Слугите бяха приготвили обилна вечеря, но никой от двамата нямаше апетит. Скоро приключиха със сватбеното угощение. Брут показа къщата на новата си жена, сетне, изпълнен със страх, я заведе при брачното им ложе. От разговорите им след сватбата й с Бибул знаеше, че мнението й за плътските удоволствия не е особено високо, а съзнаваше, че и самият той не е особено способен в леглото.

Плътта никога не бе оказвала върху Брут влудяващото си влияние, каквото очевидно изпитваха останалите мъже. Той винаги се беше стремял към интелектуални развлечения. В голяма степен за това бе виновен Катон, който смяташе, че един мъж трябва да е девствен, когато се събере с първата си съпруга. Така изискваха старите римски обичаи, а също и Катоновата интерпретация на стоицизма. От друга страна, вина имаше и Сервилия, чието презрение към неговата липса на мъжественост, го бе лишило от увереност във всички начинания в живота му. А след това се беше влюбил в дъщерята на Цезар, толкова пламенно и толкова продължително. Отношенията му с девет години по-младата Юлия не бяха стигнали по-далеч от размяната на приятелски целувки. Когато тя стана на седемнайсет, Цезар я омъжи за Помпей Велики. Ужасен удар за Брут, чието страдание се усилваше от постоянното натякване на Сервилия, че Юлия била лудо влюбена в застарелия си съпруг и че намирала Брут за досаден и грозен.

Въпреки дългия си брак с Бибул Порция се оказа доста по-добре подготвена за първата брачна нощ от Брут, тъй като преди нея Бибул бе имал две жени, и двете Домиции Ахенобарби, и двете съблазнени от Цезар. Осемнайсетгодишна, тя бе дадена на Бибул от баща си, за да стане съпруга на един отчаян от живота мъж, гонещ петдесетте и баща вече на двама синове от първата и на един от втората Домиция. Макар че остана особено поласкан да получи единствената дъщеря на Катон, Бибул установи, че тя не е съвсем по вкуса му. От една страна, бе с една глава по-висока от него, от друга, Порция някак си не се вписваше в разбиранията на повечето мъже за женска красота.

Бибул изпълняваше съпружеските си задължения доста вяло, не се стремеше да й достави удоволствие. Все пак бе доволен, че съпругата му е именно дъщерята на Катон — нея Цезар дори нямаше да си помисли да съблазнява. Само боговете знаеха какво би се случило, ако Бибул се беше върнал жив и здрав от Сирия. Двамата му големи сина бяха убити в Александрия и му оставаше само Луций. Ако се беше върнал, може би щеше да поиска деца от Порция. Разбира се, това не стана. Цезар бе прекосил Рубикон, докато Бибул се бавеше в Ефес, и кракът на този изтъкнат републиканец никога вече не стъпи в Рим. Порция овдовя, без да изпита всички удоволствия от брака си.

Сега двамата лежаха един до друг в кревата, занемели от страх и страшно влюбени, но без никаква представа как да дадат израз на тази любов. Навън все още бе светло, тъй като беше разгарът на лятото. Накрая Брут извъртя глава и погали гъстата й червена коса. Надяваше се поне това негово желание да не й се стори отблъскващо.

— Мога ли да разпусна косите ти?

Сивите й очи се разшириха.

— Щом искаш. Само да не загубиш шнолите, защото забравих да взема други.

Брут и без това не би загубил нито една шнола, такава бе природата му. Той ги махна една по една и ги остави на купчинка върху нощната масичка; това занимание му достави огромно удоволствие. Тази коса наистина приличаше на живо същество, толкова буйна, неподстригвана нито веднъж. Той прокара пръсти през нея и я разпиля като огнен водопад в леглото.

— О, красива е! — прошепна.

Никой никога не бе наричал нещо в нея красиво. Порция потрепери от удоволствие. Сетне той задърпа отвратителната й груба рокля, свали колана, разкопча я и се опита да измъкне ръцете й от ръкавите. Тя му помогна, но после осъзна, че гърдите й са се разголили, и побърза да ги скрие с дрехата.

— Моля те, позволи ми да погледна. Моля те!

Това бе нещо ново. Защо някой ще иска да я гледа? Все пак, когато той хвана ръцете й и ги отмести, тя стисна зъби и с насочен право напред поглед се подчини.

Брут се втренчи в нея като омагьосан. Не си беше представял, че безформените й рокли са крили тези толкова прекрасни, малки, стегнати гърди с такива изящни розови дребни зърна.

— О, красиви са! — прошепна той и целуна едната.

Тя потрепери, топлина се разля по цялото й тяло.

— Изправи се, нека те видя цялата — нареди той с глас, който не бе подозирал, че владее: силен, дълбок, гърлен.

Удивена от него и от себе си, тя се подчини. Роклята й се свлече и тя остана единствено по грубото си ленено бельо. Той смъкна и него, но с такова страхопочитание, че тя не сметна за нужно да прикрива тази част от тялото си, от която Бибул никога не се беше интересувал. Е, и двете му Домиции бяха червенокоси.

— Ти имаш огън навсякъде! — възкликна възхитен Брут.

Сетне се пресегна и я притисна до себе си, допря лице до корема й и започна да я целува, да я гали по гърба и хълбоците. Тя се отпусна отново в леглото и той трескаво свали туниката си; сега бе неин ред да помага. Двамата затаиха дъх от възбуда, впиха жадно устни. Той я облада нежно и Порция за пръв път изпита такова прекрасно усещане.

— Обичам те — рече той все още възбуден.

— И аз винаги съм те обичала. Винаги!

— Искаш ли пак?

— Да, да! Нека това никога не свършва!

Тъй като не можеше да излива гнева си върху Брут, след заминаването на сина си за Тускулум Сервилия отиде при Клеопатра. Там завари Луций Цезар, истинско удоволствие — той бе един от най-интелигентните мъже в Рим. Тримата се заеха да обсъждат „Катон“ и „Антикатон“. Всичките бяха на страната на Цезар, въпреки че Сервилия и Луций Цезар не бяха толкова убедени в художествената стойност на неговата книга.

— Особено що се отнася до съдържанието — рече Сервилия. — То му спечели по-широк кръг читатели.

— Луций Пизон каза, че не се интересува какво е съдържанието. Изразните средства били превъзходни, най-доброто, което Цезар е писал някога — отбеляза Клеопатра.

— Да, но Пизон би прочел книга и за някоя буболечка, ако е написана добре — възрази Луций Цезар. Той погледна Сервилия с вдигнати вежди. — Ти ли даде на Цезар подробностите, които не бяха известни на никого другиго?

— Естествено, макар че нямам таланта на Цезар да се захващам за такива неща като стиховете на Катон например. Просто му изпратих някои. Имам цели чекмеджета.

— Злословенето за мъртвите е обида към боговете — отбеляза Луций.

Двете жени го изгледаха изненадани.

— Не виждам логиката — призна Клеопатра. — Ако човек е бил отвратителен приживе, защо трябва боговете да задължават останалите хора да говорят само хубави неща за него след смъртта му? Уверявам те, че след смъртта на баща ми аз принесох богати дарове на боговете. Със сигурност не съм си променила мнението за него, нито пък за по-големия си брат. И след смъртта на Арсиноя нямам никакво намерение да говоря хубави неща за нея.

— Съгласна съм — подкрепи я Сервилия. — Двуличието е противно.

Луций Цезар вдигна ръце:

— Дами, дами! Аз просто казвам какво смятат повечето жители на Рим!

— Включително моят глупав син — изръмжа Сервилия. — Всъщност той си позволи да напише „Антиантикатон“ или както там се нарича опровержението на опровержението.

— Напълно го разбирам. Все пак той е много привързан към Катон.

— Вече не — поправи го мрачно Сервилия. — Катон е мъртъв.

— Не мислиш ли, че бракът му с Порция го свързва с Катон и след смъртта му? — попита невинно Луций.

Как бе възможно една толкова просторна и светла стая така внезапно да потъне в мрак, сякаш имаше затъмнение? Защото стаята наистина потъна в мрак и от внезапно застиналата Сервилия сякаш заизлизаха искри.

Клеопатра и Луций Цезар останаха неподвижни за момент, сетне царицата се приближи до приятелката си.

— Сервилия! Сервилия! Какво има? — попита тя и я хвана за ръката.