Когато двамата Цезари го подминаха, без да го забелязват (той бе част от пейзажа от десетилетия), Спурина се изправи и изкрещя:

— Цезаре!

Двамата спряха и се обърнаха.

— Кой Цезар? — попита с усмивка Луций.

— Има само един Цезар, върховни авгуре! Името му означава мъжа, който управлява Рим — изхриптя Спурина; тъмните му ириси, оградени с бели ореоли, свидетелстваха за близка смърт. — „Цезар“ означава „цар“!

— О, стига толкова — въздъхна Цезар. — Кой ти плати да говориш така, Спурина? Марк Антоний ли?

— Не това исках да ти кажа, Цезаре, и никой не ми е плащал.

— Добре тогава. Какво искаш да ми кажеш.

— Пази се на мартенските иди!

Цезар бръкна в кесията си, извади една златна монета и му я подхвърли.

— Какво ще стане на мартенските иди, старче?

— Животът ти ще е в опасност!

— Благодаря за предупреждението — каза той и отмина.

— Предсказанията му обикновено са изненадващо верни — рече Луций и потрепери. — Цезаре, моля те, извикай ликторите си!

— И целият Рим да научи, че вярвам в слухове и предсказания на изкуфели старци? Да призная, че ме е страх? Никога.

Хванат в собствения си капан, Цицерон нямаше друг избор, освен да наблюдава събитията отстрани. За да участва лично, бе достатъчно да отиде в курията, да накара роба си да разпъне курулното му кресло и да заеме мястото си сред останалите проконсули на долната скамейка. Гордостта, инатът и омразата му към Цезар обаче не му позволяваха да го стори. Още повече, че след публикуването на „Катон“ чувстваше открито неприязънта на диктатора. Атик също бе в немилост. Независимо от усилията им заселниците от най-бедните римски квартали продължаваха да се тълпят в колонията край Бутротум.

За пръв път слухът за заговора срещу Цезар стигна до ушите му чрез Долабела.

— Кой? Кога? — попита възбудено адвокатът.

— Това е само слух, никой нищо не знае. Не успях да науча нищо определено. Знам, че не можеш да го понасяш, но аз дължа всичко на Цезар, затова ще си отварям очите и ушите на четири. Ако нещо се случи с него, с мен е свършено. Антоний ще се развихри с пълна сила.

— Не се ли чуват имена, поне едно име? — попита Цицерон.

— Не.

— Ще навестя Брут — рече адвокатът и побърза да се отърве от бившия си зет.

Едва изчакал да получи чаша разредено вино в кабинета на приятеля си, той попита:

— Да си чувал някакви слухове за заговор срещу Цезар?

— О, това ли! — възкликна малко възмутено Брут.

— Значи има нещо, а?

— Не, нищо няма, точно това ме дразни. Доколкото знам, цялата работа започна, когато онзи безумец Матиний осея целия Рим с надписи, призоваващи ме да убия Цезар.

— О, надписите! Не съм ги виждал, но чух за тях. Това ли било? Разочарован съм.

— Нима?

— Доживотен диктатор. Надявах се в Рим да има достатъчно решителни мъже, за да ни избавят от това зло.

Брут го изгледа с лека насмешка:

— Защо ти не ни избавиш от това зло?

— Аз ли? — изненада се Цицерон и притисна ужасено ръце до гърдите си. — Скъпи ми Бруте, не е в мой стил. Аз убивам с перо и думи.

— Като страниш от сената, перото и думите ти не могат да убият никого, Цицероне, това е проблемът. Вече няма кой да забие ножа на словото в Цезар. Ти беше единствената ни надежда.

— Да вляза в сената, докато този човек е диктатор? По-скоро ще умра! — заяви пискливо той.

Настъпи кратко мълчание, но Брут скоро го наруши:

— По идите в Рим ли си?

— Определено. — Цицерон тактично се прокашля. — Порция добре ли е?

— Не много.

— В такъв случай предполагам, че майка ти е добре.

— О, тя е здрава, но в момента не е тук. Тертула е бременна и мама реши, че провинцията ще й се отрази добре. Отидоха в Тускулум.

Цицерон си тръгна, убеден, че го заблуждават, макар че причината му убягваше.

На Форума се натъкна на Марк Антоний и Гай Требоний, увлечени в разговор. За момент си помисли, че ще се направят, че не го забелязват, но Требоний му се усмихна:

— Цицероне, каква радостна среща! Надявам се, че ще се задържиш известно време в Рим.

Антоний просто измърмори нещо неразбираемо, потупа Требоний по гърба и се отдалечи към Карина.

— Ненавиждам този човек! — възкликна Цицерон.

— О, той повече лае, отколкото хапе — успокои го Требоний. — Проблемът му е в размера. Трудно е да мислиш за себе си като за обикновен човек, когато си толкова… надарен.

Известният с пуританските си разбирания Цицерон се изчерви:

— Отвратително! Колко противно!

— Луперкалия ли имаш предвид?

— Разбира се, че него! Да се показва така!

Требоний вдигна рамене:

— Антониеви му работи.

— И да предложи на Цезар диадема!

— Струва ми се, че са се наговорили за това. Така даде повод на Цезар да увековечи отказа си на бронзова плочка, която, както научих, ще бъде закачена на новата ростра. С текст на латински и гръцки.

Цицерон забеляза Атик, който излизаше от Аргилетума, взе си довиждане с Требоний и се забърза към стария си приятел.

„Готово — помисли си Требоний, радостен, че се е отървал от този любопитен бърборко, Цицерон. — Антоний вече знае времето и мястото.“

На тринайсетия ден на март Цезар най-сетне намери време за Клеопатра, която го посрещна с прегръдки, целувки и ласкави думи. Въпреки умората проклетият предател между краката му поиска своето. Затова те побързаха да се оттеглят в покоите на Клеопатра и се любиха почти до вечерта. След това Цезарион трябваше да поиграе с баща си, който все повече и повече го заобичваше. Галският му син от Рианон, изчезнал безследно, също приличаше много на баща си, но той си го спомняше като доста ограничено дете, неспособно да назове никой от петдесетината мъже в модела си на Троянския кон. Цезар беше поръчал друга подобна играчка за Цезарион и с радост установи, че момченцето е запомнило имената на всички мъже само след един урок. Това говореше добре за бъдещето му.

— Само едно ме тревожи — сподели Клеопатра след вечеря.

— Какво, любов моя?

— Все още не съм забременяла.

— Е, не успях да те посещавам толкова често, колкото се надявах, и явно не съм от мъжете, които оплождат жените с едно сваляне на тогата.

— С Цезарион забременях от първия път.

— Случайност.

— Сигурно е така, защото Тач’а не е с мен. Тя може да предсказва по чашка с цветни листа и да изчислява най-подходящите дни за правене на любов.

— Принеси някакъв дар на Юнона Соспита. Храмът й е извън свещената граница.

— Принесох дарове на Изида и Хатор, но предполагам, че те не обичат да се отдалечават толкова много от Нил.

— Няма значение, скоро ще си у дома.

Тя се изтегна на кушетката и го погледна с големите си златисти очи. Да, той бе ужасно уморен и понякога забравяше сиропа си. Веднъж беше припаднал на улицата, но за щастие Хапдефане се бе оказал наблизо и се бе намесил навреме. След като се свестил, Цезар отдал припадъка на умора и това като че задоволило околните. След това поне бе станал по-предпазлив, а и лечителят стоеше винаги нащрек.

— Толкова си красива — каза той и я погали по корема.

Бедното момиче, лишено от заветната си мечта, защото този римлянин, върховен жрец, не можеше да я дари със семето си. Тя измърка, протегна се, сведе дългите си клепки и докосна ръката му.

— Аз, с този голям нос и това хилаво тяло? Дори на шейсет Сервилия е по-красива.

— Сервилия е зла жена, имай го предвид. Навремето я смятах за красива, но не това ме привличаше в нея. Тя е умна, интересна и загадъчна.

— С мен се държи приятелски.

— Защото преследва някакви цели, повярвай ми.

Клеопатра вдигна рамене:

— Какво значение имат целите? Аз не съм римлянка и тя не може да ми стори нищо. Иначе си прав. Умна и интересна е. Благодарение на нея не умрях от скука, докато беше в Испания. Покрай нея се запознах и с няколко римлянки. Тази Клодия! — Тя се засмя. — Истински скелет, но е изключително забавна. И Хортензия, също много интелигентна жена.