— Мила ми Клеопатра, за какво имаш стражи? Пусни момчето да играе под погледите на няколко войници, не го затваряй вътре!

— Той ще иска да си играе с тях.

— Защо не? — изненада се Сервилия.

— Може да играе само с равни.

Сервилия се нацупи:

— Моят произход, Клеопатра, е много по-благороден от твоя, но дори аз не виждам смисъл в това. Той скоро ще се научи да разграничава благородниците от слугите, но междувременно може да си играе на въздух и слънце и да се упражнява.

— Аз имам друго решение — обяви упорито Клеопатра.

— Горя от нетърпение да го чуя.

— Ще наредя имението ми да бъде оградено с висок зид.

— Това няма да спре бандитите.

— Напротив. Ще сложа стражи на всяка педя.

Сервилия завъртя очи и се отказа. Неколкомесечното общуване с Клеопатра й беше разкрило колко различни са източните жени от римлянките. Царицата на Египет можеше да управлява милиони поданици, но бе лишена от здрав разум. Още първата им среща я беше убедила в един доста успокоителен факт — каквото и да изпитваше към нея Цезар, не бе любов. Вероятно, размишляваше Сервилия, той намираше за интересно да бъде баща на един източен владетел. Цезар бе вкарал в леглото си няколко царици, но те винаги бяха омъжени за друг. Тази обаче беше само негова. О, тя имаше с какво да го привлече. Въпреки че бе лишена от здрав разум, Клеопатра разбираше от закони и управление. Ала колкото повече я опознаваше Сервилия, толкова по-малко се опасяваше от нея.

Брут посещаваше една доста по-различна жена. Главната причина за връщането му в Рим бе Порция, която го посрещна радушно, но не му предложи устните си, нито го стисна в една от мечешките си прегръдки, при които го вдигаше от пода. Причината беше не липсата на любов или някакво скрито недоволство, а един мъж — Статил.

Макар че отначало възнамеряваше да отиде при Брут в Плаценция, философът не стигна по-далеч от Рим. Там той се яви в дома на Порция и помоли младия Луций Бибул да го приеме. Тъй като Луций никога не се интересуваше от мнението на мащехата си, Порция скоро се озова в подобие на Катоновата къща от детството й — постоянно в сянката на вечно пияния философ, който не спираше да убеждава Луций да последва примера му. О, не беше справедливо! Защо не бе положила повече усилия да изпрати Луций при Гней Помпей в Испания? Той беше достатъчно голям за адютант, но смъртта на Катон го бе покрусила толкова, че на нея сърце не й даде да настоява. Когато Статил се появи, вече съжаляваше.

Затова, макар че изпиваше с поглед Брут, тя сдържа чувствата си.

— Мили Бруте, кожата ти се е изчистила — отбеляза и погали гладката му, избръсната буза.

— Мисля, че е благодарение на теб — усмихна се той.

— Майка ти сигурно е доволна.

Той изсумтя:

— Тя ли? Прекалено е заета да сплетничи с онази отвратителна чужденка отвъд Тибър.

— С Клеопатра ли? Нея ли имаш предвид?

— Същата. Сервилия направо се е пренесла у тях.

— За нея най-малко съм си представяла, че ще иска да се сприятели с Клеопатра.

— Аз също. Ала очевидно сме се лъгали. О, не се съмнявам, че е замислила някоя гадост, но още нямам представа каква. Просто твърди, че компанията на Клеопатра я развличала.

Така първата им среща не стигна по-далеч от размяната на любовни погледи. А също и следващите. Понякога ги наблюдаваше само Статил. Понякога и Статил, и Луций.

През юни Брут успя да се усамоти с Порция и да й зададе мъчителния въпрос:

— Порция, ще се омъжиш ли за мен?

Тя грейна, сякаш обхваната от пламъци, и изкрещя:

— Да, да, да!

Брут се прибра и веднага накара Клавдия да си приготвя багажа. Толкова бързаше да се разведе с нея, че дори не се помъчи да използва някое правдоподобно обяснение, като бездетието например. Просто я извика, връчи й искането за развод и я изпрати с една носилка на големия й брат, който нададе кански рев и веднага отиде да се разправя с безсърдечния съпруг.

— Не можеш да го направиш! — изкрещя Апий Клавдий още в приемната, твърде ядосан, за да чака домакинът да го покани в някое по-усамотено място.

Щом чу врявата, Сервилия веднага се появи. Брут се изправи не само пред гнева на зет си, а и пред още по-разлютената си майка.

— Не можеш да го направиш! — повтори тя.

Дали заради здравото си вече лице, или заради любовта си към Порция Брут прояви нехарактерна за него смелост. Каквато и да беше причината, той се изправи пред двамата с решително изражение и заяви:

— Аз вече го направих. Край. Не харесвам тази жена и никога не съм я харесвал.

— Тогава й върни зестрата! — изрева Апий Клавдий Пулхер.

Той вдигна вежди:

— Каква зестра? Твоят покоен баща не ми е дал и една сестерция. Махай се!

Обърна се и изчезна в кабинета си.

— Девет години брак! — чуваше се гласът на Апий Клавдий отвън. — Девет години! Ще го съдя!

След час Сервилия затропа на вратата на кабинета по начин, подсказващ на Брут, че е готова да удря вечно. По-добре да се разберат за всичко… е, поне за някои неща. Новините за плановете му с Порция можеха да почакат. Той отвори решително вратата и се отдръпна.

— Глупак! — изсъска Сервилия със святкащи очи. — И защо го направи? Не можеш да се разведеш безпричинно с толкова мила и красива жена като Клавдия!

— Не ме е грижа дори целият Рим да я обича. Аз не я харесвам.

— Така няма да си спечелиш никакви приятели.

— Аз и не очаквам да си спечеля, нито го желая.

— Това ще изправи целия Рим срещу теб! Бруте, тя е жена с най-благородно потекло от рода на Клавдиите! И лишена от зестра! Поне й уреди някаква финансова независимост — рече майка му малко по-спокойно. Изведнъж присви очи: — Какво си намислил?

— Да въведа ред в тази къща.

— Остави й някакви пари.

— Нито сестерция.

Сервилия изскърца със зъби, звук, който в миналото го бе карал да трепери като лист. Сега Брут дори не мигна.

— Двеста таланта — настоя тя.

— Нито сестерция, мамо.

— Гнусен червей! Да не искаш целият Рим да те заклейми?

— Махай се — отпрати я спокойно червеят.

За да накара злите езици да замълчат, Сервилия изпрати двеста таланта на Клавдия. Лентул Спинтер младши се беше развел с жена си при подобни скандални обстоятелства, но възмущението от постъпката му бледнееше пред реакциите след коравосърдечното прогонване на бедната, безупречна, добросърдечна съпруга на Брут. И макар че всички го заклеймяваха, той не даваше пукната пара.

Осъзнала, че е изгубила влияние върху сина си, Сервилия се оттегли и зачака. Той беше намислил нещо и времето щеше да покаже какво. Кожата му се бе излекувала напълно, а с нея явно и духът му. Ако обаче си въобразяваше, че майка му не държи скрити козове, много се лъжеше.

О, какво ставаше с живота й? Разочарованията следваха едно след друго.

Когато синът й напусна Рим на следващия ден и се оттегли във вилата си в Тускулум, Сервилия предположи, че е заради нея, ала грешеше. Той изобщо не се интересуваше от майка си. Докато пътуваше с удобната си колесница, умът му бе зает с много по-приятни мисли: новата му съпруга Порция бе до него.

Ожениха се при върховния авгур и главен жрец на Квирин с единствен свидетел един освободен роб на Луций Цезар. Като се съдеше по спокойното му отношение, Луций Цезар сигурно всеки ден участваше в сключването на неочаквани бракове. Той привърза ръцете им с ритуалния червен ремък, каза им, че вече са съпруг и съпруга и им пожела всичко хубаво на вратата. В Рим нямаше нито един човек, с когото би искал да сподели тази вълнуваща новина, но още щом изпрати младоженците, Луций Цезар се зае да пише на братовчед си Гай.

Поради близостта си с големия град Тускулум не беше застроен с онези масивни вили на богати римляни, които можеха да се видят и в градчета като Мизенум, Бая или Херкулана. Тук те бяха по-скромни, стари и с малки имения около тях. От двете страни на Брутовата вила бяха тази на Ливий Друз Нерон и доскорошен имот на Катон, сега притежание на един заслужил бивш центурион и новоизлюпен сенатор. Отпред минаваше Виа Тускулана, а отзад се намираше вилата на Цицерон. Присъствието на последния бе доста досадно, тъй като великият адвокат имаше навик да се появява веднага щом разбереше, че Брут си е вкъщи. С Порция обаче пристигнаха твърде късно и Брут бе спокоен, че Цицерон няма да дойде по това време, дори да знае, че са там.