На разсъмване на следващия ден, когато Епафродит въведе клиентите му, надписите отново стояха на избелелия и похабен бюст на стария Брут. На всичкото отгоре върху неговия се мъдреха думите: СЪБОРИ ГО, БРУТЕ! Върху бюста на Сервилий Ахала пък пищеше: АЗ УБИХ МЕЛИЙ! НИМА СЪМ ЕДИНСТВЕНИЯТ ПАТРИОТ В ТОЗИ ДОМ? В атриума бе изписано с изящни букви: НАРИЧАШ СЕБЕ СИ БРУТ? ДОКАТО НЕ ИЗПЪЛНИШ ДЪЛГА СИ, НЕ ЗАСЛУЖАВАШ ТОВА ГЕРОИЧНО ИМЕ!

Сервилия беснееше, Порция се превиваше от смях, клиентите се свиваха плахо в единия край на приемната, а Брут се чувстваше така, сякаш някой страховит лемур е избягал от подземния свят, за да го преследва, докато полудее.

Да не споменаваме постоянното натякване на Порция. През нощта вместо до прекрасното й тяло той се озова до гръмогласно кречетало, което не спираше да нарежда.

— Не, отказвам! — крещеше той. — Няма да извърша убийство!

Накрая тя буквално го завлече в салона, настани го на едно кресло и измъкна малък нож. Брут си помисли, че възнамерява да го използва срещу него, и се отдръпна уплашено, но тя вдигна роклята си и заби острието в бялата си плът. От раната шурна кръв.

— Виждаш ли? Виждаш ли? Теб може да те е страх, Бруте, но мен не!

— Добре, добре, добре! — промълви пребледнял той. — Добре, Порция, печелиш! Ще го направя. Ще изпълня дълга си.

Тя припадна.

И така клубът „Убийте Цезар“ си спечели така необходимия си най-влиятелен член, Марк Юний Брут Сервилий Цепион. Той бе твърде уплашен, за да откаже, защото съзнаваше, че колкото повече надписи се появяват, толкова повече слухове ще плъзнат.

— Аз не съм нито сляпа, нито глуха, Бруте — рече Сервилия, след като лекарят се погрижи за Порция. — Не съм и глупава. Всичко това е свързано със заговор за убийството на Цезар, нали? Главният виновник се нуждае от авторитета ти, за да оправдае делото си. Искам да знам всички подробности. Говори, Бруте, или си мъртъв.

— Не знам за никакъв заговор, мамо — отвърна той, като дори успя да издържи погледа й, без да сведе очи. — Някой се опитва да разруши репутацията ми и да ме дискредитира в очите на Цезар. Някой зъл и безумен човек. Подозирам Матиний.

— Матиний ли? Твоя съдружник?

— Присвоявал си е пари. Уволних го преди няколко дни, но съм забравил да кажа на Епафродит да не го допуска повече вкъщи. — Той се усмихна глуповато: — Голяма бъркотия.

— Виждам. Продължавай.

— Сега Епафродит знае и мисля, че няма да има повече надписи.

Брут ставаше все по-уверен. Матиний наистина бе присвоявал незаконно средства и беше уволнен; щастливо съвпадение.

— Нещо повече — добави той. — Смятам да се видя с Цезар и да му обясня всичко. Наех бивши гладиатори да пазят денонощно съдилището и статуите. Това ще сложи край на Матиниевата кампания за дискредитирането ми пред Цезар.

— Има логика — измърмори бавно Сервилия.

— Това е самата истина. Така де… наистина ли смяташ, че съм способен да убия Цезар?

Тя вдигна глава и избухна в смях:

— Наистина! Плъх като теб? Страхлив като заек? Един червей? Безгръбначно под чехъла на това чудовище жена ти? Тя със сигурност е способна на убийство, но ти… По-скоро прасетата да полетят.

— Точно така е, мамо.

— Добре, стига ме зяпа глупаво! Тичай при Цезар, преди да те е изправил на съд за измяна.

Брут се подчини… е, не я ли слушаше винаги? В крайна сметка това бе най-добрата алтернатива.

— Така е станало, Цезаре — каза той на диктатора в кабинета му в Домус Публика. — Извинявай за тревогите, които сигурно ти е причинило това.

— Този случай ме заинтригува, Бруте, но не ме е разтревожил. За какво да се страхувам от смъртта? Малко са нещата, които не съм постигнал, и се надявам, че ще живея достатъчно дълго, за да завладея и Партското царство. Ако не го направя, рано или късно някой друг западен владетел ще го стори. Признавам, че не съжалявам, че ще напусна Рим. — Цезар се усмихна. — Не е много характерно за човек, който се стреми да става цар, а? О, Бруте, кой уважаващ себе си мъж ще иска да царува над тази егоистична, размирна, недостойна пасмина? Със сигурност не аз!

Очите на Брут изведнъж се насълзиха, той примигна и сведе очи:

— Това е добър въпрос, Цезаре. Аз също не бих искал да ставам цар. Проблемът е, че тези надписи породиха слухове за някакъв заговор срещу теб. Назначи отново ликторите си, моля те.

— Няма да го направя — отвърна Цезар, докато изпращаше посетителя си. — Ако го сторя, ще се заговори, че ме е страх, а такова нещо не мога да позволя. Най-лошото е, че Калпурния е чула слуховете и се страхува. Също и Клеопатра. — Той се засмя. — Жени! Ако ги оставиш, ще те държат под похлупак.

— Съвършено вярно — съгласи се Брут.

— Вярно ли е това, което говори Сервилия? — посрещна го гневно Порция.

— Не мога да ти кажа, докато не науча какво е то.

— Че си ходил при Цезар.

— След появата на подозрителни надписи на някои обществени места, Порция, не ми оставаше друго. Няма защо да се нахвърляш така върху мен, защото Фортуна гледа благосклонно на каузата ти. Хвърлих цялата вина върху Матиний. Ако това може да убеди мама, със сигурност ще убеди и нашия владетел. — Той хвана Порция за ръцете и ги стисна. — Мило момиче, трябва да се научиш на сдържаност! Ако не се владееш, начинанието ни ще се провали. Пристъпите на истерия и самонараняванията трябва да спрат, ясно ли е? Ако наистина ме обичаш, закриляй ме, не ме излагай на опасности. Сега, след срещата с Цезар, трябва да се видя с Касий, който сигурно се тревожи не по-малко от мен. Да не споменавам за останалите. Благодарение на теб за тайната ни мисия се говори навсякъде.

— Трябваше да го направя, за да те принудя.

— И успя. Ти си твърде непостоянна. Да не си забравила, че майка ми също живее тук? Тя беше любовница на Цезар и още го обича страстно. — Лицето му се изкриви. — Моля те, повярвай ми, скъпа моя, аз не изпитвам никаква привързаност към този човек. Всичките ми страдания се дължат на него. Ако бях Касий, убийството щеше да е най-лесното нещо на света. Ала да говориш за убийство и да го извършиш са две коренно различни неща. През целия си живот не съм отнемал живота на същество по-голямо от паяк. Да убия Цезар? — Той потрепери. — Все едно да нагазя доброволно в Огнените полета. От една страна, това е правилна постъпка, разбирам го, но, от друга… О, Порция, не мога да приема мисълта, че убийството му ще бъде за благото на Рим и ще върне републиката. Интуицията ми подсказва, че така нещата само ще се влошат. Защото убийството е намеса във волята на боговете. Всяко убийство е предизвикателство към боговете.

Тя чу част от думите му, но само това, което искаше да чуе.

— Мили Бруте, упреците ти към мен са справедливи. Аз съм непостоянна, настроенията ми се сменят бързо. Занапред ще внимавам, обещавам. Убийството на този човек обаче е най-правилната постъпка в цялата история на Рим!

На мартенските календи Цезар свика сената. Възнамеряваше това да е последното заседание преди отстъпването му от консулския пост на идите. Легионите продължаваха да се прехвърлят усилено през Адриатика. В Македония те се разполагаха на лагери между Дирахиум и Аполония, където бе и щабът на Цезар. Двата града се намираха съответно на северния и южния край на Игнациевия път, продължаващ на изток през Тракия към Хелеспонт. Това разстояние от хиляда и триста километра трябваше да бъде преодоляно за около месец.

На заседанието на календите Цезар изложи намеренията си за кампанията на Публий Ватиний и Марк Антоний срещу цар Буребистас в Дакия, необходима, защото Цезар възнамеряваше да основе римски колонии навсякъде около Евксинско море. В края на годината Публий Долабела трябваше да замине за Сирия като управител и оттам да снабдява войската на Цезар. Сенаторите, доста малко на това заседание, търпеливо изслушаха тези вече известни решения.