Случваха се и други неща. Руфрий се изнесе от лагера в Ракотис и изгони всички живеещи в големите здания от двете страни на Дворцовата улица, за да настани там войниците си. Докато прогонените хора тичаха с плач и вопли по улиците и се кълняха да отмъстят на римляните, стотици войници нахлуха в големите храмове, гимназията, съда и Серапеума в Ракотис. Под ужасените погледи на александрийците те откъртиха всички подпорни греди на таваните и ги изнесоха на улицата. След това се заеха със сградите покрай пристанището — кейовете, складовете, емпориума — и свалиха от тях всяко полезно парче дърво.

До здрач повечето обществени сгради в Александрия бяха разрушени, всички по-големи дървени греди бяха занесени на Дворцовата улица.

— Това е безобразие! Безобразие! — изкрещя Потин, когато неканеният гост влезе заедно с една центурия войници, щаба си и самодоволната царица Клеопатра.

— Ти! — изпищя Арсиноя. — Какво правиш тук? Аз съм царица, Птолемей се разведе с теб!

Клеопатра се приближи до нея, ритна я силно по прасеца и одра жестоко лицето й с нокти.

— Аз съм царицата! Млъквай или ще заповядам да те убият!

— Кучка! Свиня! Крокодил! Чакал! Хипопотам! Паяк! Скорпион! Плъх! Змия! Въшка! — закрещя малкият Птолемей Филаделф. — Маймуна! Маймуна, маймуна, маймуна!

— Ти също млъквай, лигава малка жабо! — изсъска Клеопатра и му зашлеви няколко шамара, докато той запелтечи.

Стъписан от тази „мила“ семейна сцена, Цезар стоеше със скръстени ръце и наблюдаваше. Клеопатра можеше да е на двайсет и две, но в присъствието на сестра си и на малкия си брат се държеше като дете. Интересно, че нито Филаделф, нито Арсиноя оказаха някаква физическа съпротива; голямата сестра бързо ги постави на мястото им. Когато писъците му омръзнаха, той мълчаливо раздели тримата побойници.

— Ти, благородна принцесо, отивай при възпитателя си — заповяда на Арсиноя. — Време е малките момиченца да си лягат. Ти също, Филаделфе.

Потин още роптаеше, но Ганимед изведе Арсиноя с безизразно лице. „Този е много по-опасен от главния шамбелан — помисли си Цезар. — А Арсиноя е влюбена в него, нищо че е евнух.“

— Къде е цар Птолемей? — попита. — И Теодот?

Цар Птолемей и Теодот се намираха на централния площад, все още недокоснат от войниците на Цезар. Бяха в покоите на царя, когато един роб дотича да им съобщи, че римлянинът взема дворцовия комплекс под свой контрол и царица Клеопатра е с него. След броени мигове Теодот и момчето бяха облечени като за аудиенция. Птолемей носеше пурпурните дрехи и диадемата си. След това двамата влязоха в тайния тунел, прокопан от Авлет, в случай че тълпата нахлуе в двореца. Той минаваше под стените и излизаше при театъра, откъдето можеше да се слезе на пристанището или да се навлезе в града. Малкият цар и Теодот предпочетоха да отидат на агората.

На този огромен площад сега имаше стотина хиляди души, които се събираха още от сутринта, когато войниците на Цезар започнаха да разкъртват гредите. Александрийците инстинктивно се стичаха там винаги когато се зададеше някакво бедствие, затова, когато двамата бегълци от двореца се появиха, агората бе претъпкана с хора. Теодот накара момчето да изчака встрани, за да го подготви за кратката му реч. След мръкване възпитателят заведе нар Птолемей при статуята на библиотекаря Калимах и му помогна да се качи на постамента.

— Александрийци, врагът ни напада! — изкрещя царят с лице, озарено от червените пламъци на факлите. — Рим нахлу в града ни, целият дворцов комплекс е в ръцете на Цезар! Ала това не е всичко! — Той замълча, за да се увери, че казва точно това, което Теодот му бе наредил, сетне продължи: — Да, не е всичко! Сестра ми Клеопатра, предателката, се върна и се е съюзила с римляните! Именно тя доведе Цезар тук! Всичката ви храна изчезна в коремите на римляните, а Цезаровият член изпълва вагината на Клеопатра! Те изпразниха съкровищницата и избиха всички в двореца! Избиха всички жители на Дворцовата улица! Част от зърното ви е изсипано в пристанището, за да се похаби, и римските войници разрушават обществените ни сгради! Александрия е в руини, храмовете й са осквернени, жените и децата й — изнасилвани!

В мрака очите на детето блестяха като отражение на народната ярост; ярост, която се засилваше и скоро щеше да прерасне в действия. Това беше Александрия, единственият град в света, където тълпата съзнаваше напълно мощта си и се използваше не просто като груба физическа сила, а като политически инструмент. Тълпата бе свалила не един Птолемей; можеше да събори и един прост римлянин, да го разкъса на парчета.

— Аз, вашият цар, бях свален от трона си от един римски помияр и една продажна кучка, наречена Клеопатра!

Тълпата се раздвижи, някой го вдигна върху яките си рамене и облеченият в пурпур ездач сръга двукракия кон със скиптъра си от слонова кост.

Множеството се премести към портата на дворцовия комплекс, където бе посрещнато от Цезар, облечен в тогата си с пурпурна ивица по края, на главата с венеца от дъбови клонки и в дясната ръка с жезъла, символизиращ неограничената му власт. Дванайсетте ликтори стояха от двете му страни. До него бе и царица Клеопатра, все още с безличната си сива рокля.

Несвикнала с противник, който се изправя очи в очи срещу нея, тълпата спря.

— Какво правите тук? — попита Цезар.

— Дойдохме да ви изгоним и да ви убием! — изкрещя Птолемей.

— Царю Птолемей, не можеш да направиш и двете. Или трябва да ни изгониш, или да ни убиеш. Уверявам те обаче, че няма да се наложи нито едното, нито другото. — Цезар бързо разбра кои са водачите на тълпата и се обърна към тях: — Ако са ви казали, че моите войници са изпразнили хамбарите ви, съветвам ви да отидете там и да видите, че в тях няма нито един римлянин и са пълни догоре. Не е моя работа да определям цената на зърното и другите храни в Александрия, това е задължение на царя ви, тъй като царицата досега отсъстваше. Затова, ако плащате твърде много, обвинявайте цар Птолемей, не Цезар. Цезар си носи храна в Александрия и не е докоснал вашите — безочливо излъга той. С една ръка побутна Клеопатра напред, с другата посочи младия цар. — Слез от този човек, Твое величество, и застани, където е мястото на един суверен. С лице срещу поданиците си, не сред тях и оставен на тяхната милост. Както чух, гражданите на Александрия са в състояние да разкъсат царя си на парчета, а виновникът за сегашното им състояние си ти, не Рим. Ела при мен!

Тълпата бе разделила Теодот от царя и възпитателят вече не можеше да влияе на момчето. Птолемей се намръщи, в очите му пролича страх. Не беше особено умен, но можеше да се досети, че по някакъв начин този мъж го представя в много неблагоприятна светлина, че с ясния си глас с безупречен македонски акцент римлянинът ще обърне предните редици на тълпата срещу него.

— Искам да сляза! — заповяда царят.

След като стъпи на земята, той се приближи до Цезар и се обърна с лице към поданиците си.

— Точно така — похвали го Цезар; сетне изкрещя: — Вижте своите владетели! Донесъл съм завещанието на покойния цар, бащата на тези деца, и съм тук, за да изпълня желанието му: Египет и Александрия да бъдат управлявани от голямата му дъщеря, седмата Клеопатра, и големия му син, тринайсетия Птолемей! Думите му са ясни! Клеопатра и Птолемей Евергет са законните му наследници и трябва да управляват заедно като съпруг и съпруга.

— Убийте я! — изкрещя Теодот. — Арсиноя е царицата!

Дори това Цезар обърна в своя полза.

— Принцеса Арсиноя има друго задължение! — извика. — Като диктатор на Рим аз имам власт да върна Кипър на Египет и сега го правя! Знам какви трудности среща Александрия, след като Марк Катон анексира острова. Вие изгубихте добрата кедрова дървесина, медните мини, много евтина храна. Сенатът, наредил това анексиране, вече не съществува. Моят сенат не одобрява тази несправедливост! Принцеса Арсиноя и принц Птолемей Филаделф ще управляват като сатрапи на Кипър. Клеопатра и Птолемей Евергет ще царуват в Александрия!