Другата жена се дръпна като опарена.

— Брак с Порция ли?

— Не може да не знаеш — заекна Луций.

Мракът бе непрогледен.

— Не знам! Ти откъде знаеш?

— Ожених ги тази сутрин.

Сервилия скочи и излезе тичешком, като крещеше на слугите си да й донесат по-бързо носилката.

— Сигурен бях, че знае! — оправда се Луций пред Клеопатра.

Царицата въздъхна:

— Не съм особено състрадателна, Луций, но сега ми е жал за Брут и Порция.

Когато Сервилия се върна у дома, вече беше късно да тръгва към Тускулум. Един неин поглед бе достатъчен, за да накара слугите да треперят.

— Донеси ми брадва, Епафродите — нареди тя на иконома си, към когото никога не се обръщаше с цялото му име, освен когато предстояха големи неприятности.

От прислугата само Епафродит помнеше разпъването на бавачката, която бе изпуснала малкия Брут. Той побърза да изпълни заповедта.

Сервилия влезе в кабинета на Брут и започна да сече наред: бюро, столове, кушетки. Трошеше гарафите с вода и вино, разбиваше александрийските стъклени чаши на парченца. Разкъса всеки свитък от кутията за писма, събори всички книги от етажерките на земята. Сетне взе лампата, изсипа маслото й върху купчината и я запали. Епафродит надуши дима и подгони уплашените слуги да носят кофи с пясък от кухнята и вода от фонтана в перистила и басейнчето в атриума, молейки се на боговете господарката да излезе от стаята, преди огънят да се разгори толкова, че да не може да бъде изгасен. В момента, в който тя изскочи от кабинета, той се зае за работа, по-уплашен от пожара, отколкото от разгневената богиня на разрушението.

Сервилия спря да си почине едва след пълния погром на Брутовата спалня и строшаването на любимите му статуи. Гневът й обаче не беше намалял и тя съжали, че няма вече какво да руши. А! Бронзовият бюст на сина й от Стронгилион! Неговата гордост и радост! В атриума! Тя отиде незабавно там и грабна произведението, което бе толкова тежко, че само яростта й даде сили да го вдигне. Замъкна бюста в хола си, седна на една маса и се втренчи в него. Как да унищожи този масивен бронзов предмет без пещ?

— Дите! — изрева накрая.

Епафродит се появи на мига.

— Да, господарке?

— Виждаш ли това?

— Да, господарке.

— Веднага го занеси на реката и го хвърли в най-дълбокото.

— Ама това е Стронгилион! — изпелтечи той.

— Не ме интересува, дори да беше Фидий или Праксител! Изпълнявай! — Черните й очи го пронизваха. — Изпълнявай заповедите ми, Епафродите. Хермиона!

Личната й прислужница се появи веднага.

— Иди с Епафродит на реката и се увери, че ще хвърли това… това нещо вътре. Иначе ви чака разпъване.

Двамата стари прислужници с мъка повдигнаха бюста и се измъкнаха, олюлявайки се.

— Какво е станало? — прошепна Хермиона. — Не съм я виждала в такова състояние от деня, когато Цезар й каза, че няма да се ожени за нея.

— Не знам какво е станало, само знам, че ще ни разпъне, ако не се подчиним — отвърна Епафродит, докато предаваше бюста на един по-млад и як роб. — Към Тибър, Формионе. Бързо!

На зазоряване пред къщата чакаше колесница. Сервилия се качи сама, все още с дрехите от предната нощ.

— В галоп до Тускулум — нареди на кочияша.

— Господарке, не може! Ще ти се потрошат кокалите от друсане!

— Слушай какво, нещастнико — процеди през зъби тя. — Когато кажа галоп, значи галоп. Не ме интересува колко често ще сменяш мулетата. Когато кажа галоп, искам галоп!

Брут и Порция бяха станали непростимо късно и когато Сервилия пристигна на прага им, едва закусваха.

— Нищожество! Лигав червей! — изсъска тя.

Сетне се приближи до Порция и я удари с юмрук в слепоочието. Тя се свлече зашеметена и свекърва й започна да я рита навсякъде, като отделяше особено внимание на слабините и гърдите.

Брут се принуди да повика двама млади роби, за да я обуздае.

— Как посмя да сториш това, неблагодарнико? — изкрещя Сервилия на сина си, като се гърчеше, риташе и се опитваше да хапе.

Порция успя да се изправи без чужда помощ, хвърли се върху Сервилия, стисна я за косата с една ръка, а с другата започна да й удря шамари.

— Не ме наричай така, противно патрицианско чудовище! — закрещя на свой ред по-младата жена. — И не смей да ме докосваш! Нито Брут! Аз съм дъщеря на Катон и с нищо не ти отстъпвам! Докосни ме отново и ще те накарам да съжаляваш, че си се родила! Отивай да лижеш краката на чуждестранната си царица и ни остави на мира!

До края на тази кратка реч други трима слуги успяха да отдалечат Порция на безопасно разстояние. Насинени и разрошени, двете жени се гледаха с омраза.

— Курва! — изръмжа Сервилия.

Брут застана между тях.

— Мамо, Порция, тук аз съм господарят и искам да ми се подчините! Мамо, ти нямаш никакво право да определяш за коя ще се оженя. Както виждаш, аз избрах сам. Ще се държиш учтиво с жена ми и ще я посрещаш добре в къщата, ако не искаш да те изгоня. Говоря сериозно! Всеки мъж е длъжен да осигури подслон на майка си, но ако не се държиш добре към жена ми, кълна се, ще те изхвърля. Порция, извинявам се за държанието на майка си и мога само да те моля да й простиш. — Той отстъпи встрани. — Ясно ли е всичко?

Сервилия се отскубна от мъжете, които я държаха, и заоправя косата си.

— Май си се сдобил с гръбнак, а, Бруте? — изсъска подигравателно.

— Както виждаш, да — отвърна сдържано той.

— Как успя да го подмамиш, харпийо — обърна се тя към Порция.

— Ти си харпията тук, Сервилийо — рече Порция и се притисна до мъжа си. — Ние с Брут сме родени един за друг.

Двамата се изправиха храбро пред Сервилия.

— Мислиш си, че си овладял положението, а, Бруте? Да, ама не си — изсъска тя. — Ако си мислиш, че ще се държа любезно с потомката на една келтиберийска робиня и на един мръсен, дърт тускулски селянин, много се лъжеш! Изгони ме и ще те покрия с толкова кал, че с кариерата ти ще е свършено: Брут страхливецът, който бягаше от военните тренировки и хвърли меча си при Фарсал! Брут лихварят, който оставя старци да умират от глад! Брут, който се разведе с безупречната си жена след девет години брак, без да й даде и една сестерция за компенсация! Цезар още ме слуша и още имам влияние в сената! Колкото до теб, долно нищожество, ти не си достойна дори да лижеш краката на сина ми!

— А ти не си достойна да лижеш екскрементите на Катон, злобна развратнице! — изкрещя Порция.

— Привет, привет, привет! — чу се глас от отворената врата.

Цицерон влезе напето, хвърляйки развеселени погледи ту на един, ту на друг актьор в тази превъзходна трагикомедия.

Брут запази самообладание, усмихна се широко, промъкна се между жена си и майка си и стисна горещо ръката на Цицерон.

— Скъпи ми Цицероне, какво удоволствие. Много се радвам да те видя, защото се нуждая от съвета ти по два въпроса. Започнах едно резюме върху доста странната „Римска история“ на Фаний, а Стратон Епирски твърди, че било безсмислено…

Гласът му заглъхна, когато двамата влязоха в кабинета и той затвори вратата.

— Ти няма да доживееш дълбока старост, Порция! — заплаши Сервилия.

— Не се страхувам от теб! — не остана длъжна другата жена. — Говориш само празни приказки!

— Не говоря празни приказки! Аз оцелях в дома на Ливий Друз без ничия помощ, но твоят баща не можеше да се похвали със същото. Не се отделяше от брат ни Цепион. Майка ми беше курва, Порция, така че не ме поучавай! Аз поне мърсувах с мъж, който има достатъчно знатен произход, за да бъде цар на Рим, докато никой не може да каже такова нещо за онзи стар непрокопсаник, Катон. По-добре не си прави големи планове за щастливо семейство, скъпа. Изродите, които ще заченеш от Брут, няма да доживеят достатъчно, за да проходят.