— Не се тревожи, малък Гай — успокои го старият управител. — Ще се погрижа за всичко.

След като се увери, че всичко е наред, Октавиан се върна на Минуциевия път при събирането му с Апиевия при Беневентум и продължи към Неапол, където пристигна към края на април. Завари майка си и Филип измъчвани от тревога.

— Къде беше? — проплака Ация; прегърна го и сълзите й намокриха туниката му.

— Лежах с лош пристъп на астма в някаква мизерна странноприемница на Минуциевия път — отвърна Октавиан, като се освободи от прегръдките й със зле прикривано раздразнение. — Не, не, остави ме, сега съм добре. Филипе, разкажи как стоят нещата. След писмото ти в Брундизиум не съм получавал никакви новини.

Филип го заведе в кабинета си. Той бе едър и хубав мъж, но през последните два месеца се беше състарил. Смъртта на Цезар го беше засегнала сериозно, не на последно място, като Луций Пизон, Сервий Сулпиций и неколцина други той поддържаше среден политически курс, за да е винаги на печелившата страна.

— Какво става с тъй наречения внук на Марий, Аматий? — поинтересува се Октавиан.

— Мъртъв е — отвърна намръщено Филип. — При четвъртата му поява на Форума Антоний доведе една центурия от Лепидовите войници. Аматий го посочи и се разкрещя, че това бил истинският убиец на Цезар. Войниците го хванаха и го затвориха в Тулианума. — Филип вдигна рамене. — Така и не се появи вече и тълпата най-сетне се разпръсна. На едно заседание на сената Долабела попита Антоний какво е станало с Аматий. Той отговори, че го екзекутирал. Долабела възрази, че Аматий бил римски гражданин и трябвало да бъде съден, но Антоний отвърна, че не бил римлянин, а избягал гръцки роб на име Хиерофил. Така всичко се потули.

— Това ясно показва какво правителство има Рим — отбеляза замислено Октавиан. — Явно не е разумно да обвиняваш скъпия Марк Антоний.

— Така мисля и аз — съгласи се мрачно Филип. — Касий се опита отново да засегне темата за преторските провинции, но пак му затвориха устата. Двамата с Брут на няколко пъти се опитаха да отидат в съдилищата си, но безуспешно. Дори след екзекуцията на Аматий тълпата не ги посреща добре, въпреки че ги амнистираха. О, Марк Лепид е новият върховен жрец.

— Избори ли е имало? — изненада се Октавиан.

— Не. Другите жреци го определиха.

— Това е незаконно.

— Вече не се знае кое е законно, Октавий.

— Не се казвам Октавий, а Цезар.

— Това още не е решено. — Филип стана, отиде до бюрото си и извади малък предмет от едно чекмедже. — Ето, това е за теб. Надявам се, не за дълго.

Октавиан го взе и го завъртя в треперещите си ръце. Красивият златен пръстен имаше прекрасен, царствен пурпурен аметист. Върху него бяха гравирани образът на сфинкс и думата ЦЕЗАР с огледални букви. Той го сложи на безименния си пръст и установи, че му е съвсем по мярка. По-едрият Цезар бе имал по-тънки пръсти. Неговите бяха по-къси и по-дебели. Обзе го странно чувство, сякаш духът на Цезар изпълваше тялото му.

— Това е предзнаменование! Сякаш е направен за мен.

— Правен е за Цезар. По поръчка на Клеопатра, доколкото знам.

— Аз също съм Цезар.

— Не бързай с това решение, Октавий! — сряза го Филип. — Народният трибун, убиецът Гай Каска и плебейският едил Критоний наредиха статуите от Цезаровия форум да бъдат свалени и закарани във Велабрума за унищожаване. Тълпата разбра, отиде в каменоделната и спаси статуите, въпреки че две бяха пострадали от чуковете. Сетне запалиха постройката и огънят се разпростря по Викус Тускус. Ужасен пожар! Половината Велабрум изгоря. Ала тълпата не се интересуваше. Неповредените статуи бяха върнати, а повредените — дадени на скулптор да ги оправи. Сетне тълпата започна да скандира с искане консулите да освободят Аматий. Разбира се, това бе невъзможно. Започна страшен метеж, най-жестокият, който съм виждал. Неколкостотин граждани и петдесет от Лепидовите войници загинаха, преди тълпата да се разпръсне. Стотина от бунтовниците бяха задържани. Разделиха ги на две групи. Римските граждани бяха хвърлени от Тарпейската скала, а негражданите — бичувани и обезглавени.

— Значи да искаш възмездие за убийството на Цезар е държавна измяна — промълви Октавиан. — Нашият Антоний показва истинската си същност.

— О, Октавий, той просто е жесток! Надали му хрумва, че действията му могат да се сметнат като насочени срещу Цезар. Спомни си какво направи във Форума, когато Долабела организираше уличните банди. Антоний отговаря на насилието с насилие, защото по природа е варварин.

— Мисля, че се стреми да заеме мястото на Цезар.

— Не съм съгласен. Той премахна диктаторския пост.

— Ако „цар“ е просто дума, „диктатор“ също е такава. Да разбирам ли, че сега никой не смее да изразява почитта си към Цезар, дори сред тълпата?

Филип се изсмя рязко:

— Ще им се на Антоний и Долабела! Не, нищо не може да спре обикновените хора. Долабела нареди олтарът и колоната да бъдат махнати от мястото на кладата, защото хората вече открито наричат Цезар „Дивус Юлиус“. Можеш ли да си представиш, Октавий? Почитат го като бог още преди камъните, на които беше изгорен, да изстинат!

— Дивус Юлиус — усмихна се Октавиан.

— Гола фраза — изръмжа Филип, на когото тази усмивка никак не му хареса.

— Може би, но защо не виждаш дълбокото й значение, Филипе? Народът почита Цезар като бог. Народът! Никой от управниците не ги е подтикнал. Всъщност управниците правят всичко възможно, за да прекратят тази практика. Народът толкова обичаше Цезар, че сега не може да приеме, че него вече го няма. Затова го възкресиха като бог — за да му се молят и да търсят утеха от него. Не разбираш ли? Така казват на Антоний, Долабела, Освободителите… пфу, как мразя това име! — че не смятат да забравят Цезар.

— Не се самозабравяй, Октавий.

— Името ми е Цезар.

— Никога няма да те нарека така!

— Един ден няма да имаш избор. Разкажи какво друго става.

— Антоний омъжи дъщеря си от Антония Хибрида за големия син на Лепид. Тъй като и двете деца са далеч от възрастта за женене, предполагам, че бракът ще продължи, докато бащите им не се скарат. Лепид замина като управител на Близка Испания и Нарбонска Галия преди малко повече от две нундини. Секст Помпей вече има шест легиона, затова консулите решиха Лепид да сложи ред в провинциите, докато още може. Доколкото се чува, Полион още се справя в Отвъдна Испания. Ако можем да вярваме на това, което чуваме.

— Ами тази велика двойка Брут и Касий?

— Напуснаха Рим. Брут предаде задълженията си на градски претор на Гай Антоний, докато… ъ… „се възстановява от тежко емоционално страдание“. Касий се преструва, че още изпълнява задълженията си на външен претор, като скита из Италия. Брут взе Порция и Сервилия със себе си. Чувам, че двете жени водели епични битки: със зъби, ритници и нокти. Касий излезе с оправданието, че искал да бъде по-близо до бременната Тертула в Анциум, но малко след заминаването му Тертула се върна в Рим. Така че вече никой не знае какво става с този брак.

Октавиан хвърли на втория си баща обезпокоителен пронизващ поглед:

— Значи навсякъде назряват неприятности и двамата консули не се справят особено добре.

Филип въздъхна:

— Не, никак. Макар че се сработват по-добре, отколкото би могъл да си представиш.

— Ами легионите?

— Антоний ги прехвърля постепенно от Македония. Ще остави само шестте най-способни за времето на управлението си там. Ветераните, които чакат да получат земи в Кампания, вече недоволстват, защото след смъртта на Цезар…

— … убийството на Цезар — поправи го Октавиан.

— След смъртта на Цезар чиновниците престанаха да им раздават земя. Антоний се принуди да отиде в Кампания и да възобнови раздаването. Още е там. Сега в Рим управлява Долабела.

— Ами Цезаровият олтар? Цезаровата колона?

— Нали ти казах, няма ги. Какво замисляш, Октавий?

— Казвам се Цезар.

— След всичко това още ли вярваш, че ще останеш жив, ако приемеш наследството?