— Твоят египетски лечител е истински чудотворец, Цезаре — рече той, когато влязоха. — Дециме, каква приятна изненада!

— Изглеждаш много по-добре от снощи — отбеляза Цезар.

— Да, наистина се чувствам по-добре.

— Исках да се уверя лично, приятелю, но няма да се задържаме. Луций и Пизон казаха, че ще пропуснат заседанието, за да ти направят компания, но ако те изморяват, не се колебай да ги отпратиш. Какво ти беше?

— Сърдечен спазъм. Хапдефане ми даде отвара от напръстник и състоянието ми се подобри почти веднага. Каза, че сърцето ми било много чувствително. Явно около него се е събрала някаква течност.

— Надявам се да се възстановиш навреме, за да поемеш задълженията си като началник на конницата. Лепид заминава за Нарбонска Галия, така че и той няма да е на заседанието. Нито пък Филип. Вчера бил преял. Той и неговите амброзии! Боя се, че предните редове ще са доста празни. — Цезар се наведе и за изненада на Калвин го целуна по бузата. — Пази се.

Двамата с Децим Брут излязоха.

Калвин се намръщи, сетне задряма.

Докато вървяха между локвите около Фламиниевия цирк, Децим спря.

— Цезаре, мога ли да изпратя някого да предупреди, че идваме?

— Разбира се.

Един от Децимовите слуги избърза напред.

Когато влязоха под колонадата, в градината вече се бяха събрали около четиристотин сенатори; някои четяха, други диктуваха на писарите си, трети дремеха изтегнати на тревата, четвърти разговаряха и се смееха.

Марк Антоний се приближи и стисна ръката на Цезар.

— Аве, Цезаре. Почти се бяхме отказали да те чакаме, но вестоносецът на Децим дотича тъкмо навреме.

Цезар пусна ръката на Антоний, изгледа го хладно и отбеляза, че никой не може да държи сметка на диктатора за закъсненията му. Заизкачва се по стъпалата на курията, следван от двама слуги, единият с курулното му кресло и сгъваема масичка, другият с няколко восъчни плочки и торба със свитъци. Разпънаха креслото и масичката пред курулния подиум и се оттеглиха. Цезар наизвади свитъците и започна да ги подрежда върху масичката, сетне положи восъчните плочки и един метален писец от лявата си страна, в случай че реши да си води някакви бележки.

— Вече се захвана за работа — рече Децим Брут на останалите в основата на стълбището. — Вътре има четирийсетина педарии, но никой не е твърде близо до подиума. Требоний, време е да действаме.

Требоний веднага се отдалечи при Антоний, който бе решил, че най-добрият начин да държи Долабела настрана е, като се опита да разговаря културно с него. Ликторите им, по дванайсет за всеки, стояха на известно разстояние с отпуснати на земята фасции (които за този месец се падаха на Долабела). Макар и извън града, заседанието се провеждаше до свещената граница, затова ликторите бяха с тоги и във фасциите нямаше брадви.

През нощта на Требоний му беше хрумнало едно подобрение на плана и той го въведе още при появата на Децим Брут и шестимата му ликтори. А именно, че е редно в знак на солидарност с Цезар, който се беше отказал от ликторите си, всички претори и едили да освободят своите на влизане в курията. Никой не възрази и телохранителите с радост побързаха да се върнат в колегията си, разположена зад кръчмата на Орбиевия хълм.

— Остани малко с мен — обърна се Требоний към Антоний. — Искам да обсъдим нещо.

Долабела беше забелязал трима сенатори, които играеха на зарове, кимна на ликторите си, че имат още време, и се приближи да наблюдава играта. Днес се чувстваше в особено добро настроение.

Докато Требоний и Антоний разговаряха разпалено в основата на стълбището, Децим въведе останалите освободители в залата. Ако някой от другите сенатори ги бе погледнал в този момент, сигурно щеше да се почуди защо са толкова сериозни лицата им и защо пристъпят така крадешком. Никой обаче не им обърна внимание.

Останал последен, Брут почувства, че някой го дърпа за тогата. Обърна се и видя един уплашен роб.

— Да, какво има? — попита, доволен, че има повод да се забави.

— Господарю, господарката Порция! — изпелтечи задъхано робът.

— Какво й има?

— Мъртва е!

Той не повярва:

— Глупости.

— Господарю, мъртва е, кълна се!

— Разкажи какво се случи — нареди спокойно Брут.

— Ами, беше ужасно; тичаше като полудяла, крещеше, че Цезар бил убит.

— Атилий Стилон не й ли даде лекарство?

— Даде й, господарю, но се ядоса и си тръгна, тъй като тя отказваше да изпие лекарството.

— И после?

— Тя падна мъртва на място. Епафродит не успя да долови нито един признак на живот, нищо! Мъртва е! Мъртва! Върни се у дома, моля те, господарю!

— Кажи на Епафродит, че ще се върна при първа възможност — рече Брут и сложи крак на първото стъпало. — Не е мъртва, сигурен съм. Познавам я. Само е припаднала.

И продължи по стълбите, оставяйки роба с отворена уста в двора.

Залата, достатъчно голяма, за да побере шестстотин човека, изглеждаше празна, въпреки че някои педарии вече бяха заели местата си; образовани мъже, които използваха времето, за да четат. Никой не беше сложил курулното си кресло близо до подиума, защото там нямаше много светлина, но четящите се бяха разпределили равномерно от двете страни. „Много добре — помисли си Децим, въвеждайки стадото си; хвърли бърз поглед на Брут. — Този май вече умира от страх.“

Цезар седеше свел глава над един свитък. Изведнъж се размърда, но не за да погледне групичката, която влизаше в залата. Взе най-горната плочка, хвана писеца и започна да пише нещо върху восъка.

На десетина стъпки от подиума групичката спря смутено. Не изглеждаше нормално Цезар да не забележи убийците си. Децим вдигна очи към статуята на Помпей високо в нишата на голямата платформа, която можеше да побере двайсетина души с курулни кресла. Непохватно опипа кинжала си, измъкна го от ножницата, но не го показа от тогата си. Почувства, че и другите правят същото. С крайчеца на окото си забеляза Брут да влиза — все пак бе намерил кураж.

Луций Тилий Цимбер се приближи до местата за ликторите отстрани на подиума, без да крие ножа си.

— Чакай, нетърпелив глупако, чакай! — извика раздразнено Цезар, без да вдига глава от плочата и без да престава да пише.

Цимбер стисна гневно устни, хвърли яростен поглед на останалите освободители, направи още две крачки и дръпна силно тогата от лявото рамо на Цезар. Гай Сервилий Каска обаче го изпревари и замахна към гърлото на диктатора. Ножът му се плъзна по ключицата на жертвата и нанесе само повърхностна рана. Цезар скочи мълниеносно, инстинктивно замахна с металния писец. Заби го в ръката на Гай Каска, но останалите вече го бяха наобиколили с ножовете си.

Той се съпротивляваше ожесточено, но не издаваше нито звук. Масичката се прекатури, свитъците се разпиляха, креслото от слонова кост също се преобърна, опръскано с кръв. Някои от сенаторите на горните редове забелязаха сцената и надаваха ужасени викове, но никой не се притича на помощ на Цезар. Диктаторът отстъпи и се блъсна в статуята на Помпей. Точно в този момент Касий заби ножа си в лицето му, извади едното му око и завинаги унищожи красотата му. Освободителите се събраха в още по-тесен кръг и продължиха да сипят удари с ножовете си, навсякъде пръскаше кръв. Изведнъж Цезар престана да се съпротивлява, явно прие неизбежното. Насочи усилията единствено към запазване на достойнството си. С лявата ръка вдигна тогата, за да закрие лицето си, с дясната зави горната част на краката си. Никой от убийците не биваше да види изражението на Цезар, докато умира, нито голите му крака.

Цецилий Буциолан заби ножа си в гърба му, Цезений Лентон — в рамото. Въпреки шуртящата кръв Цезар все още стоеше прав. Предпоследен, хладнокръвният и кален в много битки Децим Брут нанесе първия от ударите си дълбоко в гърдите на диктатора. Кинжалът улучи право сърцето и Цезар се свлече. Децим нанесе удара за Требоний. Последният удар остана за Брут. Заслепен от пот и страх, той коленичи и замахна с ножа си към гениталиите, които майка му така бе обожавала. Кинжалът проби многото гънки на тогата, защото съвсем случайно Брут беше замахнал вертикално. Той чу стържене на метал и хрущене на кости, започна да му се повдига. Усети силна болка в ръката си и се изправи рязко — някой го беше порязал.