Касий не беше постигнал никакъв напредък. Освен със страстта си към Порция и с постоянната война между новата му съпруга и Сервилия Брут не се занимаваше почти с нищо друго. Дори финансовите му дела бяха в застой.

— Дайте ми още една нундина — рече Касий. — Ако дотогава не успея, смятайте, че няма да го привлечем. Не това обаче ме тревожи. Убийството на Цезар не е достатъчно. Ще се наложи да се отървем и от Антоний и Долабела. Също и от Калвин.

— Така ще ни обявят за изменници и ще ни изгонят от Рим без нито една сестерция в джоба — намеси се спокойно Требоний. — Разбира се, ако си запазим главите. Не е възможно да водим война, защото в Италийска Галия няма легиони, които Децим да използва. Цялата войска е струпана около Капуа и Брундизиум в очакване да се прехвърли в Македония. Това не е заговор за сваляне на римското правителство. Целта ни е избавянето на родината от един тиранин. Само ако се ограничим с Цезар, ще можем да твърдим, че постъпваме правилно и в съгласие с мос майорум. Ако убием консулите, ще ни обявят за изменници.

Марк Рубрий Руга беше мижитурка от фамилия, дала един управител на Македония, имал лошия късмет да управлява с младия Катон. Той бе лишен от всякакъв морал и принципи.

— Защо да си даваме целия този труд? — попита. — Защо не издебнем тайно Цезар и не го убием тихомълком?

Настъпи неловко мълчание, което бе прекъснато от Требоний:

— Ние сме достойни мъже, Марк Рубрий, затова. Кое е достойното в едно обикновено убийство? Да го извършим и да се скрием? Не! Никога!

Одобрителните възгласи на всички останали членове на клуба накараха Рубрий да се свие засрамено в най-отдалечения ъгъл на стаята.

— Мисля, че Касий е прав — рече Децим Брут, като хвърли презрителен поглед на Рубрий Руга. — Антоний и Долабела няма да ни оставят на мира. Прекалено са свързани с Цезар, за да си затворят очите.

— О, стига, Дециме. Как можеш да кажеш такова нещо за Антоний? Той се нахвърля върху Цезар при всяка възможност — възрази Требоний.

— Той преследва собствени цели, Гай, не нашите. Не забравяй, че даде клетва на Фулвия в името на предшественика си Херкулес, че няма да докосне Цезар дори с пръст — възрази Децим. — Това го прави особено опасен. Ако убием Цезар и оставим Антоний, той ще се запита дали и неговият ред не е дошъл.

— Децим е прав — заяви Касий.

Требоний въздъхна:

— Хайде, разотивайте се. Ще се срещнем пак тук след една нундина, с надеждата Касий да ни доведе и Марк Брут. Мислете над това, не за кървавата баня, която ще изпразни всички курулни кресла и ще тласне Рим към хаоса.

Тъй като ключът бе у него, Требоний остана последен. „Тази кауза е обречена — помисли си. — Обречена. Те са страхливи като зайци, подскачат при най-малкия шум, не отронват дори една окуражителна дума, нямат мнение, което да си заслужава да се чуе. Овце. Цимбер, Аквила, Галба, Базил. Стадо овце. Как е възможно двайсет и две овце да убият един лъв като Цезар?“

На следващата сутрин Касий отиде у Брут. Влезе в кабинета му, залости вратата и се изправи пред изненадания домакин.

— Сядай, приятелю — рече.

Брут седна.

— Какво има, Гай? Изглеждаш странно.

— Напълно обяснимо, като се има предвид състоянието на Рим! Бруте, не ти ли е хрумвало, че Цезар вече е цар на Рим?

Брут отпусна рамене, сведе поглед към ръцете си и въздъхна:

— Хрумвало ми е, разбира се, че ми е хрумвало. Той беше прав, че „рекс“ е само една дума.

— И какво смяташ да предприемеш?

— Да предприема ли?

— Да, да предприемеш! Бруте, в името на великите ти предци, събуди се! В този момент Рим изпитва въпиеща нужда от човек като първия Брут и Сервилий Ахала! Защо си толкова сляп и не разбираш дълга си?

Брут го изгледа объркано:

— Дълг ли?

— Дълг, дълг, дълг! Твой дълг е да убиеш Цезар.

Брут зина ужасен:

— Дългът ми бил да убия Цезар? Цезар?

— Не можеш ли да измислиш друго, освен да обръщаш изреченията ми във въпроси? Ако Цезар не умре, Рим никога вече не ще бъде република. Той вече е цар, вече установи монархия! Ако бъде оставен, ще си избере наследник и ще му предаде диктатурата. Затова малка група мъже, в това число и аз, сме решили да се отървем от тиранията му.

— Касий, не!

— Да! Също другият Брут, Децим. Гай Требоний. Цимбер. Стай Мурк. Галба. Понтий Аквила. Двайсет и двама сме, Бруте! Трябва да станем двайсет и трима.

— О, Юпитере! Не мога, Касий! Не мога!

— Разбира се, че можеш! — изгърмя друг глас. Порция влезе през вратата откъм колонадата, лицето и очите й блестяха. — Касий, това е единственото правилно решение! И Брут ще стане двайсет и третият.

Двамата мъже се втренчиха удивено в нея. Касий започваше да се тревожи. Защо не се бе сетил за колонадата?

— Порция, закълни се в паметта на баща си, че няма да продумаш пред никого за това! — извика той.

— Кълна се! Аз не съм толкова глупава, Касий, и знам колко е опасно. О, това е най-правилното решение! Да убием царя и да върнем обичаната република на Катон! И кой е най-подходящ за това дело, ако не моят любим Брут? — Тя закрачи напред-назад, разтреперана от възбуда. — Да, това е справедливото възмездие! О, най-после мога да отмъстя за баща си и да върна републиката!

Брут се опомни:

— Порция, знаеш, че Катон никога не би одобрил такова нещо! Убийство? Катон да се замеси в убийство? Това не е справедливо възмездие! През всичките години на противопоставяне срещу Цезар Катон нито за миг не се е замислял за убийство! Това… това ще хвърли петно върху честта му, ще го изтрие от паметта на народа!

— Грешиш, грешиш, грешиш! — изкрещя тя заплашително и се надвеси над него. — Горчиво се лъжеш, Бруте! Баща ми щеше да одобри! Когато Катон беше жив, Цезар бе само заплаха за републиката, не неин палач! Сега обаче той я унищожи! Катон щеше да е на същото мнение като мен и Касий, както всички достойни люде!

Брут запуши уши и избяга от стаята.

— Не се тревожи, аз ще го принудя да приеме — рече Порция на Касий. — Той ще изпълни дълга си. — Тя стисна устни и присви очи. — Знам точно как да го постигна. Брут винаги премисля всичко. Трябва да го накарам да вземе решението веднага, да не му давам време за мислене. Ще сторя така, че да изпита по-голям ужас от бездействието си, отколкото от убийството. Ха-ха!

С тези думи тя възбудено излезе от стаята.

— Същински Катон — промълви удивено Касий.

— Какво, в името на боговете, става? — попита на следващия ден Сервилия. — Гледай! Отвратително!

Дървеният бюст на стария Брут бе покрит с надписи: БРУТЕ, ЗАЩО МЕ ЗАБРАВИ? АЗ СЪБОРИХ ПОСЛЕДНИЯ ЦАР НА РИМ!

С перодръжка в ръка Брут се появи от кабинета си, готов да помири за пореден път съпругата си и майка си. Първата обаче я нямаше, а втората кипеше от гняв. О, Юпитере!

— Боя! Боя! — възкликна ядосано Сервилия. — Ще ни трябва цяла кофа терпентин, за да го заличим, и пурпурната боя също ще се смъкне! Кой го е сторил? И какво означава това „защо ме забрави“? Дите! Дите!

Това обаче бе само началото. Когато отиде в съдилището на градския претор, съпроводен от тълпа клиенти, Брут завари стените на сградата покрити с подобни надписи: БРУТЕ, ЗАЩО СПИШ? БРУТЕ, ЗАЩО ПРЕДАВАШ РИМ? БРУТЕ, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ? БРУТЕ, КЪДЕ ТИ Е ДОСТОЙНСТВОТО? БРУТЕ, СЪБУДИ СЕ!

Върху статуята на стария Брут, поставена редом с тези на римските царе, бе изписано: ЗАЩО МЕ ЗАБРАВИ? АЗ СЪБОРИХ ПОСЛЕДНИЯ ЦАР НА РИМ!, а тази на Сервилий Ахала носеше думите: БРУТЕ, НЕ МЕ ЛИ ПОМНИШ? АЗ УБИХ МЕЛИЙ, КОГАТО ПОИСКА ДА СТАНЕ ЦАР!

На главния пазар терпентинът свърши. Брут се принуди да разпрати слугите си из целия Рим, за да търсят още. Цената му изведнъж се покачи.

Той изпадна в паника, главно защото бе сигурен, че Цезар, който забелязваше всичко, щеше да се поинтересува за причината за тези надписи. За ужасения Брут изводът беше само един: някой го придумваше да убие диктатора.