— Да, като галите и германите. Мога да мина за един от тях, като Сула. Защо си толкова ниска? Братята и сестра ти са високи.

— От една страна, ниският ми ръст е наследствен. Майката на баща ми беше набатейска принцеса, но не чистокръвна арабка. Майка й е била партската принцеса Родогуна, още една връзка с Митридатите. Говори се, че партите били ниски. Майка ми обаче твърдеше, че причината е в някаква болест, която съм прекарала като дете. Затова винаги съм си представяла, че Хипопотам и Крокодил са всмукали височината ми с ноздрите си, както правят с реката.

Цезар се усмихна:

— Реката ли?

— Да, при разлива на смъртта. Нил не се покачва, когато Таурт, Хипопотама, Себек и Крокодила всмучат водата през ноздрите си.

— След като си фараон, защо са ти толкова сърдити? Нил не излиза от коритото си вече две години.

По лицето й се изписа несигурност; тя се обърна, направи няколко крачки, рязко се извърна към него и прехапа устни:

— Проблемът е изключително спешен, затова няма смисъл да те съблазнявам. Надявах се да си грозник, все пак си стар, и така да се поддаваш на изкушение от некрасиви жени като мен. Виждам обаче, че слуховете са верни, че можеш да плениш сърцето на една жена въпреки напредналата си възраст.

Той наклони глава и хладните му очи придобиха топло изражение, макар в тях да не личеше полово влечение. Те сякаш я изпиваха, докато умът му я преценяваше. Тя се беше измъкнала от доста трудни ситуации: убийството на Бибуловите синове, въстанието на Александрия и други. Въпреки това говореше като дете. Разбира се, че беше девствена. Нейният брат и съпруг очевидно не беше консумирал брака си с нея, а тя бе равна с боговете, не можеше да се съвкупява със смъртни. Винаги се движеше заобиколена от евнуси, не й бе позволено да бъде в компанията на некастрирани мъже. „Положението наистина явно е много спешно — помисли си Цезар. — Иначе нямаше да бъде сега с мен, един некастриран смъртен мъж.“

— Продължавай — подкани я той.

— Аз не изпълних задължението си като фараон.

— И кое е то?

— Да бъда плодовита. Да раждам деца. Първото наводнение след качването ми на престола бе на границата на доволството, защото Нил ми даваше възможност да докажа плодовитостта си. Сега, две години по-късно, аз все още съм ялова. Египет гладува. След пет дни жреците на Изида ще отчетат нивото на нилометъра при остров Елефантина. Времето за разлива идва, защото пасатите вече задухаха. Ако не зачена обаче, пролетните дъждове няма да паднат над Етиопия и Нил няма да излезе от коритото си.

— Пролетни дъждове, а не топящи се снегове, така ли? Знаеш ли със сигурност откъде черпи водите си Нил?

„Нека говори още, така ще имам време да осмисля онова, което казва. Напредналата ми възраст, а!“

— Хроникьори като Ератостен са пращали експедиции в търсене на източниците на Нил, но са намирали само притоци и самата река. Установили обаче, че през лятото в Етиопия падат обилни дъждове. Това е записано, Цезаре.

— Да, надявам се да имам свободно време, за да прочета някоя и друга книга в библиотеката, преди да си тръгна. Продължавай, фараоне.

Клеопатра вдигна рамене:

— Това е. Трябва да се съвкупя с бог, а брат ми не ме ще. Иска Теодот за удоволствие и Арсиноя за жена.

— Защо нея?

— Кръвта й е по-чиста от моята, тя е негова сестра от една майка. Тяхната е от Птолемеите, а моята от Митридатите.

— Все още не виждам отговор за проблема ти, не и преди това наводнение. Съчувствам ти, бедно момиче, но не знам с какво мога да ти помогна. Аз не съм бог.

Лицето й се озари.

— Напротив! — извика тя.

Цезар примигна:

— В Ефес има статуя, на която пише, но това е само… ласкателство. Вярно е, че съм потомък на двама богове, но имам само две капки божествена кръв, тя не изпълва цялото ми тяло.

— Ти си Богът от Запада.

— Бог от запада ли?

— Ти си Озирис, върнал се от Царството на мъртвите, за да дари Изида със син, Хор.

— И ти вярваш в това?

— Аз не вярвам, Цезаре, това е факт!

— Доколкото разбирам, искаш да се съвкупиш с мен, така ли?

— Да, да! Защо иначе ще съм тук? Бъди мой съпруг, дари ме със син! Нил ще излезе от коритото си.

Каква ситуация! Все пак беше забавна и интересна. Докъде бе стигнал Цезар, та семето му да причинява дъждове, наводнения и да дава живот на цели народи?

— Би било грубо да откажа — рече той, — но не си ли закъсняла? До отчитането на нилометъра има само пет дни, не мога да ти гарантирам, че ще забременееш. Дори да стане, ще го разбереш най-рано след пет-шест нундини.

— Амон Ра ще разбере, също както и аз, неговата дъщеря. Аз съм Нил, Цезаре! Аз съм живото олицетворение на реката. Аз съм Господ на земята и имам само една цел: да осигуря благоденствие на народа си и да продължа величието на Египет. Ако Нил остане под нивото на смъртта още една година, освен глад ще има чума и скакалци. Египет ще загине.

— В замяна искам услуга.

— Съвкупи се с мен и я имаш.

— Да говорим по същество! Искам пълното ти съдействие във всичко, което ще реша да направя на Александрия.

Тя го изгледа подозрително:

— Да направиш на Александрия ли? Странен начин на изразяване, Цезаре.

— О, наблюдателна си! Започвам да вярвам, че ще имаме умен син.

— Казват, че никога не си имал син.

„Напротив, имам син — помисли си той. — Красиво момче някъде в Галия, което Литавик ми открадна, след като уби майка му. Нямам обаче представа какво се е случило с него и никога няма да разбера.“

— Така е — рече хладно. — За един римлянин обаче да имаш собствен син не е толкова важно. Законът ни разрешава да осиновим кое да е момче, някое от нашия род, племенник или братовчед. Приживе или по силата на завещание след смъртта ни. Ако с теб имаме син, фараоне, той няма да е римлянин, защото ти не си римлянка. Следователно той не може да наследи нито името, нито имуществото ми. Не се надявай да имаш син римлянин; нашите закони не го позволяват. Мога да се бракосъчетая по някакъв начин с теб, но това няма да е валидно според римските закони. Аз вече имам жена в Рим.

— Която няма дете, макар че сте съпрузи отдавна.

— Никога не се застоявам у дома. — Той се усмихна, отпусна се и я изгледа с вдигнати вежди. — Мисля, че е време да се заема с големия ти брат, скъпа моя. Довечера вече ще спим в главния дворец, тогава ще видим какво мога да направя по твоя въпрос. — Той стана, приближи се до вратата и се провикна: — Фаберий! Требаций!

Писарят и личният му легат влязоха и зяпнаха от удивление.

— Това е царица Клеопатра. След като вече е тук, можем да започваме. Веднага извикайте Руфрий и се приготвяйте.

След това излезе заедно с подчинените си, оставяйки Клеопатра сама. Тя се беше влюбила от пръв поглед, защото беше твърде влюбчива. Беше се примирила да преспи със старец, по-грозен от нея самата, а бе заварила човек, изглеждащ като бог, който я изпълни с радост, силни чувства и истинска любов. Тач’а бе хвърлила лотосовите листчета в чашата на Хатор и й беше казала, че тази и следващата нощи са най-плодовитите в цикъла й, че със сигурност ще зачене, ако намери Цезар и го сметне за достоен. Е, тя бе намерила една мечта, Бога от Запада. Висок и красив като самия Озирис; дори бръчките по лицето му бяха изящни, защото се говореше, че е страдал много, също като Озирис.

Устните й потрепериха и тя примигна, за да прогони неочакваните сълзи. Беше влюбена, но Цезар не я харесваше и тя се съмняваше, че някога ще я заобича. Не поради липсата на красота или чар; по-скоро защото между тях лежеше пропаст от разликата в годините, културите, опита им.

Преди мръкване вече бяха в големия дворец, огромна сграда с лабиринт от зали, коридори, стаи, вътрешни дворчета и басейни, достатъчно големи, за да се плува в тях.

През целия следобед градът и дворцовият комплекс кипяха от усилена дейност. Петстотин от легионерите на Цезар бяха заобиколили царската гвардия и я бяха изпратили в строящия се лагер на Ахил на запад от Лунната порта с искрените благопожелания на великия римлянин. След това петстотинте войници се заеха с укрепването на дворцовата стена с бойна платформа, истински бруствери и многобройни стражеви кули.