— На идите ще се съберем извън помериума, защото ще обсъждаме военни въпроси. В Помпеевата курия, не в храма на Белона. Храмът на Белона е твърде малък. На това заседание ще обявя и управителите за следващата година.

Същата нощ клубът „Убийте Цезар“ се събра в храма на Церера. Касий доведе Марк Брут. Останалите членове, включително Требоний, не вярваха на очите си.

— Не може да бъде! — възкликна Публий Каска. Като всички останали и той бе твърде разтревожен от слуховете за заговор против Цезар. — Издаде ли ни на Цезар, Бруте?

— Да, издаде ли ни? — попита брат му Гай Каска.

— Обсъждахме злоупотребите на един мой колега — отвърна спокойно той, докато се настаняваше до Касий под картината на Плутон.

Бе преодолял страха си, беше се примирил с онова, което щеше да се случи, макар че не получаваше никаква утеха, като наблюдаваше тези лица. Луций Минуций Базил! Коя справедлива кауза се нуждаеше от такъв боклук? Негодник, който твърдеше, че е потомък на Цинцинат Минуций, и измъчваше робите си! Цезений Лентон, вече убиец на един велик човек! И Аквила, любовникът на майка му, който бе по-млад от собствения й син! О, каква „отбрана“ компания!

— Тишина, тишина! — нареди Требоний, който също беше напрегнат. — Марк Бруте, добре дошъл.

Той излезе в средата на залата, застана под статуята на Церера и заоглежда двайсет и двете лица, разкривени и зловещи на бледата светлина на лампите.

— Днес трябва да вземем решение — продължи той. — До мартенските иди остават четиринайсет дни. Макар че Цезар твърди, че ще остане още три дни в Рим, ние не можем да разчитаме на това. Ако получи спешно послание от Брундизиум, може да замине неочаквано. До идите обаче е принуден да остане в Рим.

Требоний закрачи из помещението. Той беше обикновен, с нищо незабележителен мъж, слаб, среден на ръст, сив и безличен. И въпреки това, както съзнаваха всички присъстващи, беше изключително способен. Ако не беше направил нищо по време на консулството си, то бе, защото Цезар не му даде възможност да се прояви. Беше определен за управител на провинция Азия, цивилна служба, но твърде трудна поради тежкото финансово положение на провинцията. Бе надарен с необичаен интелект, прагматизъм, способност да улучва винаги най-правилния момент за действие и да надушва неприятности, притежаваше големи тактически умения. Затова те го слушаха внимателно и гласът му им вдъхваше доверие.

— Заради Марк Брут ще очертая набързо взетите вече решения, а именно за мястото, където трябва да извършим делото си. Липсата на ликтори около Цезар ни улеснява много, но той е обграден от безброй клиенти при всяко свое излизане из града. Това намалява възможностите ни за избор на място до дългата улица между двореца на Клеопатра и Виа Аврелия, защото когато ходи при нея, той взима само двама-трима писари. След изпращането на повечето жители на Транстиберия зад граница районът е обезлюден. Затова ще направим засадата там. Датата още не е определена.

— Засада ли? — изненада се Брут. — Не може да се устрои засада на Цезар. Така никой няма да разбере кой е извършителят!

— Това е единственият начин — отвърна спокойно Требоний. — За да докажем, че ние сме го извършили, ще занесем главата му на Форума. Там ще успокоим страстите с няколко убедителни речи, ще свикаме сената и ще поискаме да ни изкаже благодарности, задето сме избавили Рим от един тиранин. Ще закараме и Цицерон. Ако трябва и със сила. Той със сигурност ще ни подкрепи.

— Това е възмутително! — възкликна Брут. — Отвратително! Противно! Главата на Цезар! И защо още не сте привлекли Цицерон?

— Защото Цицерон е малодушен човек и не може да си държи устата затворена! — сопна се Децим Брут. — Ще го използваме впоследствие, не предварително или по време на убийството. Ти как смяташе да убиеш Цезар, Бруте? На обществено място ли?

— Да, на обществено място — отвърна без колебание той.

През събраните заговорници премина шепот на удивление.

— Тълпата ще ни разкъса на място — промълви ужасено Галба.

— Ние отстраняваме един тиранин, не сме обикновени убийци — възрази Брут. — Трябва да бъде сторено на публично място, пред очите на всички. Ако се крием, ще ни обявят за заговорници. Вие ме убедихте, че така повтарям делото на стария Брут и Ахала, освободителите. Подбудите ни са чисти, целите ни са благородни. Ние избавяме Рим от един тираничен деспот, делото ни е храбро. Не разбирате ли? — Той вдигна ръце като за молитва. — Никой няма да ни се възхити, ако го сторим тайно, с коварство!

— О, разбирам много добре! — изсумтя Базил. — Пресрещаме Цезар, да кажем, на Сакра Виа сред хилядите му клиенти, разпръсваме тълпата и казваме: „Аве, Цезаре, ние сме достойни мъже и смятаме да те убием. Сега, стой мирно, свали тогата от лявото си рамо и наведи глава да ти прережем гърлото.“ Това са пълни глупости! В какъв свят живееш бе, Бруте? Сред облаците на Олимп ли? В идеалната република на Платон?

— Не, но не измъчвам робите си с нажежени железа и клещи, Базиле! — изръмжа Брут, изненадан от собствения си гняв.

Може Порция да го бе подтикнала към това, но той не смяташе да мълчи пред хора като Базил дори в името на паметта на хиляда Катоновци! Макар привлечен не по собствена воля, той установи, че има значение как ще извърши убийството.

Брутовите думи оказаха неочаквано влияние върху Касий. Той престана да мисли за собственото си оцеляване, а изпита страстно желание дори да загине, за да помогне на приятеля си. Брут имаше право. Какъв по-добър начин да се отърват от Цезар от убийство пред очите на тълпата? Можеше всичките да се простят с живота си, но римският народ завинаги щеше да сложи статуите им наравно с тези на боговете. Имаше и по-лошо от това.

— Мълчете, безумци! — извика той. — Той е прав! Трябва да го сторим пред всички! Като съдя от опита си, тайните заговори се провалят по-лесно! Да го сторим на главната улица, не в някой тъмен сокак. Разбира се, че няма да излезем пред Цезар и да обявим намеренията си, Базиле, но ножът ще свърши работата сред тълпата не по-зле откъдето и да било другаде. Нещо повече, така ще имаме възможност да убием и тримата едновременно. Цезар има навика да се движи винаги с младшия си консул от едната страна и назначения си първи консул от другата. — Той удари с юмрук по дланта си. — Ще се отървем от Антоний и Долабела едновременно с Цезар.

— Не! — изкрещя Брут. — Не, не! Ние сме борци срещу тиранията, не касапи! Не искам да чуя за убийство на Антоний и Долабела! Ако случайно са около него, нека гледат. Ще убием царя и само царя! И още тогава ще разтръбим, че избавяме Рим от тиранина! Сетне ще хвърлим ножовете и ще се възкачим на рострите, ще говорим гордо, без срам, тържествено! Нашите най-добри оратори ще накарат планините да се движат, горгоните да плачат, имаме такива хора сред нас. Ще се наречем освободители на Рим и ще си сложим шапки на свободата, за да наблегнем на това.

„О, защо изобщо си помислих, че Марк Брут ще ни е от полза?“ — запита се Требоний, докато слушаше със свито сърце тези глупости. Срещна погледа на Децим Брут, който извъртя отчаяно очи. Планът им бе разбит на пух и прах, заплашен от пълен провал. Да извършат убийството тайно и после да признаят с подкрепата на Антоний, бе едно. Сега Брут предлагаше истинско самоубийство. Антоний щеше да се принуди да ги убие! Требоний трескаво затърси частичка от плана, която можеше да спаси.

— Чакай! Чакай! Сетих се! — извика той толкова силно, че всички млъкнаха. — Може да се направи на публично място и въпреки това да стане безопасно. На мартенските иди, в Помпеевата курия. Това достатъчно видно място ли е за теб, Бруте?

— Сенатската курия е най-подходяща за такова дело — възкликна той с изпотено чело. — Нямах предвид да го извършим насред тълпата на Форума, ала трябва да има достатъчно видни свидетели, мъже, които да се закълнат, че намеренията ни са били искрени и достойни. Заседанието на сената отговаря на всичките ми изисквания, Требоний.