— За какво е властта, ако не да я използваме за собствена облага? — попита Антоний Долабела.

Сенатът се събра пак на петия ден на юни. За изненада Луций Пизон, Филип и малкото останали на предните редове, Публий Сервилий Вация Изаурик Старши също настани между тях. Най-големият приятел и политики съюзник на Сула се беше оттеглил от обществения вот преди толкова много години, че останалите сенатори почти бяха забравили за съществуването му. Домът в Рим се заемаше от сина му, големия поддръжник на Цезар, който сега трябваше да се върне от провинция Азия след изтичане на мандата му на управител. Вация Старши се наслаждаваше на красотите на природата, изкуството и литературата във вилата си в Кума. След извършването на свещените ритуали Вация Старши се изправи в знак, че иска да говори. Като най-възрастен сред консулите той имаше право пръв да вземе думата.

— По-късно — сряза го Антоний, без да обръща внимание на възмутените възгласи от залата.

Долабела го изгледа гневно:

— Аз държа фасциите през юни, Марк Антоний, затова председателствам това заседание! Публий Вация Старши, за мен е чест да те посрещна отново в сената. Моля, имаш думата.

— Благодаря, Публий Долабела — рече Вация Старши със слаб, но ясен глас. — Кога ще се обсъждат провинциите за преторите?

— Не днес — отвърна Антоний, преди Долабела да успее да се обади.

— Може би трябва да ги обсъдим, Марк Антоний — рече Долабела, решен да не позволява да му отнемат водещата роля.

— Казах не днес! Обсъждането се отлага! — Антоний.

— Тогава искам да предложа на обсъждане провинциите на двама от преторите — продължи Вация Старши. — На Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин. Макар че не одобрявам раздаването на правосъдие на своя глава и убийството на Цезар, аз съм загрижен за тяхното бъдеще. Всеки миг, в който останат в Италия, те са под заплаха. Затова предлагам провинциите на Марк Брут и Гай Касий да бъдат гласувани веднага, независимо колко ще чакат останалите претори. Освен това предлагам на Марк Брут да бъде дадена провинция Македония, от която Марк Антоний бе освободен, а на Гай Касий — Киликия, заедно с Кипър, Крит и Киренайка.

Вация Старши замълча, но остана прав. От задните редове, изпълнени с назначени от Цезар хора, се чуваше недоволно шушукане.

Гай Антоний, преторът, се изправи гневно и изкрещя:

— Уважаеми консули, съгласен съм с Вация Старши, че е крайно време да видим гърбовете на Брут и Касий! Докато са в Италия, те представляват постоянна заплаха за властта. Тъй като сенатът гласува амнистия, не могат да бъдат изправени на съд за измяна, но не съм съгласен да получават провинции, а невинни хора като мен да чакат! Упълномощете ги да осигурят зърно за Рим и Италия. Брут може да отиде в Мала Азия, а Касий — в Сицилия. Квесторски длъжности, това заслужават.

Последвалият дебат показа на Вация Старши колко неуместно е било предложението му. Накрая Брут и Касий бяха изпратени да събират зърно в Мала Азия и Сицилия. На всичкото отгоре блюдолизците на Антоний се присмяха на Вация за възрастта и старомодните му разбирания. Затова скоро след края на заседанието той се върна във вилата си в Кампания.

Когато се прибра, заповяда на робите да му напълнят ваната. Отпуснал се в нея, Публий Вация Изаурик Старши въздъхна тежко, преряза вените на двете си китки и остави кръвта да се смесва с топлата вода.

— О, с какво заслужих такова посрещане? — възкликна Вация Младши пред Авъл Хирций. — Цезар е убит, баща ми се самоубил…

Той отново се обля в сълзи.

— … а Рим е в лапите на Марк Антоний — добави мрачно Хирций. — Иска ми се да виждах изход, Вация, но няма. Никой не е в състояние да се опълчи срещу него. Той е способен на всичко, от крещящи беззакония до екзекуции без съд. И войската е на негова страна.

— Той купува войската си — рече Юния, радостна, че съпругът й най-после си е у дома. — Иде ми да убия брат си Брут, че сложи начало на всичко това, но истинската виновница е Порция.

Вация издуха носа си, сетне попита:

— Антоний и послушният му сенат ще ти позволят ли да станеш консул догодина, Хирций?

— Така обещава. Внимавам да не му се набивам много на очи; най-разумно е да кротуваме. Панза е на същото мнение. Затова не присъстваме на много заседания.

— Значи няма нито един влиятелен мъж, който да му се противопостави?

— Абсолютно никой. Антоний си разиграва коня както си иска.

Такива бяха страховете на водещите търговци и политици в Рим и Италия през ужасните месеци на пролетта и лятото след мартенските иди.

Брут, сякаш залепен за Порция, и Касий се щураха по крайбрежието на Кампания. Когато се събраха във вилата на Сервилия и Тертула, петимата се изпокараха жестоко. Гласуваните им пълномощия да осигурят жито за Рим ги обидиха смъртно — как си позволяваше Антоний да ги товари със задължения на обикновени квестори?

Цицерон реши да ги навести и завари Сервилия убедена, че все още има достатъчно влияние да отмени решението на сената; Касий — готов за война; Брут — напълно отчаян; Порция — натякваща и бърбореща както обикновено, а Тертула — потънала в скръб, защото бе пометнала.

Той си тръгна обезкуражен.

„Това е катастрофа — мислеше си. — Те не знаят какво да правят, не виждат изход от положението си, живеят ден за ден в очакване на най-лошото. Италия е в хаос, защото се управлява от пакостливи деца, а ние, по-разумните, не можем да им се противопоставим. Превърнали сме се в оръдия на военните и този безскрупулен звяр, който ги контролира. Това ли искаха Освободителите, когато убиха Цезар? Не, разбира се, че не. Те не виждаха по-далеч от момента на убийството, мислеха си, че след отстраняването на диктатора всичко ще се оправи от само себе си. Не си даваха сметка, че те трябва да поемат кормилото на държавата. Тъй като не го сториха, корабът се заби в скалите. Разби се. Рим потъва.“

През новонаименувания месец юли се проведоха два фестивала: Аполоновите празници и игрите в чест на Цезаровите победи. Те разсеяха и развеселиха народа, стекъл се в Рим дори от такива отдалечени кътчета като Брутиум, петата на италийския ботуш, и Италийска Галия. Лятото бе в разгара си, много сухо и горещо. Населението на Рим се беше удвоило.

Брут, задочният организатор на Аполоновите празници, бе заложил на „Терей“, пиеса от латинския драматург Акций. Обикновените хора обаче предпочитаха надбягванията с колесници, с които се откриваха и закриваха седемдневните празненства, а през другото време се тълпяха в големите театри, поставящи ателански пантомими и музикални фарсове от Плавт и Теренций. Брут вярваше, че реакцията към „Терей“ ще покаже какво е отношението на народните маси към убийството на Цезар. Сюжетът на пиесата бе убийството на един тиранин — истинска епична трагедия. Затова обикновените хора не се заинтересуваха особено от нея и не я посещаваха. Брут, който бе неспособен да разбере широките народни маси, не можеше да проумее какво означава това. Зрителите на пиесата бяха все от висшето общество, познавачи на изкуството и литературата като Варон и Луций Пизон, и я приемаха с бурни овации. След като научи за това, Брут реши, че обикновените хора одобряват убийството на Цезар и са простили на Освободителите. Истината бе, че постановката на „Терей“ беше блестяща, актьорите — отлични, а самата пиеса се играеше толкова рядко, че големите ценители на театъра я посрещаха с ентусиазъм.

Октавиан, организаторът на игрите в чест на Цезаровите победи, не кроеше планове за наблюдение над поведението на народа, а се ползваше с благосклонността на самата Фортуна. Неговите игри продължиха единайсет дни и доста се отличаваха от обичайните летни празненства в Рим. Първите седем дни бяха посветени на грандиозни шествия и представления. През първия ден в Големия цирк бе пресъздадена обсадата на Алезия — зрелище с хиляди актьори, многобройни мними битки и новаторски декор, организирано и режисирано от Меценат, който се оказа изключително талантлив в тази област.