Преди Хирций да се доближи, Октавиан махна на войниците като Цезар и се оттегли.
— О, прекрасен е! — въздъхна един стар воин, бършейки очите си.
— Видя ли го, Авле Хирций? — попита друг, също с насълзени очи. — Същински Цезар на младини!
„Какво е замислил? — запита се Хирций със свито сърце. — Никой от тези мъже няма да бъде във войската, когато Октавиан стане достатъчно възрастен, за да командва. Вероятно отсега иска да спечели синовете им. Способен ли е да планира в такова далечно бъдеще?“
Изчезването на Цезаровата военна каса обърка сериозно плановете на Антоний, планове, които не смяташе да споделя пред хора като Авъл Хирций. Закупуването на земя за ветераните не беше неразрешим проблем. Винаги можеше да издаде закон за конфискация. Дори най-влиятелните конници, които щяха да пострадат най-много от това (заедно с много сенатори), нямаше да дръзнат да му се противопоставят. Собствените му дългове също не го тревожеха особено.
След пресичането на Рубикон от Цезар положението се утежняваше от един друг фактор: всеки войник очакваше да получава тлъсти възнаграждения за службата си. Вентидий набираше доброволци в Кампания и всеки от тях искаше подарък от хиляда сестерции само за да се запише във войската. Държавата не само че трябваше да осигури средства за оборудване, ами да даде и десет милиона сестерции в брой, и то на момента. Шестте опитни легиона все още чакаха в Македония, но представителите им бяха в Теанум и намекваха недвусмислено, че си искат парите. Ако нямаше да има война срещу партите, какъв е смисълът да си войник? Плячката от Дакия дали си струваше? Как да им каже, че няма да има плячка от Дакия, защото му трябваха в Италия да затвърдят консулската му власт? Преди да им съобщи тази новина, трябвате да намери отнякъде по десет хиляди сестерции, които да им плати веднага при пристигането им в Брундизиум. Това бяха триста милиона сестерции, и то без възнагражденията за центурионите.
Той обаче не разполагаше с толкова пари и нямаше откъде да ги намери. Данъците от провинциите щяха да покрият обичайните държавни разходи. След смъртта на Цезар никой не бе в състояние да спечели верността на войниците, ако не им плаща в брой. В Кампания той лично се беше убедил в това.
— Ами резервният фонд в храма на Опс? — попита Фулвия, с която споделяше всичко.
— Празен е — изръмжа Антоний. — Всеки смуче оттам, от Цина и Карбон до Сула.
— Клодий твърдеше, че е пълен. Ако не беше успял да прокара закона си за анексиране на Кипър, за да раздаде полагащото се безплатно зърно, щеше да изтегли пари оттам. Все пак тя е римската богиня на изобилието, на плодовете на земята. Затова той сметна, че храмът на Опс е съвсем законен източник на средства за закупуване на жито. Тъй като законът му мина, не се наложи да прибягва до такава мярка.
Антоний целуна страстно жена си:
— Какво щях да правя без теб, мое мило олицетворение на Опс?
Храмът на Опс на Капитолия бе сравнително стар. Макар че беше от най-древните римски божества без лица и тела, първият й храм в града беше изгорял. Този бе построен от Цецилий Метел преди сто и петдесет години. Не беше голям, но Цецилиите Метели го поддържаха чист и редовно опресняваха стенописите. В единственото помещение, целата, нямаше статуя, защото богинята бе безлика. Подобен беше и олтарът й на Регията, който имаше още по-голямо значение за култа към Опс. Като всички римски храмове този бе издигнат върху висок подиум, защото подземията му бяха неприкосновени, закриляни от самата богиня. Поради тази причина те често се използваха за съхранение на скъпоценни предмети, в това число на пари и кюлчета.
Придружен от неколцина близки привърженици, Антоний разби вратата на подземието и със затаен дъх освети с лампата си купищата сребърни слитъци. Опс наистина беше богата! Той вече имаше пари.
Започна да ги пренася по светло. Трупаше ги в другия край на Капитолия, в подземието на храма на Юнона. Там денем и нощем от слитъците сечаха сребърни денарии. Антоний вече имаше пари за легионите, а също и да погаси всичките си дългове. В храма на Опс бе намерил двайсет и осем сребърни таланта, или седемстотин милиона сестерции.
До юнските календи всичко щеше да се уреди. Тогава щеше да поиска от сената да смени провинциите му, а след това с помощта на брат си Луций да накара Плебейското събрание да изгони Децим Брут от Италийска Галия.
Едно писмо от Брут и Касий го вбеси.
„С радост те уведомяваме, че смятаме да присъстваме на заседанието на сената през юнските календи. Искаме обаче гаранции за сигурността си. Малко сме обидени, че макар да сме главни претори, никой не ни уведомява за събитията в Рим. Ценим високо подкрепата ти и помощта, която ни оказа от мартенските иди насам. Научихме обаче, че градът е пълен с бивши войници на Цезар и че те възнамерявали отново да издигнат олтара и колоната, така навреме премахнати от Долабела.
Въпросът ни е такъв: ще бъдем ли в безопасност, ако се върнем в Рим? Най-смирено те молим да потвърдиш, че амнистията още е в сила и че сме добре дошли в Рим.“
Тъй като се чувстваше много по-уверен след изплащането на всичките си дългове, Марк Антоний отговори на тази смирена молба без особено съчувствие към Освободителите.
„Не мога да ви дам никакви гаранции за безопасност, Марк Бруте и Гай Касий. Вярно е, че градът е пълен с Цезарови войници, които чакат да получат земите си или се колебаят дали да не се запишат в легионите ми в Кампания. Колкото до намеренията ми по отношение на така наречения култ към Цезар, уверявам ви, че те няма да бъдат насърчавани.
Ако искайте идвайте, ако не искате, недейте. Изборът е ваш.“
„Ето! Така трябва да разберат къде им е мястото в плановете на Антоний! И да си дадат сметка, че ако решат да се възползват от самнитского недоволство, съвсем близо до тях ще има легиони, готови да потушат всяко въстание. Да, в името на Опс, чудесно!“
На юнските календи той влезе в Хостилиевата курия в прекрасно настроение. Ала в залата нямаше кворум. Ако Брут, Касий и Цицерон бяха там, вероятно щеше да го събере някак си, ала ги нямаше.
— Добре — изсъска през зъби Антоний. — Ще отида в Плебейското събрание. Луций! — провикна се към брат си, който тъкмо излизаше под ръка с Гай Антоний. — Свикай Плебейското събрание!
Плебейското събрание, което също не се посещаваше много, нямаше правилник за кворума. Ако имаше по един член от всяка триба, заседанието можеше да се проведе, а специално в този ден присъстваха около двеста представители, равномерно разпределени между всички триби. Антоний беше бесен и затова никой от плебейските трибуни не бе готов да спори с Луций. Те бързо дадоха на Марк Антоний Италийска и Отвъдна Галия за пет години при неограничен империум. Този Антониев закон за смяна на провинциите влезе в сила веднага, което означаваше, че Децим Брут моментално се лишаваше от провинцията си.
С това работата на заседанието не беше свършена. Първите резултати от споразумението на Антоний с легионерите бяха отразени в предложения от Луций Антоний закон, създаващ трети тип съдилища, председателствани от високопоставени бивши центуриони, които не разполагаха с достатъчно имущество, за да бъдат приети в конническото съсловие или сената. Последва друг законопроект — за разпределяне на обществените земи сред ветераните от специална комисия, включваща самия Марк Антоний, Луций, Долабела и още четирима техни поддръжници, между които Освободителя Цезений Лентон, побързал да застане на страната на Антоний.
Ако Хирций още се съмняваше в слуховете за подкупа на цар Дейотар, сега те се потвърдиха, защото Малка Армения бе отнета от Кападокия и придадена към Галатия.
Двамата консули ясно даваха да се разбере как възнамеряват да управляват: чрез корупция и за лично облагодетелстване. Последваха многобройни договори за откупуване на данъци и привилегии и всички лица, на които Цезар завинаги бе отказал гражданство след разкриването на злоупотребите на Фаберий, се събудиха чисти римляни. А през това време среброто от храма на Опс се превръщаше в монети.
