— Това решава въпроса за времето и мястото — рече с облекчение Требоний. — Цезар винаги влиза направо, никога не спира да говори с когото и да било. Обикновено прекарва времето преди заседанието, като се занимава с книжата си. Ала никога не нарушава правилника на сената, като води писари, а сега няма и ликтори. Влезе ли в курията, той е абсолютно беззащитен. Напълно съм съгласен с теб, Бруте. Ще убием само Цезар. Затова ще се наложи да задържим останалите курулни магистрати навън, докато свършим, защото и те имат ликтори. Ликторите действат, без да мислят. Само някой да вдигне ръка срещу Цезар, веднага ще скочат да го защитят. Ще ни провалят. Затова е важно да задържим курулните магистрати навън.

Лицата на останалите започнаха да просветват. Новият план на Требоний веднага щеше да ги изкара на бял свят. Никой не харесваше идеята да извършат убийството и едва след това да си признават, носейки такъв зловещ трофей като Цезаровата глава. Някои вече се питаха дали всички ще са достатъчно смели, за да го сторят.

— Трябва да нанесем удара си внезапно — продължи Требоний. — В залата със сигурност ще има педарии, но ние ще се струпаме около Цезар и повечето от тях твърде късно ще осъзнаят какво става. Така ще имаме възможност веднага да започнем с речите си, шапките и така нататък. Отначало всички ще са парализирани от изненада. Докато Антоний си поеме дъх, Децим (мисля, че той е най-добрият ни оратор) вече ще се е развихрил. Ако не друго, Антоний е практичен човек. Ще се озове пред свършен факт. Той е братовчед на Цезар и останалите сенатори ще гледат неговата реакция, не тази на Долабела. Всеки знае, че Цезар и Антоний не се разбират. Сигурен съм, че Антоний ще е готов да ни изслуша и няма да действа прибързано.

„О, Требоний, Требоний! Какво е това, което знаеш, а не е известно на нас? — запита се Децим Брут. — Договорил си се с Антоний, нали? Колко си хитър! И колко хитро е постъпил Антоний! Той получава каквото иска, без да вдигне дори пръст срещу братовчед си Гай.“

— Продължавам да настоявам да убием и Антоний — заяви упорито Касий.

— Не — намеси се Децим. — Не е разумно. Требоний е прав. Ако се наречем освободители, Антоний има много причини да ни оправдае. Най-малкото, защото ще поведе лично войната срещу партите.

— Не означава ли това, че просто ще заеме мястото на Цезар? — попита мрачно Касий.

— Това е война, а Антоний обича да воюва. Ала да заеме мястото на Цезар… Никога няма да стане, той е твърде мързелив. Единствените спорове ще са между него и Долабела, който е първи консул — намеси се Стай Мурк. — Предлагам обаче някой веднага да отиде за Цицерон. Той не би стъпил в сената, ако Цезар е там, но с удоволствие ще прекрачи през трупа му.

— Има един по-сериозен проблем — рече Децим. — А именно как да задържим Антоний, Долабела и останалите курулни магистрати извън курията. Един от нас трябва да остане в градината на Помпей. Трябва да е в добри отношения с Антоний и да го заговори. Ако Антоний остане навън, никой от другите, включително Долабела, няма да влезе. — Той си пое дълбоко дъх. — Предлагам този човек да е Гай Требоний.

Требоний скочи. Децим Брут побърза да се приближи до него и го хвана за ръката.

— Онези, които сме участвали в Галската война, знаем, че не се боиш да използваш нож, така че никой не ще те нарече страхливец, Гай — заговори успокоително. — Мисля, че ти трябва да останеш навън, дори това да те лишава от възможността да нанесеш удара на освобождението.

Требоний стисна ръката му:

— Съгласен съм, стига всички да гласуват за мен и ти, Дециме, да нанесеш удари за мен. Двайсет и трима души, двайсет и три удара. Така никой няма да разбере от чий нож е умрял Цезар.

— С удоволствие ще го направя — обеща с блеснали очи Децим.

Гласуваха. Требоний бе избран единодушно да остане в двора и да задържи Марк Антоний.

— Нужно ли е да се срещаме отново преди идите? — попита Цецилий Буциолан.

— Не — отвърна с широка усмивка Требоний. — Само настоявам да се съберем в градината един час след съмване. Няма нужда да се държим настрана един от друг, защото скоро всички ще разберат защо сме се събрали. Ще обсъдим подробностите. Цезар няма да се появи много рано. Не забравяйте, че са идите, което означава, че като главен жрец на Юпитер той трябва да преведе жертвената овца по Сакра Виа и да я заколи ритуално на Аркс. Ще има и други занимания, свързани със скорошното му заминаване… ако остане жив.

Всички се засмяха, освен Касий и Брут.

— Предвиждам да имаме няколко часа за обсъждане преди появата на Цезар — продължи Требоний. — Дециме, няма да е зле да се появиш в Домус Публика на разсъмване и да го придружиш на церемонията в чест на Юпитер и където другаде отиде. Щом тръгне за Марсово поле, ще ни изпратиш предупреждение. Не се спотайвай. Кажи му направо, че тъй като е закъснял, не е зле да се известят сенаторите, че е на път.

— С червените ботуши — подсмихна се Квинт Лигарий.

На излизане всички се ръкуваха тържествено, сетне потънаха в мрака.

— Гай, иска ми се да извикаш отново ликторите си — рече Луций Цезар на братовчед си при една случайна среща пред Съкровищницата. — И не се прави, че не ме забелязваш с тези диктовки! Твоята пристрастеност към работата става смешна.

— С удоволствие бих си починал за час-два, Луций, но е невъзможно — оправда се той, но даде знак на писаря си да изостане зад тях. — Предстои ми да подпиша сто петдесет и три акта за прехвърляне на земя, още толкова са документите за задграничните колонии и благодарение на липсата на стройно законодателство се налага да се занимавам лично с всеки от тях. Като цензор имам безброй държавни договори за подготвяне, всеки ден получавам по трийсет-четирийсет жалби от граждани, всичките със сериозни оплаквания, и това е само върхът на цялата планина от работа, която ме чака. Моите сенатори и магистрати са или твърде мудни, или твърде незаинтересовани в държавните дела, а досега не успях да изградя добър бюрократичен апарат, който да поеме функциите ми, след като престана да бъда диктатор.

— Аз съм готов да ти помогна, но ти никога не си ме помолил за това — отбеляза малко обидено Луций.

Цезар се усмихна и стисна ръката му.

— Ти си уважаван и вече не особено млад държавен мъж, а и онова, което свърши за мен в Галия, е достатъчна причина, за да ти спестя тази досадна бумащина. Не, крайно време е педариите да получат малко по-съществени задачи от това да седят мълчаливо на задните редове по време на редките заседания на сената и да чакат да изпадне някое скандално криминално дело, което облагодетелства само тях, но не и Рим.

Луций се поуспокои и продължи да крачи до Цезар покрай храма на Ютурна, а после до скромното светилище на Веста сред тълпата от клиенти, които бяха сериозно затруднение за диктатора. Луций Цезар обаче приемаше компанията им с радост, след като Цезар отказа услугите на ликторите.

Макар че амбулантните търговци, освен продавачите на леки закуски бяха прогонени от Форума, в плочките със законите на Рим нямаше никаква забрана човек да се настани на главния римски площад и да се занимава с тайнствени ритуали. Римляните бяха извънредно суеверни и обожаваха всякакви астролози, ясновидци и източни гадатели. Срещу една сребърна монета човек можеше да научи какво му предстои на следващия ден, защо се е провалила някоя сделка или каква съдба очаква новородения му син.

Старият Спурина се радваше на най-голяма популярност сред тези пророци. Обикновено седеше близо до обществения вход на жилището на весталките в Домус Публика, откъдето минаваше всеки римлянин, решил да остави завещанието си на съхранение при тези девствени жрици. Мястото бе идеално за гадател, правещ предсказания по делови въпроси, защото хората, размишляващи за смъртта и със завещания в ръце, бяха по-склонни да спират, да дават на стареца по някой денарий и да се поинтересуват още колко им остава да живеят. Външният му вид вдъхваше доверие в пророческата му дарба, защото той бе хилав, мръсен, дрипав и грозен.