— Говори се, че възнамерявал да приеме наследството.

— О, ще го направи. Ала това никак не ме тревожи. Защо да ме тревожи? — попита Цицерон и отхапа от една захаросана смокиня. — Наследникът на богатството и имотите на Цезар не струва колкото една… захаросана смокиня. Важно е кой ще наследи многобройните Цезарови клиенти. Наистина ли смяташ, че те ще тръгнат след едно сукалче, още с жълто около устата, зелено като пролетна трева, невинно като агънце? О, не твърдя, че младият Октавий няма перспективи, но дори на мен ми бяха нужни няколко години, за да достигна зрелост, а съм общопризнат за гений.

Общопризнатият гений бе поканен заедно с Балб Стари, Хирций и Панза във вилата на Филип.

— Надявам се вие да подкрепите мен и Ация в опитите ни да убедим Октавий да се откаже от наследството — рече Филип.

Макар да го сърбеше езикът да поправи баща си, че името му вече с Цезар, Октавиан нищо не каза. Вместо това се настани на най-крайното място на лектус имус и насила започна да се тъпче с риба, месо, яйца и сирене, като се обаждаше само ако го заговорят. Ала как няма да го заговорят? Нали той беше наследникът на Цезар!

— Определено не бива да го правиш — рече Балб. — Твърде е рисковано.

— Съгласен съм — подкрепи го Панза.

— И аз — намеси се Хирций.

— Вслушай се в тези мъдри мъже, малък Гай — замоли го Ация, седнала на единствения стол. — Моля те, вразуми се!

— Глупости, Ация — подсмихна се Цицерон. — Ние можем да си говорим каквото щем, но Гай Октавий вече е взел решение и няма да го промени. Решил си да приемеш наследството, нали?

— Да — отвърна спокойно Октавиан.

Ация стана и излезе, за да не се разплаче пред гостите.

— Антоний очаква да наследи Цезаровата клиентела — рече Балб на заваления си латински. — Това щеше да стане автоматично, ако Цезар го беше определил за наследник, но младият Октавий, ъ… усложнява положението. Антоний трябва да благодари на Фортуна, че Цезар не определи Децим Брут за наследник.

— Точно така е — съгласи се Панза. — Ала докато станеш достатъчно голям, за да се опълчиш срещу Антоний, скъпи ми Октавий, той вече ще е старец.

— Всъщност доста съм изненадан, че Антоний още не е дошъл да види братовчед си — сподели Цицерон и отвори една стрида, която до тази сутрин бе живяла в пълно неведение за скорошната си гибел в топлите води край Бая.

— Твърде зает е с разпределянето на земите за ветераните — обясни Хирций. — Точно затова брат му Гай прокара нов поземлен закон. Нали го знаете нашия Антоний? Твърде нетърпелив е. Затова измисли закон, който принуждава земевладелците да дават земята си за ветераните срещу нищожни суми.

— Цезар не действаше по този начин — намръщи се Панза.

— О, Цезар! — махна пренебрежително Цицерон. — Светът се промени, Панза, и Цезар вече го няма, слава на боговете. Както научавам, повечето сребро от хазната е отишло във военната каса на Цезар, а Антоний, разбира се, не може да пипне златото. Вече няма пари за Цезаровата система за компенсиране. Затова Антоний прибягва към такива драконовски мерки.

— Защо просто не вземе военната каса? — попита Октавиан.

Балб изсумтя презрително:

— Сигурно е забравил за нея.

— Някой трябва да му напомни.

— Данъците от провинциите скоро ще се внесат в хазната — отбеляза Хирций. — Цезар възнамеряваше да ги използва за закупуване на земя. Не забравяйте също, че наложи големи глоби на републиканските градове. Тазгодишните вноски вече трябва да са пристигнали в Брундизиум.

— Антоний наистина трябва да намине към Брундизиум — съгласи се Октавиан.

— Не му бери грижата на Антоний — усмихна се Цицерон. — Съсредоточи усилията си в изучаване на реториката. Това е пътят към консулството.

Октавиан се усмихна и продължи да се храни.

— Ние шестимата поне не притежаваме земи между реките Тернум и Волтурн — рече Хирций, който имаше удивителни познания за всичко. — Научих, че Антоний защитава своите земи. Конфискува само латифундии, не и лозя. Земята обаче не е от най-важно значение за него. На юнските календи възнамерява да поиска от сената да смени провинцията му Македония срещу Италийска и Отвъдна Галия. Лепид ще си запази Нарбонската провинция. Изглежда, че Полион ще продължи да управлява Отвъдна Испания и догодина, но Планк и Децим Брут ще бъдат сменени. — Като видя, че всички са насочили погледи към него, Хирций продължи да ги засипва с информация: — Ще поиска от сената и разрешение да си запази шестте опитни легиона от Македония, но да ги прехвърли в Италия през юни.

— Това означава, че Антоний няма доверие на Брут и Касий — рече замислено Филип. — Те наистина тръбят навсякъде, че са направили голяма услуга на Рим и Италия, като убиха Цезар, и търсят подкрепа навсякъде, но ако бях на Антоний, щях да се боя повече от Децим Брут в Италийска Галия.

— Антоний се бои от всекиго — вметна Панза.

— О, богове! — възкликна пребледнял Цицерон. — Това е пълна глупост! Не съм толкова сигурен за Децим Брут, но Брут и Касий със сигурност нямат никакво намерение да се опълчват срещу сената и народа на Рим! Нали и аз се върнах в сената, за да покажа на всички, че подкрепям сегашното управление! Брут и Касий са родолюбци до мозъка на костите си! Те никога не биха хвърлили искрата на бунта в Италия!

— И аз съм на това мнение — неочаквано се обади Октавиан.

— Добре, де, тогава какво ще стане с кампанията на Ватиний срещу Бурсбистас и даките? — поинтересува се Филип.

— О, тази идея умря заедно с Цезар — отвърна насмешливо Балб.

— Тогава по право Долабела трябва да вземе най-опитните легиони за Сирия. Всъщност там войната вече би трябвало да започва — отбеляза Панза.

— Антоний е решил да вземе шестте най-добри легиона в Италийска Галия — настоя Хирций.

— За какво? — запита Цицерон, който бе пребледнял и се потеше обилно.

— За да се защити срещу всеки, който реши да го смъкне от пиедестала му — обясни Хирций. — Вероятно си прав, Филипе, проблемите ще дойдат от Децим Брут в Италийска Галия. Достатъчно е да събере няколко легиона.

— О, няма ли край тази гражданска война? — възкликна Цицерон.

— Беше свършила, преди да убият Цезар — намеси се хладно Октавиан. — По това няма спор. След убийството на Цезар обаче всеки се стреми към властта.

Цицерон се намръщи. Момчето определено използва думата „убийство“.

— Поне чуждата царица и синът й са си тръгнали — добави Октавиан.

— Добре, че се отървахме от тях! — сопна се адвокатът. — Точно тя замайваше главата на Цезар с приказки за царуване! Подозирам, че го упояваше. Той все пиеше някаква смес, забъркана от онзи побъркан египетски шаман.

— Не тя обаче вдъхнови обикновените хора да боготворят Цезар — отбеляза Октавиан. — Това си е тяхно решение.

Другите мъже се размърдаха неловко.

— Долабела плати за премахването на олтара и колоната — обясни Хирций; сетне се засмя. — Само че реши да се презастрахова! Не ги унищожи, а ги пази в хранилище. Истина е!

— Има ли нещо, което да не знаеш, Авле Хирций? — попита през смях Октавиан.

— Аз съм писател, Октавиане, а хората на перото имат вроден нюх към всякаква информация; от клюки до предсказания. А консулите имат навик да обсъждат на глас държавните дела. — Последва поредната удивителна информация: — Чух също, че Антоний смятал да даде пълни граждански права на всички жители на Сицилия.

— Значи е взел голям подкуп! — изръмжа Цицерон. — О, това… това чудовище ми става все по-противно!

— Не мога да твърдя, че сицилианците са дали подкуп, но цар Дейотар със сигурност е предложил тлъст рушвет на консулите, за да възстановят Галатия в размерите й преди намесата на Цезар — вметна с усмивка Хирций. — Засега още не са взели решение.

— Даването на пълно гражданство на Сицилия прибавя цяла страна към клиентелата на един човек — рече замислено Октавиан. — Тъй като съм твърде млад, нямам представа какво е намислил Антоний, но добре разбирам каква голяма изгода има от това: гласовете на най-близката ни зърнодобивна провинция.