Слугата на Октавий, Скилакс, влезе, поклони се на гостите, сетне се приближи плахо към момчето:

— Цезаре, майка ти иска да те види спешно.

— Цезар ли? — възкликна Балб, след като Октавиан излезе.

— О, всичките му слуги го наричат Цезар — изръмжа Филип. — С Ация не сме съгласни, но той настоява. Не сте ли забелязали? Слуша, кима и се усмихва чаровно, сетне прави точно това, което си е наумил.

— Радвам се само, че момчето има такъв наставник като теб, Филипе — рече Цицерон, който се почувства доста неловко след тази информация. — Признавам, че щом научих за бързото му завръщане в Италия след смъртта на Цезар, си помислих, че смята да узурпира властта. Когато се запознах с него обаче, тези страхове преминаха. Той е смирен и не е толкова глупав, че да позволи на някого да го използва като маша.

— Повече се страхувам, че Гай Октавий ще използва другиго за маша — отвърна Филип.

След като Децим Брут, Гай Требоний, Тилий Цимбер и Стай Мурк тръгнаха за провинциите си, недоволството на Рим се съсредоточи върху двамата главни претори, Брут и Касий. След няколко плахи опита да излязат на Форума и да поемат задълженията си те се убедиха, че е по-добре да се откажат. Сенатът им беше отпуснал по петдесет ликтори без фасции, с които те само се набиваха на очи.

— Напуснете Рим, докато положението се поуталожи — посъветва ги Сервилия. — Ако не виждат лицата ви известно време, хората ще ги забравят. — Тя изсумтя насмешливо. — До две години ще можете да се кандидатирате за консули и никой няма да си спомни, че сте убили Цезар.

— Не беше убийство, а справедливо дело! — изкрещя Порция.

— Я млъквай — сряза я спокойно Сервилия.

Напоследък тя не се палеше много, защото усещаше, че печели войната. Порция се побъркваше все повече и повече.

— Ако напуснем Рим, все едно се признаваме за виновни — рече Касий. — Предлагам да останем.

Брут се разкъсваше от противоречия. От една страна, бе съгласен с Касий, но, от друга — искаше да избяга колкото се може по-далеч от майка си, която се държеше още по-зле след скъсването си с Понтий Аквила.

— Ще си помисля — рече уклончиво.

Той реши да се срещне с Марк Антоний, който изглеждаше способен да се справи с всякаква опозиция. Това явно се дължеше на факта, че сенатът, пълен с издигнати от Цезар мъже, виждаше в Антоний новия си водач. Благодарение на него Освободителите бяха амнистирани. Той бе на тяхна страна.

— Какво мислиш, Антоний? — попита Брут. — Ние нямаме никакво намерение да оспорваме властта ти, нито сегашното републиканско управление. Аз лично намирам премахването на диктаторския пост за много положителна мярка. Ако мислиш, че управлението ще е по-лесно без нас, мога да уговоря Касий да се оттеглим.

— Касий така или иначе трябва да напусне Рим — отвърна Антоний. — Една трета от мандата му на външен претор вече мина, а не е изслушал нито една жалба извън града.

— Да, това е ясно, но при мен нещата са различни. Като градски претор не мога да напускам Рим за повече от десет дни.

— О, ще намерим вратичка — успокои го Антоний. — Брат ми Гай изпълнява функцията на градски претор още от мартенските иди. Работата му не е много трудна благодарение на твоите предписания, които между другото според него са превъзходни. Той може да продължи да изпълнява тази длъжност.

— Колко дълго? — попита Брут, който имаше чувството, че някакво неустоимо течение го тегли все по-навътре и по-навътре в морето.

— Ще си остане ли между нас?

— Да.

— Поне още четири месеца.

— Ама… — възрази възмутено Брут — … така ще изпусна Аполоновите празненства през квинктил!

— Не квинктил — поправи го спокойно Антоний. — Юли.

— Искаш да кажеш, че месец юли ще продължи да се казва така?

Белите зъби на Антоний проблеснаха.

— Разбира се.

— Гай Антоний ще се съгласи ли да организира Аполоновите игри от мое име? Разбира се, аз ще ги финансирам.

— Естествено!

— Ще постави ли пиесите, които избера аз? Имам някои идеи.

— Ама, разбира се, скъпи ми приятелю!

Брут взе решение:

— В такъв случай ще помоля сената да ме освободи от преторските ми задължения за неопределено време.

— Още утре ще стане — увери го Антоний. — Така наистина е най-добре — добави, докато изпращаше Брут към вратата. — Нека народът да скърби за Цезар без лоши спомени.

— Чудех се колко още ще издържи Брут — сподели Антоний пред Долабела по-късно същия ден. — Броят на Освободителите, които още стоят в Рим, постоянно намалява.

— Ако не броим Гай Требоний и Децим Брут, те са пълни неудачници — изсумтя презрително Долабела.

— Требоний вече не ме притеснява. Той има достатъчно работа в провинция Азия. Децим Брут е този, който ме тревожи. Той е способен и има знатно потекло, а не бива да забравяме, че според диктата на Цезар по-догодина трябва да е консул заедно с Планк. — Антоний се намръщи. — Може да се окаже много опасен. Като наследник на Цезар той има власт да привлече поне част от бившите клиенти на диктатора. А в Италийска Галия такива има много.

— Глупости! Той е пълен некадърник!

— Цезар осигури пълни граждански права на всички жители на земите отвъд Падус, а след смъртта на Помпей Велики наследи и клиентите от нашата страна на реката. Готов съм да се обзаложа, че сега Децим се опитва да ги прикотка при себе си.

— Напълно си прав! — възкликна Долабела. — Юпитере! Мислех си, че Италийска Галия е лишена от войски, а тя била претъпкана с Цезарови ветерани! Най-способните. Вече са се установили и са създали семейства. Италийска Галия даваше най-добрите войници на Цезар.

— Именно. Нещо повече, чух, че онези, които се били записали за партската кампания, започвали да се прибират по домовете си. Моите шест ударни легиона още са в пълен състав, но останалите девет вече се разпадат. И не се връщат през Брундизиум, а минават пеша през Илирия, по няколко кохорти едновременно.

— Да не искаш да кажеш, че Децим вече събира войска?

— Наистина нямам представа. Мога само да кажа, че ще е най-разумно да държим Италийска Галия под око.

Брут тръгна от Рим на деветия ден на април, но не сам. Порция и Сервилия настояха да го придружат. След една изключително мъчителна нощ в главната странноприемница на Бовила на трийсетина километра от Рим на него му дойде до гуша.

— Не желая да прекарам с теб и една минутка повече — заяви той на Сервилия. — Давам ти две възможности. Или заминавай за Анциум при Тертула, или се връщай в Рим. Порция ще дойде с мен, но теб не те искам.

Сервилия се усмихна злобно:

— Ще отида в Анциум и ще чакам да дойдеш и да признаеш, че не можеш да предприемеш нищо без моя съвет. Без мен, Бруте, ти си пълен неудачник. Виж какво стана, като слушаш Катоновата щерка, а не майка си.

Така Сервилия отиде в Анциум при Тертула, а Брут и Порция се оттеглиха в малкото градче Лаиувиум, където, ако искаха да се насладят на планините, пред погледа им все се изпречваше огромната вила на Цезар.

— Мисля, че изборът на Цезар за наследник е много хитър — сподели Брут с жена си, докато вечеряха.

— Хитро ли? Мисля, че е пълна глупост. Антоний ще направи Гай Октавий на пух и прах.

— Точно това имах предвид — обясни търпеливо Брут. — На Антоний изобщо не му се налага да го прави. Колкото и да мразя Цезар, признавам, че единствената му грешка в живота бе освобождаването на ликторите. Не разбираш ли, Порция? Цезар избра толкова млад и неопитен човек, защото никой не желае да види в негово лице съперник. От друга страна, момчето наследи всички пари и имоти на Цезар. Октавий няма да се набива на очи още двайсетина години и ще си живее спокойно. Вместо да избере най-високото дърво в гората, Цезар посади едно семенце за бъдещето. Парите и имотите му ще бъдат вода и тор за това семе, то ще расте и на никого и през ум няма да му мине да го отсече. Всъщност той се погрижи по този начин да се появи един нов Цезар. — Брут потрепери. — Това момче сигурно има много общо с диктатора, много качества, от които той се е възхищавал. Затова след двайсетина години от сенките ще изпълзи един нов Цезар. Да, много хитър ход.