— О, да. Аз имам Цезаровия късмет — рече Октавиан с тайнствена усмивка.

Човек, на чийто пръстен има сфинкс, може да си позволи известна загадъчност.

Октавиан отиде в стаята си и установи, че към нея са добавени още няколко, за да се превърне в апартамент. Вечно дипломатичният Филип се беше погрижил наследникът на Цезар да има необходимите удобства.

Октавиан се стараеше да размишлява трезво, макар че фантазията му се развихряше с пълна сила. Останалото, разказано от Филип, беше интересно, полезно, но бледнееше пред историята за Дивус Юлиус. Един нов бог, създаден от римския народ за самия римски народ. Въпреки ожесточената съпротива на консулите, дори с цената на много жертви, обикновените хора настояваха да им се разреши да почитат бог Юлий. Тази мисъл блазнеше Октавиан. Да бъдеш Гай Юлий Цезар Филиус беше прекрасно. Да си Гай Юлий Цезар Дивус Филиус (син на бог), бе невероятно.

„Това обаче е далечно бъдеще. Първо трябва да се утвърдя като син на Цезар. Копоний и центурионите му казаха, че съм като негово копие. Това не е така и аз го знам. Копоний се влияеше твърде много от чувствата. Той вероятно така и не успя да ме огледа по-отблизо. Любимият му пълководец беше рус, със светли очи, красив и благороден, нищо чудно да ме оприличи на него. Как обаче да убедя римския народ и войниците, че на моята възраст Цезар е изглеждал точно така? Не мога да се подстригвам късо, защото ушите ми определено не са като на Цезар, но главата ми е с форма като неговата. Мога да се науча да се усмихвам като него, да усвоя неговата походка, да махам като него, да излъчвам същата небрежност и увереност, на които ми дава право възвишеният ми произход. Кръвта на Марс и Венера тече и в моите вени.“

„Цезар обаче беше висок, а аз не ще порасна много повече. Може би още един-два пръста, но пак ще си остана нисък за мъж. Затова трябва да нося обувки с дебели подметки, но затворени, за да не си личи. Отдалече, както ще ме виждат войниците, ще изглеждам висок като Цезар.“

„Ще се погрижа всички мъже около мен да бъдат ниски. И ако представителите на моята класа ми се надсмиват, тяхна воля. Ще ям храните, за които Хапдефане каза, че помагат за удължаване на костите — месо, сирене, яйца — и ще правя упражнения за разтягане. С високите обувки ще ми е трудно да ходя, но така и походката ми ще бъде по-величествена, защото ще изисква повече физически усилия. Ще си слагам подплънки под туниките и ризниците. Имам късмет, че Цезар не беше грамада като Антоний; сега просто трябва да си създам външен вид.“

„Антоний ще се опита да блокира наследството ми. Куриатният закон за осиновяването няма да бъде изготвен скоро, но законът не ще има значение, ако се държа като наследник на Цезар. Като самия Цезар. До парите също ще ми е трудно да стигна, защото Антоний ще ми пречи. Имам достатъчно средства, но ми трябват още. Какъв късмет, че успях да измъкна военната каса! Чудя се кога този глупак Антоний ще си спомни за съществуването й и ще изпрати някого да я вземе? Старият Плавтий живее в блажено неведение, а ако чиновникът на Опий каже, че я е взел Цезаровият наследник, аз ще отричам. Ще кажа, че някой хитрец се е представил за мен. Все пак присвояването е станало в деня след пристигането ми от Македония, как бих могъл да го направя толкова бързо? Невъзможно! Как може едно осемнайсетгодишно хлапе да извърши нещо толкова дръзко, толкова… гениално? Ха, ха, не ме карайте да се смея! Аз съм астматик, а тогава и главата ме болеше, та се късаше.“

„Да, ще избирам внимателно пътя си и ще се спотайвам. На Агрипа мога да поверя живота си. На Салвидиен и Меценат имам по-малко доверие, но те също ще ми помагат, докато вървя по този неравен път с неудобните си обувки. Най-напред трябва да наблегна на приликата си с Цезар. Да се съсредоточа върху най-належащите задачи. И да чакам Фортуна да ми даде следваща възможност. Тя непременно ще го стори.“

Филип се премести във вилата си в Кума и там се проточи безкрайна върволица от посетители, нетърпеливи да видят наследника на Цезар.

Луций Корнелий Балб Стари дойде пръв, убеден, че младежът няма да оправдае доверието на Цезар. Тръгна си с коренно противоположно мнение. Момчето бе умно като финикийски лихвар и приличаше невероятно много на Цезар въпреки физическите си недъзи. Русите му вежди се движеха също толкова изразително като Цезаровите, лицето му напомняше на Цезаровото, също и жестовете му. Гласът му бе станал по-гърлен. Единствената информация, която Балб успя да измъкне от него, бе, че наистина възнамерява да наследи Цезар.

— Останах поразен — сподели Балб пред племенника си и свой делови партньор Балб Млади. — Има различен начин на действие, но притежава силната воля на Цезар, ще го подкрепя на всяка цена.

Сетне го посетиха Гай Вибий Панза и Авъл Хирций, определени за консули през следващата година, ако Антоний и Долабела не отменят разпорежданията на Цезар. Тъй като си даваха сметка за това, и двамата бяха доста разтревожени. И двамата бяха виждали Октавиан: Хирций в Нарбон, а Панза в Плаценция. Никой от тях нямаше особено високо мнение за него, но когато го зърнаха, очите им се разшириха от удивление. Кой би си помислил тогава, че този младеж прилича на Цезар? Сега той определено им напомняше за диктатора. Проблемът бе, че приживе Цезар засенчваше всички, а адютантът му нямаше навик да се набива на очи. Хирций веднага хареса Октавиан. Панза не бързаше да възлага големи надежди на момчето; беше убеден, че Антоний ще пресече амбициите му в зародиш. Никой от двамата обаче не сметна, че Октавиан се бои или че смелостта му е породена от незнание. Той имаше Цезаровия талант да планира бъдещето и не изглеждаше никак разтревожен от възможните неблагоприятни стечения на обстоятелствата.

Вилата на Цицерон, където бяха отседнали Хирций и Панза, се намираше до тази на Филип. Октавиан не направи грешката да чака адвокатът да го посети. Появи се лично у Цицерон.

Известният юрист го изгледа с непроницаемо изражение, макар че усмивката — о, как приличаше на Цезар! — накара сърцето му да подскочи. Цезар бе имал заразителна усмивка, затова беше доста трудно да й устоиш. На лицето на това момче обаче тя изглеждаше съвсем невинна.

— Добре ли си, Марк Цицероне? — поинтересува се Октавиан.

— И по-добре съм бивал, Гай Октавий, но съм бил и по-зле. — Цицерон въздъхна, неспособен да се сдържи; той бе роден, за да говори. — В момента съм много зает както с лични, така и с държавни дела. Брат ми Квинт наскоро се разведе с Помпония след дългогодишен брак.

— О! Тя не е ли сестра на Тит Атик?

— Точно така.

— Неприятна история, а? — попита съчувствено Октавиан.

— Ужасно неприятна. Той не може да й върне зестрата.

— Искам да ти изкажа най-искрените си съболезнования за Тулия.

Очите на Цицерон се насълзиха; той примигна.

— Благодаря ти много. — Адвокатът въздъхна. — Струва ми се, че беше преди цяла вечност.

— Много неща се случиха оттогава.

— Така е, така е. — Цицерон гузно изгледа госта си. — Моите съболезнования за Цезар.

— Благодаря.

— Така и не успях да го заобичам.

— Разбирам те.

— Не мога да скърбя за него. Смъртта му дойде толкова навреме.

— Не си имал причина да се чувстваш по друг начин.

И така, след тази кратка среща Цицерон реши, че Октавиан е доста мил младеж. Точно обратното на очакванията му. Тези красиви сиви очи не излъчваха нито хлад, нито надменност. Да, много симпатичен и скромен млад мъж.

Затова при следващите си посещения Октавиан се ползваше с цялото уважение на домакина и дори имаше възможност за по-продължителни беседи с великия адвокат.

— Наистина мисля, че момчето ме харесва — сподели Цицерон с Лентул Спинтер Младши. — Когато се върнем в Рим, смятам да взема младия Октавий под крилото си. Всъщност дори му намекнах, че съм готов да го направя, и той направо грейна от радост. Толкова е различен от Цезар! Единствената им прилика виждам в усмивката, макар че както чувам, някои го наричат въплъщение на Цезар. Е, не всеки е надарен с моята прозорливост, Спинтере.