— Точно това мислех. Забавлявай се в Нарбон и не си навличай неприятности. Свободен си.

Момчето погледна Цезар с благоговение, сетне кимна и се оттегли.

— Задникът ти е като слънце за него — изсумтя Антоний.

— Много е приятно поне някой да има такова мнение за мен, Антоний, особено ако е член на фамилията.

— Стига, бе! Педий не смее да се изпърди, ако не му кажеш.

— А ти как пърдиш, братовчеде?

— Ако си добър с мен, Цезаре, и аз ще съм добър с теб.

— Аз приех извинението ти, но не забравяй, че си на изпитателен срок. Изплати ли всичките си дългове?

— Не — призна мрачно Антоний, — но платих достатъчно на лихварите, за да им затворя устите. С парите на Фулвия ще получат още. Освен това разчитам на плячката от партите, за да се разплатя окончателно.

Бяха стигнали покоите на Цезар, където Хапдефане режеше някакви плодове. Антоний изгледа египетския лечител с отвращение.

— Имам други планове за теб — рече диктаторът, докато отхапваше от една праскова.

Антоний спря внезапно и се втренчи гневно в Цезар:

— О, не, не и този път. Не очаквай да кисна в Рим още пет години! Искам да участвам в истинска война и да получа подобаващ дял от плячката!

— Ще участваш, Антоний, но не под мое командване — отвърна спокойно той. — Следващата година ще бъдеш консул, а след това ще отидеш в Македония с шест легиона. Ватиний ще остане в Илирия и двамата ще настъпите заедно към земите около Данубиус и Дакия. Не желая цар Буребистас да заплашва границите на Рим в мое отсъствие. Двамата с Ватиний ще окупирате земите от Сав и Дра в чак до Евксинско море. И делът от плячката ти ще е като на пълководец, не на легат.

— Да, ама няма да е плячка от партите — изръмжа Антоний.

— Ако съдим по кампаниите на предишните управители на Македония, Антоний, предвиждам да излезеш от тази война богат като Крез. Данубийските племена имат много злато.

— Ще се наложи да деля с Ватиний.

— Партската плячка ще делиш с двайсетина души от твоя ранг. Забравяш, че като пълководец имаш право на всички приходи от продажбата на роби. Знаеш ли колко получих аз от галските роби? Трийсет хиляди таланта! — Цезар го изгледа подигравателно. — Ти, Антоний, си крещящ пример за римски благородник, който не е внимавал в училище и никога не е владял добре аритметиката. Освен това си твърде алчен.

Цезар остана в Нарбон две нундини, за да сложи ред в провинцията Нарбонска Галия и да осигури големи, плодородни парчета земя на малкото оцелели от Десети легион. Пети щеше да го придружи на изток до долината на река Родан и хората му да се установят там. Тези неповторими легионери бяха истински дар за Галия, където щяха да смесят кръвта си с тази на два прекрасни народа на воини.

— Той винаги се е държал като цар — сподели Требоний с Децим Брут, докато двамата наблюдаваха Цезар сред раболепничещите сенатори. — Ала напоследък това се забелязва все повече и повече. Цар Цезар! Ако убедим всички влиятелни римляни, че възнамерява да се коронова за цар на Рим, ще се измъкнем безнаказано, Дециме. Рим никога не наказва убийците на царете си.

— За тази цел се нуждаем от някой по-близък до него — отбеляза замислено Децим. — Някой като Антоний, за когото чувам, че се готвел за консул през идната година. Знам, че той няма да се съгласи да извърши убийството, но съм убеден, че не ще го осъди. Може би именно той ще ни помогне да представим деянието си в добра светлина.

— Може би — съгласи се с усмивка Требоний. — Дали да не го попитам?

Тъй като Антоний полагаше огромни усилия да остане трезвен и да се хареса на Цезар, разговорът с него насаме бе почти невъзможен. През последната им вечер в Нарбон обаче Требоний успя да го убеди да го придружи, за да огледат един особено красив кон.

— Това животно е високо колкото теб, Антоний, и заслужава всяка сестерция, която собственикът иска за него. Знам, че си затънал в дългове, но един консул се нуждае от добър представителен кон, а твоето добиче вече е престаряло. Не забравяй, че разходите за представителния кон се поемат от хазната.

Антоний се хвана на въдицата. Животното наистина го впечатли — високо и яко, с удивителни светли и тъмносиви петна. Сделката бе сключена и двамата с Требоний тръгнаха към града.

— Сега ще ти кажа някои неща — започна Требоний. — Не се налага да ми отговаряш. Моля те само да ме изслушаш. Няма нужда да ми обясняваш, че поставям живота си в твои ръце, като засягам тази тема. Въпреки това, независимо дали ще се съгласиш с мен или не, аз съм сигурен, че няма да ме издадеш на Цезар. Знаеш, разбира се, каква е темата. Убийството на Цезар. Аз събрах вече няколко души, които са убедени, че той трябва да умре, ако искаме Рим отново да бъде свободен. Не искаме да бързаме обаче, защото в очите на първата класа трябва да се представим като борци за свобода, патриоти, вършещи голяма услуга на обществото.

Той замълча, докато се разминат с двама сенатори, сетне продължи:

— Клетвата, която си дал на Фулвия, не може да бъде нарушена, затова не те каня да се присъединиш към клуба „Убийте Цезар“. Децим измисли това име, за да звучи малко като шега — тук и стените имат уши. Ще те помоля да ни помогнеш по начин, който няма да засегне клетвата ти. А именно да направиш така, че да излезе, сякаш Цезар се кани да си сложи царската диадема. За това вече се носят слухове, но общото мнение е, че са измислени от най-заклетите му врагове. Затова хора като Флавий Хемицил, Атик и другите истински плутократи не се впечатляват много от тях. Както казва Децим, някой много приближен на Цезар трябва да направи така, че тази възможност да изглежда като свършен факт.

Срещу тях се зададоха още двама сенатори. До ушите им достигнаха разгорещените думи на Требоний за новия представителен кон на Антоний.

— Носи се слух, че следващата година ще бъдеш консул — продължи той по темата — и че когато Цезар тръгне на поход срещу партите, ти ще останеш в Рим до края на мандата си, а след това ще заминеш за Дакия с Ватиний. Не ме питай откъде знам, просто си имам източници. Разбирам, че сигурно не си толкова доволен, колкото мисли Цезар, и знам защо. При тази кампания няма да се натрупа голяма плячка. В Дакия няма германско съкровище като това в Атватука, нито религиозен център на друидизма със златни идоли. Ще се наложи да принудиш варварите да ти издадат местата на гробниците си, а ти не си Лабиен, нали? Колкото до продажбата на роби, кой ще ти ги купи? Най-големият пазар за тях е при партите, а те няма да се завтекат да купуват, докато Цезар ги е хванал за врата. Със смъртта на Цезар обаче всичко това се променя, нали?

Антоний спря, наведе се да завърже обувката си. Пръстите му трепереха. Да, думите на Требоний бяха попаднали в целта.

— Като консул ще имаш идеална възможност за някои дребни неща, от които ще излезе, че Цезар се стреми към царския трон. Говори се, че било замислено да се сложи негова статуя в храма на Квирин, но какво ще се получи, ако сенатът гласува да построи храм на диктатора на Квириновия хълм като израз на преклонение пред прословутото му милосърдие? Това си е чисто обожествяване. Ако ти си главен жрец на Квирин, хората ще го приемат съвсем сериозно.

Требоний спря, за да си поеме дъх, сетне продължи:

— В това отношение имам много идеи и съм сигурен, че ти сам можеш да измислиш още доста. Двамата с теб трябва да направим така, че хората да си помислят, че Цезар не възнамерява никога да се откаже от властта, че се стреми да бъде като бог на земята. Първата му крачка ще бъде да стане цар. Разбираш ли, никой от членовете на клуба „Убийте Цезар“ не иска да бъде съден за държавна измяна. Ние искаме да станем герои. За тази цел обаче сред първата класа трябва да се създаде определено настроение, защото единствено тези хора имат някакво значение. Всички по-нисши класи смятат Цезар за бог и цар, това им харесва и те го обожават. Той им дава работа, възможности, просперитет. Интересуват ли се кой ги управлява и как? Не, изобщо не ги е грижа. Дори втората класа. Затова се налага да обърнем цялата първа класа срещу цар Цезар.