— Мислех — прекъсна го Децим Брут, — че законодателството за безплатното зърно вече е прието, Цезаре.

— Да, така е, но като го препрочетох, установих някои пропуски. Добрите закони, Дециме, нямат вратички за заобикаляне.

— Харесва ми наказанието — отбеляза Долабела. — Копаенето на вар от смрадливите масови гробове ще спре всеки нарушител.

— Е, трудно е да се измисли достатъчно ефективно средство за възпиране, когато хората нямат никакви пари и имоти за конфискуване. Ползвателите на безплатно зърно са най-бедните граждани на Рим — обясни Цезар.

— Би ли вдигнал глава от документите, за да отговориш на някои въпроси? — подкани го Долабела. — Забелязах, че за всеки легион в партската кампания си предвидил по сто метателни установки. Знам, че си голям любител на артилерията, Цезаре, но това не е ли твърде много?

— Заради катафрактите са.

— Катафракти ли? — Намръщи се Долабела.

— Партската конница — обясни Касий, който я беше виждал лично край река Билехас. — Облечени са с железни брони от глава до пети. Яздят огромни бронирани коне.

— Да, спомням си доклада ти до сената, Касий, където казваш, че не могат да препускат в пълен галоп. Хрумна ми, че ще понесат тежки загуби от артилерията в ранните етапи на битката — рече замислено Цезар. — Възможно е също така да обстрелваме камилските кервани, които носят резервни стрели за леката партска конница. Ако греша, ще върна част от артилерията, но не вярвам да се наложи.

— Нито пък аз — призна Касий.

Антоний, който мразеше всички вечери, на които присъстват само мъже, наблюдаваше разсеяно тримата гости на кушетката вляво — Брут, Касий и Децим Брут, — а също и Цезар. „Утре, скъпи ми братовчеде, утре! Утре ще бъдеш убит от същите тези трима мъже и онзи неоценим гений срещу тях, Требоний. Той дава всичко от себе си и ще успее. Виждал ли си някога толкова жално изражение като това на Брут? Защо се е захванал, като толкова се страхува? Готов съм да се обзаложа, че няма да посмее да те прободе!“

— Като заговорихме за варови ями, некрополи и смърт — обади се Антоний, — кой е най-добрият начин да умреш?

Брут подскочи, пребледня и бързо остави лъжицата си.

— В битка — отвърна веднага Касий.

— В съня си — каза Лепид, мислейки за баща си, изтлял бавно от мъка по жена си, с която бе принуден да се разведе.

— От старост — рече с усмивка Долабела.

— С хубав вкус в устата — вметна Филип и облиза с блажено изражение лъжицата си.

— Заобиколен от децата си — въздъхна Луций Цезар, чийто син го бе разочаровал жестоко; нямаше по-тежка съдба от това да надживееш децата си.

— С чувство, че си отмъстен — измърмори Требоний и хвърли мрачен поглед на Антоний; дали този празноглавец не смяташе да ги издаде?

— Докато четеш ново стихотворение, по-добро от тези на Катул — рече Луций Пизон. — Мисля, че един ден Хелвий Цина ще напише такова.

Цезар вдигна вежди:

— Няма значение, стига да е внезапно.

Калвин се сгърчи болезнено, хвана се за гърдите и изстена:

— Лошо ми е! Боли! Боли!

Цезар веднага извика Хапдефане от преддверието. Гостите се скупчиха около Калвин.

— Сърдечен спазъм — обяви лечителят. — Не мисля обаче, че ще умре. Трябва да го отнесат у дома и да се лекува.

Цезар се погрижи Калвин да бъде сложен на носилка.

— Пак ни докара лоша поличба! — сопна се диктаторът на Антоний.

„По-лоша, отколкото можеш да си представиш“ — помисли си братовчед му.

Брут и Касий се прибраха мълчаливо.

— Утре ще се съберем половин час след съмване пред Каковите стълби — каза Касий, когато спряха пред дома му. — Така ще имаме достатъчно време до Марсово поле. Ще те чакам там.

— Не — рече Брут, — не ме чакай. Предпочитам да отида сам. Ликторите ми са достатъчни.

Касий се намръщи и се вгледа в бледото му лице.

— Надявам се, че не си се отказал.

— Разбира се, че не. — Той си пое дълбоко дъх. — Просто бедната Порция е в такова състояние… тя знае…

Касий изскърца със зъби:

— Тази жена е заплаха за каузата! — Удари с юмрук по вратата. — Само не се отказвай, разбра ли?

Брут продължи до къщата си, влезе и запристъпя към спалнята с надежда Порция да е заспала.

Тя беше будна. При появата му скочи и се вкопчи отчаяно в него.

— Какво става, какво става? — зашепна трескаво. — Подранил си. Да не ви разкриха?

— Шшш, шшш! — Той затвори вратата. — Не, не са ни разкрили. Калвин получи пристъп, затова си тръгнахме. — Смъкна тогата и туниката и разкопча обувките си. — Порция, заспивай.

— Не мога да спя.

— Пийни малко сироп от мак.

— От него получавам запек.

— Иначе ми действаш по обратния начин. Моля те, легни и се престори, че спиш! Имам нужда от спокойствие.

Тя въздъхна, но се подчини. Брут усети, че вътрешностите му се бунтуват, сложи туниката и пантофите си.

— Какво става, какво става?

— Нищо, само ме боли стомахът.

Той взе лампата и отиде в нужника. Остана там, докато се увери, че е изпразнил напълно червата си. Сетне, разтреперан, остана под колонадата, докато студът не го принуди да се върне в спалнята. По пътя си мина покрай вратите на Стратон Епирски, Волумний и Статил. Последната бе открехната и през процепа се виждаше бледа светлина. Той почука леко и в следващия момент Статил отвори и буквално го издърпа в стаята.

Очакваше след сватбата им Порция да покани Статил да живее у тях. Тя обаче не го бе направила. Освен това настоя да раздели Луций Катон от философа. На Брут му беше приятно домашният философ на Катон да живее у тях. Най-вече сега.

— Мога ли да се настаня на кушетката ти? — попита Брут с тракащи зъби.

— Разбира се.

— Страх ме е да отида при Порция.

— Лошо, лошо.

— Изпаднала е в истерия.

— Лошо, лошо. Легни. Ще извадя одеяла.

Никой от тримата философи не знаеше за заговора срещу Цезар, макар всички да усещаха, че нещо не е наред. Бяха стигнали до извода, че Порция полудява. Е, кой можеше да обвинява Катоновата дъщеря, толкова чувствителна, при тези словесни атаки от страна на Сервилия? Статил обаче бе станал свидетел на израстването на Порция. Когато осъзна, че е влюбена в Брут, той се опита да осуети това сближаване. От една страна, изпитваше ревност, но най-вече се страхуваше, че със своенравието си тя ще съсипе Брут. Не се беше досетил за реакцията на Сервилия, макар тя да бе логична — как само мразеше Катон тази жена! И ето сега бедният Брут беше при него, твърде уплашен, за да отиде при съпругата си. Затова Статил се засуети, настани го на кушетката и седна до него.

Брут заспа неспокоен сън, стенеше, мяташе се, а когато сънят му за убийството на Цезар достигна кървавата си кулминация, се събуди. Статил бе задрямал на стола до него, но когато Брут скочи на крака, той се сепна.

— Опитай се пак да заспиш — предложи дребничкият философ.

— Не, сенатът има заседание и вече чувам петли. До съмване сигурно остава не повече от час. — Брут се изправи. — Благодаря ти, Статиле, много ми помогна. — Той въздъхна и взе лампата си. — По-добре да видя как е Порция. — На вратата спря и се изсмя странно. — Слава на боговете, че майка ми се връща от Тускулум чак следобед.

Порция също бе успяла да заспи. Лежеше по гръб с изпънати ръце, по лицето й се виждаха следи от сълзи. Ваната му бе готова. Брут се отпусна в топлата вода и остана така известно време. Когато се почувства по-добре, облече чиста туника, сложи си курулните обувки и отиде в кабинета си да почете Платон.

Порция нахлу в стаята с разрошена коса и с развлечена рокля.

— Бруте, Бруте! Бруте, днес е денят!

— Мила моя, ти не си добре — рече той и се изправи. — Връщай се в леглото, а аз ще извикам Атилий Стилон.

— Не ми трябва лекар! Нищо ми няма!

Без да осъзнава, че всеки неин жест и изражението й противоречат на твърдението й, тя закрачи нервно из стаята, бръкна разсеяно в няколко празни кутии за писма, взе перодръжка, седна на един стол и започна да пронизва невидим нападател с оръжието си.