„Защо — не спираше да се пита Руфрий — го дразнят? Всяко препятствие, което поставят на пътя му, го амбицира още повече; наистина ли си въобразяват, че са по-умни от Цезар? През всичките години в Галия той натрупа изключителен боен опит. Засега обаче дръж си езика зад зъбите, Руфрий, придружавай го и наблюдавай как се подготвя за битка, която може никога да не се наложи да води. Ако трябва обаче, ще бъде готов.“

Цезар освободи ликторите си и изпрати Руфрий в лагера на пехотата в Ракотис с точни заповеди, сетне бавно подкара коня си из улиците, за да даде възможност на ибисите да се измъкват изпод копитата му. Наблюдаваше внимателно. На пресечката на Канопската и Дворцовата улица излезе на агората, обширен площад, ограден от всички страни с аркади с червени стени и сини дорийски колони отпред. След това посети гимназията, също толкова голяма, с подобни аркади, но без баня, без пътека за надбягвания, без тепихи за спортни упражнения. Навсякъде караше коня си да коленичи пред погледите на хора и ибиси, сетне слизаше и оглеждаше таваните на покритите аркади и коридори. Влезе в съдилището и остана очарован от просторните помещения. Оттам отиде в храма на Посейдон, после в Серапеума в Ракотис, светилище на Серапис с един огромен храм и няколко по-малки сред просторни градини. После слезе на пристанището и разгледа търговските складове; посети емпориума, огромен търговски център; отдели му голямо внимание, както и на кейовете. Другите храмове и големите обществени сгради по Канопската улица също го заинтересуваха, най-вече с таваните си, които се поддържаха от масивни греди. Накрая се върна по Дворцовата улица до лагера на германите и даде заповед за издигане на укрепления.

— Изпращам ви две хиляди войници като допълнителна работна ръка за разграждането на старата градска стена — рече на легата си. — С камъните ще издигнете два зида, започващи от първите къщи на Дворцовата улица, раздалечаващи се един от друг под формата на ветрило и завършващи на брега на езерото. При Дворцовата улица широчината на заграждението ще е четиристотин стъпки, при езерото — четири хиляди. На запад ще достигнете блатата, а на изток стената ще пресече пътя към плавателния канал между езерото и Канопския ръкав на Нил. Западната стена направете трийсет стъпки висока, там блатото ще осигурява допълнителна защита. Източната да е двайсет стъпки с петнайсет стъпки дълбок ров от външната страна, зареден със стимули, и друг пред него, пълен с вода. Оставете пролука в източната стена, за да може да се минава към плавателния канал, но подгответе камъни да я запушите веднага щом ви заповядам. На всеки сто стъпки да има кули, ще ви изпратя и балисти да ги сложите върху тях от източната страна.

Легатът го изслуша с безизразно лице, сетне отиде при Арминий, вожда на убите. Германите нямаше да са от голяма полза при строежа, но тяхната задача щеше да е събирането на сено за конете. Освен това щяха да осигуряват материал за заякчените на пламък, заострени колове, наречени стимули, и да подготвят плетовете за брустверите — отлични плетачи бяха тези германи!

Цезар отново отиде в дворцовия комплекс и огледа двайсет стъпки високата му стена, простираща се между скалите над театъра и нос Лохиас. Никъде не се виждаше отбранителна кула; александрийците явно не разбираха истинското предназначение на защитните зидове, много повече усилия бяха хвърлили в украсата. Нищо чудно, че тълпата нахлуваше толкова често в царския дворец! Това тъй наречено укрепление нямаше да възпре дори джудже.

Време, време! Щеше да му отнеме време, а се налагаше да издига лъжливи стени и да се перчи, докато стане напълно готов. Освен укрепяването на лагера на конницата не биваше да се извършва никаква дейност, която да подскаже на противника, че се готви нещо друго. Потин и марионетките му в градската управа, като тълкувателя например, трябваше да останат с убеждението, че Цезар подготвя лагера си, за да избяга там, ако се наложи. Добре. Нека си мислят така.

На следващия ден той повика цар Птолемей, Потин, Теодот и Ганимед в двореца за гости. Настани ги на столове на земята, а самият той седна в курулното си кресло от слонова кост върху един подиум. Това никак не се хареса на младия цар, но Теодот успя да го успокои. „Този вече е започнал с половото обучение — помисли си Цезар. — Какво може да се очаква от момче с такъв съветник? Ако оцелее, няма да бъде по-способен управник от баща си.“

— Извиках ви да поговорим по темата, която споменах онзи ден — започна Цезар и постави един свитък на скута си. — А именно, кой ще заеме египетския трон в Александрия, който, както научавам, е съвсем различен от египетския трон на Нил. Очевидно вторият, царю, се заема от сестра ти, която в момента отсъства. За да властва над Египет на Нил, монархът трябва да бъде и фараон, каквато е царица Клеопатра. Защо, царю, твоята равностойна в управлението сестра в изгнание води армия от наемници срещу собствените си поданици?

Отговори Потин; всъщност Цезар не беше очаквал друго. Малкият цар правеше, каквото му кажеха, не притежаваше достатъчно ум да мисли.

— Защото поданиците й въстанаха срещу нея и я прогониха, Цезаре.

— Защо?

— Заради глада — обясни главният шамбелан. — Нил не излиза от коритото си вече две години. Миналата година нилометрите показаха най-ниските стойности, откакто жреците са започнали да отчитат нивото им преди три хиляди години. Нил се вдигна само с осем римски стъпки.

— Обясни.

— Има три вида разливи, Цезаре: разлив на смъртта, разлив на доволството и разлив на излишъка. За да излезе от коритото си и да залее долината, Нил трябва да се вдигне с осемнайсет римски стъпки. Всяка стойност под това е разлив на смъртта: по брега няма да се отложи плодородна тиня и нищо не може да бъде засадено. В Египет никога не вали. Ние съществуваме единствено благодарение на Нил. Стойности между осемнайсет и трийсет и две стъпки водят до разлив на доволството. Нил се вдига достатъчно, за да напои земята и да я обогати с тиня за изобилна реколта. Наводнения над трийсет и две стъпки заливат долината така, че отнасят цели села и водата не се оттича навреме за засяване.

Потин явно не за пръв път обясняваше цикъла на разливите на незапознат с това чужденец.

— Какво е нилометър? — поинтересува се Цезар.

— Устройството, с чиято помощ се отчита нивото на Нил. Представлява кладенец близо до брега, на чиято стена са маркирани различните нива на разлива. Има няколко нилометъра, но най-важният се намира на стотици километри на юг, край остров Елефантина при Първия праг. Там Нил започва да се вдига един месец преди да се вдигне в Мемфис, в началото на делтата. Така предварително научаваме какъв разлив да очакваме през годината. Новината се предава с вестоносец по реката.

— Разбирам. Във всеки случай, Потине, доходите на царя са огромни. Не купувате ли зърно, когато реколтата е слаба?

— Цезаре, със сигурност знаеш, че навсякъде около вашето Наше море, от Испания до Сирия, е суша. Ние купуваме, но цените са убийствени и, разбира се, парите трябва да се вземат от данъкоплатците.

— Нима? Колко логично — рече с престорена изненада Цезар; сетне вдигна свитъка. — Намерих това в палатката на Гней Помпей Велики край Фарсал. Това е завещанието на дванайсетия Птолемей, твоя баща — обърна се той към отегченото дете, което вече дремеше, — и в него ясно се казва, че Александрия и Египет трябва да се управляват съвместно от най-голямата му жива дъщеря, Клеопатра, и най-големия му син, Птолемей Евергет, като съпруг и съпруга.

При тези думи Потин скочи и властно протегна ръка:

— Дай да видя! Ако е истинско и законно завещание, би трябвало да се пази или тук, при хроникьора на Александрия, или при весталките в Рим.

Теодот бе застанал зад младия цар и го ощипа, за да го събуди. Ганимед седеше с безизразно лице.

„Ти — обърна се мислено към него Цезар — си най-способният от всички тук. Колко ли ти е неприятно, че трябва да се подчиняваш на Потин! И мога да се обзаложа, че предпочиташ да гледаш на трона твоя малък Птолемей и принцеса Арсиноя. Всички мразят Клеопатра, но защо?“