— Нямах представа. След смъртта на Цепион преди двайсетина години тя отхвърля всеки ухажор. Изненадан съм, че се е сдушила с Клодия.

— Сигурно си прав. Хортензия предпочита да има любовници. Може би двете с Клодия седят и си избират между голите млади плувци в Тригария.

— Ето нещо характерно за Клавдиите, те никога не са държали на доброто си име. Още ли те посещават Клодия и Хортензия?

— Често идват. Всъщност по-често от теб.

— Това упрек ли беше?

— Не, разбирам те, но това не ми помага да понасям по-леко отсъствието ти. Макар че след завръщането ти ме посещават и повече римски мъже. Луций Пизон и Филип например.

— А Цицерон?

— С Цицерон не се разбираме много — намуси се Клеопатра. — Чудя се дали не можеш да ме запознаеш с още от известните римски мъже. Като Марк Антоний например. Изгарям от любопитство да го видя, но той не се отзовава на поканите ми.

— С такава съпруга като Фулвия просто не смее да приеме — обясни с усмивка Цезар. — Тя е много властна жена.

— Ами да не й казва, че е идвал. — След кратка пауза тя добави с надежда: — Няма ли да те видя преди идите? Надявах се да дойдеш и утре.

— Тази нощ ще преспя в леглото ти, мила, но на сутринта трябва да се връщам в града. Имам твърде много работа.

— Ами утре вечер? — настоя тя.

— Не мога. Лепид дава вечеря, която не смея да пропусна. Ще се наложи да работя и тогава, но поне ще имам възможността да се срещна насаме с няколко души. Няма да е учтиво Марк Брут и Касий да научат бъдещите си провинции на заседанието на сената.

— Още двама известни мъже, с които не съм се запознала.

— Фараонке, ти си на двайсет и пет, достатъчно голяма, за да разбереш защо много от известните римски мъже и жени не желаят да се срещат с теб. Наричат те Царицата на зверовете и те обвиняват, че заради теб искам да стана цар на Рим. Смятат, че имаш пагубно влияние върху мен.

— Какви глупаци! — възмути се тя. — Никой на света не може да упражни каквото и да било влияние върху теб.

Марк Емилий Лепид се справяше много добре след обявяването на Цезар за диктатор. Той бе най-младият от тримата братя Лепиди, които заедно с бащата на Брут бяха въстанали срещу Сула. Носеше огромно рождено петно на лицето си — признак за късмет. Със сигурност имаше късмет да е твърде млад по време на въстанието на баща си. Най-големият брат бе загинал още тогава, а средният беше прекарал много години в изгнание. Родът му бе патрициански и изключително благороден, но след смъртта на Лепид Стари от сърдечен удар надали щеше да заеме отново мястото си сред най-изтъкнатите римски фамилии. Сетне Цезар с помощта на подкупи беше осигурил избирането на средния брат Паул за консул с надеждата, че той ще му помогне да се кандидатира за същия пост, без да прекосява помериума. За съжаление Паул се оказа твърде ленив и не заслужи огромната сума, похарчена за него. Курион, купен за много по-малко, помогна неизмеримо повече на Цезар.

Никой от Цезаровите планове за избягване на съдебно преследване обаче не проработи. Прекосяването на Рубикон се оказа единствената му алтернатива. И Марк Лепид, най-малкият от тримата братя, веднага видя своя шанс. Без да се замисля, той се съюзи с Цезар. Иначе беше добродушен и наивен, търсеше винаги най-лесния начин да си свърши работата и, общо взето, бе известен като несериозен човек. За Цезар обаче притежаваше две големи достойнства: беше цезарианец до мозъка на костите си и имаше достатъчно благородно потекло, за да внесе престиж сред поддръжниците на диктатора.

Първата му жена бе Корнелия Долабела, която нямаше зестра, но умря рано при раждане. Следващата му съпруга му донесе петстотин таланта. Тя беше средната дъщеря на Сервилия от втория й съпруг Сулан. Той се ожени за Юнила няколко години преди прекосяването на Рубикон от Цезар и през това време парите й позволяваха на Лепид да живее достатъчно охолно. През гражданската война тъща му с радост прие присъединяването му към Цезар заедно с Вация Изаурик, тъй като Брут и Тертула бяха в лагера на Помпей. За Сервилия нямаше значение кой ще победи — тя не можеше да загуби.

Лепид беше най-малко обичаният й зет, най-вече защото потеклото му бе толкова благородно, че той никога не си даваше труда да я ласкае. Него обаче никак не го беше грижа за мнението на тъща му. Нито пък Юнила, която много го обичаше. Имаха двама сина и една дъщеря, всичките все още деца.

Лепид се беше обогатил доста покрай Цезар и си бе купил голяма къща на Палатина точно срещу Форума. В трапезарията му се побираха шест кушетки. Готвачите му не отстъпваха на тези на Клеопатра, а избата му бе истинска съкровищница.

Съзнавайки, че Цезар може да замине веднага след заседанието на сената, Лепид бе побързал да организира вечеря в негова чест през вечерта точно преди идите. Беше поканил също Антоний, Долабела, Брут, Касий, Децим Брут, Требоний, Луций Пизон, Луций Цезар, Калвин и Филип. Много искаше да покани и Цицерон, но той отказа „поради разклатеното му здраве“.

За негова изненада Цезар пристигна пръв.

— Скъпи ми Цезаре, очаквах да дойдеш последен и да си тръгнеш пръв — призна домакинът, след като го посрещна в огромния атриум.

— Тази вечер не ще пропусна да покажа лудостта си, началнико на конницата ми — успокои го диктаторът и посочи свитата си, включваща и египетския му лечител. — Ще се проявя непростимо грубо, като работя по време на цялата вечеря. Дойдох по-рано, за да ме настаниш сам на най-отдалечената кушетка. Сложи на почетното място, когото искаш. На мен ми дай кушетка, където ще мога да чета, пиша и диктувам, без да смущавам останалите гости.

Лепид прие тази новина спокойно:

— Както пожелаеш, Цезаре. Ще накарам да внесат пета кушетка и ще те оставя сам да избереш мястото си.

— Колко ще бъдем?

— Дванайсет заедно с теб и мен.

— Полуксе! Така на една от кушетките ще седнат само двама души.

— Не се тревожи, Цезаре. Ще сложа Антоний на почетното място до мен. Той е такъв великан, че дори ще се наложи да се свивам.

— Това място ми харесва — рече Цезар, когато слугите донесоха пета кушетка и я сложиха малко встрани от тази на домакина, която се намираше по средата на останалите, подредени П-образно. — Има достатъчно място за документите ми, а отзад може да се сложи стол за писаря. Ще диктувам само на един човек, останалите могат да чакат навън.

— Ще се погрижа да има удобни кресла и достатъчно храна — заяви Лепид и излезе да даде нареждания на иконома си.

— Бедният Лепид! — възкликна Луций Цезар. — Най-добре да ни сложи с Калвин и Филип срещу този невъзможно груб гост. Никой от нас не е толкова скромен, че да го остави на мира. Пък и кой знае? Може да го прилъжем и да проговори.

Когато донесоха първото блюдо, Марк Антоний и Лепид седяха сами на средната кушетка. Долабела, Луций Пизон и Требоний се настаниха непосредствено отдясно, а Филип, Луций Цезар и Калвин точно зад тях. Отляво седнаха Брут, Касий и Децим Брут, а зад тях — Цезар.

Разбира се, поведението на диктатора не изненада никого. Разговорът течеше непринудено, улеснен от прекрасното фалернско бяло вино, съпътстващо рибата, превъзходното хиоско червено, което вървеше с печеното месо, и сладникавото, леко газирано бяло вино от Алба Фуценция, служещо за добавка към десертите и сирената.

Филип изпадна във възторг от новия десерт, измислен от Лепидовите готвачи — желирана сметана с мед, ранни ягоди, яйчен жълтък и белтъци на сняг. Сместа бе оформена като паун и с украса от бита сметана, оцветена в розово, зелено, синьо, жълто и лилаво със сок от цветни листенца.

— Когато ям това — призна известният епикуреец, — моята амброзия от Фисцелус ми се струва блудкава. Това е съвършено! Божествено! Цезаре, опитай!

Цезар вдигна поглед, опита една лъжичка и на лицето му се изписа изненада.

— Прав си, Филипе, истинска амброзия. Параграф десет: забранява се продажба, даване на заем, подаряване или друго използване на безплатното зърно под страх от наказание — петдесет нундини принудителен труд на варовите ями в некропола. — Той си взе още една лъжичка от десерта. — Много добре! Моят лечител ще го одобри. Параграф единайсет: при смърт на ползвател на безплатно зърно то трябва да се върне на плебейските едили заедно с доказателство за смъртта…