Брут запищя. Сетне, преди Цицерон да успее да го задържи, побягна към храма на Юпитер. Касий го последва. Тъй като не се сещаше какво друго да направи, Цицерон се затича след тях.

— Той е на Форума! Мъртъв, мъртъв, мъртъв! Видях го! — закрещя Брут, когато нахълта в храма.

Хвърли се на земята и заплака като обезумял. Касий пропълзя в своя ъгъл и се обля в сълзи. В следващия момент всички заговорници избухнаха в плач.

— Отказвам се — рече Цицерон на Требоний. — Ще им изпратя храна и някакво по-добро вино. Ти остани тук, Требоний. Рано или късно ще възвърнат разсъдъка си, но се съмнявам да е преди утре заран. Ще изпратя и одеяла, тук е студено. — На вратата той изгледа мрачно Требоний. — Чуваш ли? Плачат, вместо да ликуват. Явно тълпата предпочита Цезар пред свободата.

Занесоха Цезар най-напред в банята на върховния жрец. Хапдефане, който се беше върнал от дома на Калвин, възвърна самообладанието си и смъкна разкъсаната тога и туниката. Когато носеше тога, никой не слагаше бедрена препаска. Докато Трог смъкваше ботушите на албийски цар, египтянинът започна да мие кръвта под погледа на Луций. Хубав мъж беше този Цезар въпреки петдесет и петте си години. Сега кожата му бе съвършено бяла.

— Двайсет и три рани — обяви Хапдефане, — но ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че само тази тук е смъртоносна. — Той посочи най-професионалното пробождане, не много голямо, но точно в сърцето. — Умрял е мигновено, когато е била нанесена. Няма нужда да го режа, за да кажа, че острието е пронизало сърцето му. Двама от убийците са имали много лични причини да го мразят. Тук и тук. — Той посочи лицето и гениталиите. — Те са го познавали много по-добре от останалите. Завиждали са за красотата и мъжествеността му.

— Можеш ли да го зашиеш достатъчно, за да изложим тялото му на показ? — попита Луций Цезар, чудейки се кои са тези двамата, които са мразели толкова дълбоко Цезар, тъй като още не знаеше имената на нападателите.

— Аз имам голям опит в мумифицирането, господарю Луций. Знам, че не е нужно за народ, който изгаря мъртвите си, но съм в състояние да възстановя дори лицето му. — Египтянинът го изгледа колебливо, сетне попита: — Фараонът… знае ли?

— О, Юпитере! Сигурно не. — Той въздъхна: — Да, Хапдефане, веднага отивам при нея. Такова щеше да е желанието на Цезар.

— Бедните жени — прошепна Хапдефане и се залови за работа.

И така, увит в една от тогите на братовчед си и придружен от двама от синовете на Трог, Луций Цезар тръгна към двореца на Клеопатра. Не използва лодка, за да се прехвърли през реката, а заобиколи по Емилиевия мост и Аврелиевия път, доволен да остане известно време сам с мислите си. „Гай, Гай, Гай… Ти беше уморен, толкова уморен. Наблюдавах как умората те обгръща като гъста мъгла, откакто те принудиха да прекосиш Рубикон. Ти не го желаеше. Искаше да получиш само онова, което ти се полагаше. Мъжете, които те лишиха от това, бяха низки, посредствени, подли, безумни. Те се ръководеха от чувствата си, не от разума. Затова никога не можаха да те разберат. Твоята трезвост граничеше с лудост. О, как ще ми липсваш!“

Клеопатра бе научила. Посрещна го цялата в черно.

— Цезар е мъртъв — рече със спокоен глас, гордо вдигната брадичка и без следа от сълзи в очите.

— Слухът чак дотук ли стигна?

— Не. Пуемре го видя в пясъка в тавата си. Направи гаданието, защото Амон Ра се обърна на запад, а Озирис падна на пода и се строши на парчета.

— Имало е земен трус. От другата страна на реката не сме усетили нищо.

— Когато умират, боговете преместват земята, Луций. Аз скърбя за него с тялото, но не и с душата си, защото той не е мъртъв. Върнал се е на запад, откъдето е дошъл. Цезар ще бъде бог дори в Рим. Пуемре го видя в пясъка, видя храма му на Форума. Дивус Юлиус. Убиха го, нали?

— Да, пасмина мижитурки, които не можеха да търпят величието му.

— Защото си мислеха, че иска да бъде цар. Ала не го познаваха достатъчно, нали? Ужасно деяние, Луций. След убийството му светът ще тръгне в съвсем различна посока. Едно е да убиеш обикновен човек, друго е да убиеш един бог. Те ще платят за престъплението си, но народите на целия свят ще плащат много по-тежка цена. Те се изправиха срещу волята на Амон Ра, който е също Юпитер Оптимус Максимус и Зевс. Решиха, че могат да си играят с боговете.

— Как ще кажеш на сина му?

— Направо. Той е фараон. Щом се върна в Египет, ще прогоня брат си като долен чакал и ще отгледам Цезарион на трона до себе си. Един ден той ще наследи света на Цезар.

— Ала той не може да бъде наследник на Цезар.

Тя го изгледа презрително:

— О, наследникът на Цезар трябва да е римлянин, знам. Ала Цезарион носи кръвта на Цезар и ще наследи самата му същност.

— Не мога да остана повече — извини се Луций, — ала те съветвам да потеглиш към Египет колкото се може по-скоро. Убийците на Цезар може би са жадни за още кръв.

— О, точно това възнамерявам да сторя. Какво ме задържа тук? — Очите й се наляха със сълзи. — Дори не успях да си взема сбогом с него.

— Никой не успя. Ако се нуждаеш от нещо, обърни се към мен.

Тя го изпрати в хладната нощ и му даде неколцина роби с факли. Те носеха и резервни, защото макар и натопени във финия асфалт на Асфалтовото езеро в Юдея, факлите не издържаха много време. Също както човешкият живот не продължава дълго. Само боговете живееха вечно, а дори и те можеха да потънат в забрава.

„Колко е спокойна! — помисли си Луций. — Може би монарсите са различни от останалите хора. Цезар беше такъв, роден да властва. Не заради диадемата, а заради духа му.“

На Емилиевия мост той срещна най-стария приятел на Цезар, конника Гай Маций, чието семейство живееше в другия приземен апартамент в голямата къща на Аврелия в Субура.

Те се прегърнаха и заплакаха.

— Знаеш ли вече кой го извърши, Маций? — попита Луций, като избърса очи и сложи ръка на рамото на другия мъж.

— Дочух някои имена. Точно затова Пизон ме изпрати да те търся. Марк Брут, Гай Касий… и двама от собствените му военачалници в Галия: Децим Брут и Гай Требоний. Пфу! Постигнали са всичко благодарение на него, а ето как му се отблагодариха.

— Завистта е най-лошият съветник, Маций.

— Идеята била на Требоний — продължи Маций, — ала той не го е пробол. Неговата задача била да държи Антоний навън, докато останалите извършат престъплението си. Вътре нямало никакви ликтори. Планът бил много хитър, но после се провалил. Те изпаднали в паника и избягали в храма на Юпитер.

Сърцето на Луций сякаш се бе превърнало в ледена буца.

— Антоний участвал ли е в заговора?

— Някои твърдят, че е бил, други отричат, но Луций Пизон не смята, също и Филип. Няма причина да се мисли така, Луций, иначе Требоний нямаше да остане в двора с него. — Маций изхълца, сетне отново се обля в сълзи. — О, Луций, какво ще правим? Ако Цезар с цялата си гениалност не намери изход, какво остава за нас? Обречени сме!

Сервилия имаше отвратителен ден. Тертула бе все така зле и местната акушерка предупреди, че имало опасност да пометне, ако отново предприеме тежкото пътуване до Рим. Затова Сервилия тръгна сама и пристигна в града по здрач.

Подмина пазача на портата, без да забележи, че отваря уста да й каже нещо. Мина от страната на женските покои под колонадата. От другия край се чуваха весели викове и смях — явно онези паразити философите пак се бяха напили. Ако зависеше от нея, щяха да гният на бунището до варовите ями. Или още по-добре, да висят на дървени кръстове в розовата градина в перистила.

Следвана от отчаяно стараещите се да я догонят камериерки, тя влезе в покоите си и хвърли тежкото си наметало на пода. Мехурът й бе пълен до спукване и тя сериозно се замисли дали да не отиде най-напред в нужника. Сетне обаче вдигна рамене и се запъти към кабинета на Брут. Всички лампи бяха запалени. Епафродит я посрещна, кършейки ръце.