Марк Антоний преспа в къщата на Луций Цезар само една нощ, защото после Хирций го покани в двореца на управителя. Гай Требоний, Децим Брут и Базил останаха сами в имението. Това устройваше Требоний, който бе започнал да подпитва различни хора как биха приели преждевременната смърт на Цезар.

Започна с Децим Юний Брут Албин, като отново засегна темата отпреди няколко седмици в кръчмата на Мурций.

— Единственият ни шанс да бъдем избрани, Дециме, е, ако Цезар престане да управлява Рим — говореше му той, докато се разхождаха през оживеното пристанище.

— Това ми е ясно, Требоний.

— Щом е така, как мислиш, че можем да прекратим управлението на Цезар?

— Има само един начин. Да го убием.

— Преди време — продължи мрачно Требоний, като наблюдаваше един пристигащ кораб — Цезар осъди чичото на Антоний, Хибрида, за зверствата, извършени от него в Гърция. Покрай този случай се вдигна доста шум заради връзката на Цезар с Антониите, но Великия мъж… тогава не беше още велик… каза, че това не нарушавало неписаните закони за лоялността към семейството, защото връзката била съребрена.

— Спомням си случая. Хибрида поиска закрила от народните трибуни и прекрати преследването, но Цезар го бе представил в такава мрачна светлина, че пак се наложи да избяга в изгнание. Моята връзка с Юлиите е кръвна, но много далечна. Чрез Пупилия, която е майка на Катул, Цезаровия баща.

— Достатъчно далечна, за да се присъединиш към групата мъже, решили да убият Цезар?

— О, да — отвърна Децим Брут; той сбърчи нос от миризмата на риба и водорасли. — Все пак, Требоний, защо ти е цяла група?

— Защото нямам никакво желание да жертвам живота и кариерата си за тази кауза. Искам да събера достатъчно влиятелни мъже за извършването на това патриотично дело, така че сенатът да не посмее да накаже никого.

— Значи не смяташ да го извършиш тук, в Нарбон?

— Тук имам намерение само да опипам почвата, да слушам и да наблюдавам внимателно. Поставих въпроса пред теб сега, защото е по-добре, ако двама души слушат и наблюдават.

— Питай Базил. Така ще сме трима.

— Мислих за него. Смяташ ли, че ще се включи?

— Без да се замисля — отвърна Децим; на лицето му се изписа отвращение, но не заради миризмата. — Той е истински Хибрида, обича да изтезава робите си. Разбрах, че слухът за заниманията му стигнал до ушите на Цезар, така че може да забрави за напредък в кариерата.

Требоний се намръщи:

— С такава компания няма да си спечелим голяма популярност.

— Много малко знаят за това. В сената той все още е важна клечка.

Това бе напълно вярно. Луций Минуций Базил бе крупен земевладелец в Пиценум и твърдеше, че може да проследи потеклото си чак до времето на Цинцинат, макар че не го подкрепяше с никакви доказателства. След като откри, че голите твърдения са достатъчни за ушите на първата класа, той бе стигнал още по-далеч. Тази година беше назначен за претор и се надяваше скоро да получи и консулски пост, но слухът за тайния му порок стигна до Цезар. Когато получи краткото писмо, известяващо го за края на политическата му кариера, той се превърна от най-големия почитател в най-големия враг на диктатора. След четири години служба като легат на Цезар в Галия това бе тежък удар за него. Беше дошъл в Нарбон да моли за преразглеждане, но не се надяваше на голям успех.

Когато Требоний и Децим Брут го попитаха, той с готовност се съгласи да се присъедини към така наречения от Децим клуб „Убийте Цезар“.

Трима. Кой още?

Луций Стай Мурк бе дошъл уверено в Нарбон, защото знаеше, че се ползва с доброто мнение на Цезар. Имаше талант да командва флотилии и се беше доказал. Той обаче поддържаше Цезар поради една доста прозаична причина — знаеше, че Цезар ще победи, и искаше да е на печелившата страна. Иначе дълбоко ненавиждаше Великия мъж и предусещаше, че чувствата им са взаимни. Така благоразположението на диктатора изобщо не беше сигурно, особено сега, когато предстояха много битки. Той бе минал през преторския пост и искаше да стане консул, но си правеше простата сметка, че при двама консули на година и толкова много мъже, ползващи се с доверието на Цезар, шансовете му са малки.

Базил го предложи, но тримата решиха да не разговарят със Стай Мурк в Нарбон. Тук щяха само да си набележат кого да привлекат, не да говорят с избраниците.

В списъка влязоха още доста от пристигналите в Нарбон, но повечето бяха прости педарии, сенатори без право на глас. Между тях бяха Децим Турулий, братята Цецилий Метел и Цецилий Буциолан, братята Публий и Гай Сервилий Каска. Също разгневеният Цезений Лентон, убиецът на Гней Помпей.

На третия ден на квинктил Цезар най-после влезе в Нарбон, придружен от оцелелите от Десети легион и леко увеличилия се по численост Пети.

Самият Цезар, както забеляза Марк Антоний, изглеждаше в блестящо здраве.

— Скъпи ми Антоний — рече сърдечно Цезар, като го целуна по бузата, — радвам се да те видя. И Авъл Хирций, разбира се.

Антоний не чу останалото, защото в този момент от колесницата слезе едно слабо момче. Младият Гай Октавий? Да, същият! Ала колко бе променен! Антоний никога не бе обръщал особено внимание на втория си братовчед. Хубавият младеж обаче очевидно се справяше отлично като адютант на Цезар.

Цезар се обърна с усмивка към Октавий и му направи знак да се приближи.

— Както виждаш, почти цялата фамилия се събра. Само Марк Антоний ни липсваше. — Той сложи ръка на рамото на Октавий и го прегърна. — Влизай вътре, Гай, и виж какво са ми приготвили.

Октавий се усмихна смутено на Антоний и побърза да изпълни нареждането. Квинт Педий се приближаваше. Антоний трябваше да действа бързо.

— Дойдох да ти се извиня, Цезаре, и да те помоля за прошка.

— Приемам извинението, Антоний, имаш прошката ми.

В следващия момент всички се насъбраха, от Квинт Педий до младия Луций Пинарий, друг племенник на Цезар и адютант на братовчед му Педий. Още Квинт Фабий Максим, Калвин, Месала Руф и Полион.

— По-добре да се изнасям — рече Антоний на Хирций. — Мога да остана в двореца на чичо Луций.

— Няма нужда — намеси се весело Цезар. — Ще набутаме Агрипа, Пинарий и Октавий заедно в някой килер.

— Агрипа ли? — попита Антоний.

— Онзи там — посочи Цезар. — Виждал ли си по-надежден млад воин, Антоний?

— Квинт Серторий, но с човешко лице — отвърна, без да се замисля, той.

— Точно това си помислих и аз. Той е адютант на Педий, но когато тръгна на изток, ще го взема с мен. Заедно с един от военните трибуни на Педий, Салвидиен Руф. Той водеше конницата при Мунда и се справи отлично.

— Радвам се да чуя, че Рим има такива способни мъже.

— Не Рим, Антоний. Италия! Мисли по-мащабно!

— Преброих шейсет и двама сенатори, дошли да ти се поклонят и да търсят някакви огризки — рече Антоний, когато влязоха заедно в двореца. — Повечето дължат положението си на теб, обикновени педарии, но Требоний и Децим Брут също са тук, както и Базил и Стай Мурк. — Той спря и погледна изпитателно Цезар; сетне неочаквано смени темата: — Изглеждаш доста привързан към този скакалец Октавий.

— Не се заблуждавай от външния вид, Антоний. Октавий не е за подценяване. По политически нюх не можеш да му стъпиш и на малкия пръст. През цялото време след Мунда ме съпровожда и не си спомням да съм се наслаждавал толкова на компанията на друг младеж. Болнав е и никога няма да стане воин, но притежава мъдростта на опитен владетел. Жалко, че носи името Октавий.

Антоний подскочи като ужилен:

— Да не смяташ да го промениш на Юлий Цезар, като го осиновиш?

— Уви, не. Нали ти казах, твърде болнав е. Няма да доживее дълбока старост.

Октавий отново се появи.

— На горния етаж, вратата в края на коридора отдясно, Цезаре — обяви момчето. — Ако нямаш нужда от мен сега, бих искал да отида с Агрипа и Пинарий. Може ли да остана с тях?