон най-после събра смелост да пристъпи към онова, което се бе превърнало в смисъл на живота му: произнасянето на речи срещу Марк Антоний.

Никой не очакваше първата. Всички останаха потресени и много от сенаторите се уплашиха до смърт. Най-меката и най-остроумна реч беше и най-красноречива, отчасти защото идваше съвсем неочаквано.

Той започна доста умерено. Действията на Антоний след мартенските иди били разумни, твърдеше Цицерон. Той не беше злоупотребил с документите на Цезар, не бе върнал от изгнание никого, беше премахнал завинаги диктаторския пост и бе предотвратил размириците сред обикновените хора. От май обаче Антоний се беше променил и на юнските календи в сената се бе изправил коренно различен човек. Сенатът вече не участваше във взимането на никакви решения. Всичко се правеше чрез събранията на народа, а понякога и те биваха пренебрегвани. Избраните консули за следващата година, Хирций и Панза, се страхуваха да стъпят в сената, Освободителите бяха прогонени от Рим, а войниците се окуражаваха да търсят нови възнаграждения и привилегии. Цицерон възрази срещу почестите, оказани на Цезар, и благодари на Луций Пизон за речта му на секстилските календи. Изрази съжаление, че предложението на Пизон за включване на Италийска Галия като част от Италия не е било прието. Той одобряваше узаконяването на Цезаровите предписания, но не и онова, което е възнамерявал да прокара. Сетне изброи Цезаровите закони, нарушени от Антоний, и осъди стремежа му да препятства добрите, а да прокарва лошите Цезарови решения. В увода си призова Антоний и Долабела да се издигнат в очите на народа чрез мъдри решения, а не като го управляват с насилие.