— Говори се, че Гай Октавий бил женствен слабак — отбеляза Порция и целуна съпруга си по набръчканото чело.

— Много се съмнявам, скъпа. Добре познавам Цезар.

— Смяташ ли да кротуваш сега? — попита тя и така измести разговора към любимата си тема.

— Не — отвърна спокойно Брут. — Изпратих на Касий писмо, в което го уведомявам, че смятам да напиша обръщение до всички италийски градове от името на двамата. Ще кажа, че сме действали в техен интерес, и ще ги помоля за подкрепа. Не искам Антоний да си помисли, че сме беззащитни само защото сме извън Рим.

— Браво! — възкликна доволно жена му.

Не всички градове в Италия обичаха Цезар. В едни райони привързаността към републиканците бе довела до загубата на много земи, в други римляните просто не се ползваха с голямо доверие. Затова на някои места призивът на двамата Освободители бе приет добре. Дори се събираха доброволци, готови да се опълчат срещу Рим и целия държавен ред.

Това положение доста разтревожи Антоний, особено когато той напусна Рим и отиде в Кампания, за да се занимае със земята на ветераните. В самнитската част на този плодороден регион упорито се говореше за нова италийска война под командването на Брут и Касий. Затова Антоний изпрати на Брут кратко писмо, в което го уведомяваше, че съзнателно или не, двамата с Касий подготвят въстание и направо си просят да бъдат изправени на съд за измяна. В отговор на това Брут и Касий изпратиха нов призив до италийските градове, в който умоляваха жителите им да не им предлагат никакви войски и да мируват.

Освен вечната омраза на самнитите към Рим в страната още имаше гнезда на републикански привърженици, които гледаха на двамата като на спасители. За Брут и Касий това не беше добре, защото те нямаха ни най-малко желание да оглавяват въстание. В едно такова „гнездо“ се спотайваше големият приятел на Помпей Велики, военен префект и банкер Гай Флавий Хермицил. Той отиде при Атик и поиска този изтъкнат плутократ да оглави група от заможни люде, готови да финансират Освободителите за някакви неясни цели, известни само на Хермицил. Атик учтиво отказа:

— Едно е да помогнеш лично на Брут и Сервилия, друго е да подклаждаш обществената ненавист.

Атик побърза да уведоми консулите за предложението на Хермицил.

— Това решава нещата — заяви Антоний пред Долабела и Авъл Хирций. — Догодина няма да управлявам Македония. Ще остана тук, в Италия, с шестте си легиона.

Хирций вдигна вежди:

— Италийска Галия ли искаш да управляваш?

— Да. На юнските календи ще поискам от сената Италийска и Отвъдна Галия. Ще оставя шестте опитни легиона около Капуа. Това би трябвало да вразуми Брут и Касий… и да накара Децим Брут да премисли добре. Нещо повече, писах на Полион, Лепид и Планк да ми отстъпят своите легиони, в случай че Децим Брут реши да вдигне въстание в Италийска Галия. Никой от тях няма да подкрепи Децим, това е сигурно.

Хирций се усмихна, но не изказа мисълта си: „Те ще изчакат и ще подкрепят по-силния.“ Вместо това попита:

— Ами Ватиний в Илирия?

— Ватиний ще ме подкрепи — заяви уверено Антоний.

— Ами Хортензий, който управлява Македония? Той има добри връзки с Освободителите.

— Какво може да направи Хортензий? Той е по-некадърен от нашия уважаван върховен жрец Лепид. — Антоний изпухтя доволно. — Няма да има въстание. Тъй де, можете ли да си представите Касий и Брут да настъпят към Рим? Пък дори и Децим? На света няма човек, който да се осмели да тръгне с войска към Рим. Освен мен, разбира се. Но защо да го правя?

След смъртта на Цезар животът на Цицерон ставаше все по-безумен. Той не виждаше друга причина, освен провала на Освободителите в опита да вземат властта. И как да не се провалят, като отказваха да му се доверят? На него, Марк Тулий Цицерон, надарен с мъдрост, богат опит и обширни юридически познания. Никой не беше поискал съвета му.

В това число се включваше и брат му Квинт, който след развода си с Помпония не можеше да намери пари, за да й върне зестрата. Затова последва примера на Цицерон и се ожени за богатата млада Аквилия. Така успя да се издължи на първата си жена и пак му остана с какво да живее. Това докара сина му до луда ярост. Младият Квинт се обърна към чичо си Марк за подкрепа, но има глупостта да заяви пред Цицерон, че още обича Цезар, че винаги ще го обича и е готов да убие всеки от атентаторите му, който му се изпречи на пътя. Цицерон начаса изгони племенника си с луд скандал. Като не му хрумна нищо по-умно, младият Квинт се присъедини към приближените на Антоний, което още повече уязви чичо му.

На Цицерон не му оставаше нищо друго, освен да пише писмо след писмо — на Атик (в Рим), Касий (на път) и Брут (все още в Ланувиум) — с все един и същ отчаян въпрос: защо никой не виждаше, че Антоний е по-жесток тиранин и от Цезар? Законите му бяха потиснически.

„Каквото и да става, Бруте — пишеше в едно писмо, — ти трябва да се върнеш в Рим и да заемеш мястото си в сената на юнските календи. Ако не си там, ще провалиш напълно обществената си кариера и ще си навлечеш невъобразими беди.“

Слухът за една друга беда обаче го накара да танцува от радост. Говореше се, че Клеопатра, брат й Птолемей и Цезарион претърпели корабокрушение на връщане към дома и се удавили.

— А чу ли — обърна се към Балб, когато го посети във вилата му в Помпей — какво направила Сервилия?

Той придружи думите си с престорена въздишка на ужас и театрално изражение.

— Не, какво? — попита Балб със стиснати устни.

— Ами, настанила се у Понтий Аквила във вилата му! Спели в едно легло, така разправят!

— Виж ти. Чух, че са скъсали, след като разбрала, че е от Освободителите.

— Така беше, но Брут я прогонил, защото му досаждала. Тя е вече на шейсет, а спи с мъж, по-млад от сина й!

— Доста по-обезпокоителна е назряващата опасност от гражданска война в Италия — отбеляза Балб. — Вече съм се отчаял, Цицероне.

— И ти ли ще ми говориш тези глупости? Нито Брут, нито Касий възнамеряват да започват война.

— Антоний не е на това мнение.

Цицерон отпусна рамене и въздъхна:

— Да, наистина положението отива към война. Основната заплаха е Децим Брут. О, защо не се допитват до моето мнение?

— Кой?

— Освободителите! Те извършиха храбро дело, но като политици са пълни нули. Приличат на малки деца, които се опитват да убият куклите си с пръчки.

— Само Хирций може да помогне.

Цицерон грейна:

— Ами да! Бързо да отиваме при Хирций.

Октавиан пристигна в Рим на майските нони, придружен само от прислужниците си. Майка му и вторият му баща категорично отказаха да участват в авантюристичното му начинание. На четвъртия час на деня той мина през Капенската порта и продължи към Форум Романум, облечен с безупречна бяла тога с тясна пурпурна ивица на дясното рамо. Благодарение на дългите упражнения да ходи с високите си обувки, той правеше достатъчно впечатление на хората и те се обръщаха да го гледат с възхищение. Изглеждаше висок, благороден и уверен в себе си. Пристъпяше с гордо вдигната глава, златисторусата му коса блестеше на слънцето, а на устните му играеше лека усмивка. Той продължи по Сакра Виа със същата увереност, с която бе пристъпял и Цезар.

— Това е наследникът на Цезар! — пошепваше от време на време някой от слугите му на минувачите.

— Наследникът на Цезар дойде в Рим! — промълвяваше друг.

Денят беше хубав, небето — безоблачно, но влагата направо го задушаваше. Във въздуха имаше толкова водни изпарения, че небосклонът изглеждаше белезникав, не син. Около слънцето се виждаше блед ореол. Хората го сочеха и се чудеха какво ли означава. Около луната често се виждаха подобни сияния, но сияние около слънцето? Никога! Странно предзнаменование.

Мястото, където бе изгорен Цезар, личеше отдалеч, защото бе покрито с цветя, куклички и кълба прежда. Октавиан зави по Кливус Сацер и се приближи до купчината. Там, пред погледите на растящото множество, закри глава с тогата си и се помоли мълчаливо.