— Мисля, че е разумно да се разведеш с Публилия — рече Атик.

— Публилия се държа толкова грубо с Тулия по време на боледуването й.

Атик въздъхна:

— Е, Марк, предполагам, че е много трудно да имаш доведена дъщеря с десет години по-възрастна от теб. Да не говорим колко е трудно да си омъжена за изтъкнат мъж, по-стар от дядо ти.

Невръстният Публий Корнелий Лентул умря в началото на юни едва на шестия месец от мъчителния си живот. Роден на границата между седмия и осмия месец от бременността, той притежаваше достатъчно сила за оцеляване, но дойките намираха това хилаво, червено човече отблъскващо и не му дадоха дори частица от любовта, която би могла да дари майка му, ако не беше обичала единствено баща му. Затова той се отказа от борбата за живот също толкова тихо като Тулия и така се избави от страданията си. Цицерон смеси праха му с този на майка му и реши да ги погребе в едно светилище, стига да намери подходящо място за този паметник.

Странно, но смъртта на детето му помогна да превъзмогне загубата на Тулия. Той започна да се възстановява и този процес се ускори, след като в ръцете му попадна копие на Цезаровия „Антикатон“. Книгата още не беше издадена, но това без съмнение щеше да стане с помощта на братята Сосий. Цицерон намери тези писания злобни, бездарни и направо гадни. Откъде бе научил Цезар такива подробности? В тях влизаха скандални разкрития за несподелената любов на Катон към Метел-Сципионовата съпруга, Емилия Лепида; бездарни стихчета, писани, след като тя го отхвърлила; извадки от обвиненията му (които никога не бяха стигнали до съда) срещу нея за неспазване на клетвата й за вярност; красноречиви цитати на думите на Катон, когато казал на двете си деца, че никога повече няма да видят майка си. Дори най-интимните тайни на Катон бяха изложени на показ! Тъй като именно с Цезар бе прелюбодействала първата съпруга на Катон, това обсъждане на любовните забежки на великия стоик бе напълно неуместно! Все пак човекът беше мъртъв!

„О, каква проза! Защо — питаше се Цицерон — не съм способен да напиша нещо дори наполовина толкова добро като това? Поемата на Цезар «Път» също се възхвалява като шедьовър от Варон до Луций Пизон, този известен литературен ценител. Не е справедливо един човек да е толкова надарен. Затова съм доволен, че омразата му към Катон го накара да покаже най-доброто от себе си.“

Така Цицерон установи, че не му остава друго, освен да подкрепи Цезар. Доста неудобна позиция, но справедливостта го изискваше.

Марк Клавдий Марцел, на когото Цезар бе простил, след като брат му Гай Марцел Малкия беше коленичил пред него, бе отишъл от Лесбос в Атина, за да бъде убит в Пирея. Някои известни противници на Цезар започнаха да тръбят, че диктаторът платил за убийството на Марк Марцел. Въпреки цялата си омраза към него Цицерон не можеше да търпи подобна клевета. С голяма неохота той обяви публично, че не е възможно диктаторът да има пръст в това престъпление. Цезар убиваше авторитети, за което свидетелстваше „Антикатон“, но не и в гръб по тъмните улички. Изявлението на Цицерон спомогна много за прекратяването на слуховете.

Най-после новината за обезглавяването на Гней Помпей стигна до Рим, а също и за последиците от това. Убиецът Цезений Лентон се бе ползвал с голяма популярност сред хората на Цезар. Ала веднага след като отвратеният Гай Дидий беше изпратил главата при Цезар, той бе лишен от дела си от плячката и върнат в Рим. Гневните думи на пълководеца още кънтяха в ушите му. За такъв варварин не можеше да има никакво израстване в кариерата. Скоро Цезений Лентон щеше да изхвърчи и от сената, само Цезар да намери време за цензорските си задължения.

„Ето какъв си бил, Цезаре — размишляваше Цицерон. — От една страна, безупречно цивилизован, от друга — предател на всички изконни римски добродетели. Ала ти никога не би платил за убийството на някого. Никога!“ Така разбра част от философията на Цезар. Той никога нямаше да осъзнае, че именно неговата ярост бе принудила Цезар да му се противопостави толкова ожесточено. Ако не го беше оклеветил в книгата си, и Цезар нямаше да оклевети Катон в своята. На всяко действие има противодействие.

„Къде са отишли парите?“ — блъскаше си главата Марк Антоний. Макар че неговият дял от плячката от Галската война възлизаше на хиляда сребърни таланта, когато реши да се разплаща на кредиторите си, той установи, че дължи два пъти повече. Дълговете му надвишаваха седемдесет милиона сестерции и дори Фулвия нямаше достатъчно пари, за да ги покрие, тъй като бе отделила триста милиона преди сватбата им. Проблемът беше в това, че след търговете на конфискуваните от Цезар имоти цената на първокачествената недвижима собственост беше спаднала и така единственият й източник на приходи се беше стопил. Третият й съпруг й струваше твърде скъпо.

Богатството на Фулвия идваше още от прапрабаба й Корнелия, майката на братята Гракхи. Нейната внучка, майката на Фулвия, не беше сметнала за нужно да променя положението. Така многобройните имоти на Фулвия бяха блокирани в съвместни дружества или се управляваха от други хора. Затова продажбата не ставаше никак лесно, проточваше се дълго и срещаше ожесточената съпротива на банкера Гай Опий, който много добре знаеше къде потъват парите.

— Проблемът е, че не отидох в Галия достатъчно рано — сподели мрачно Антоний пред Децим Брут и Гай Требоний.

Тримата се бяха срещнали на стълбището на весталките и сега седяха в кръчмата на Мурций в най-горната част на Виа Нова.

— Точно така. Дойде едва след въстанието на Версенжеторикс — съгласи се Требоний, който бе участвал от нахлуването на Цезар в Галия и беше получил десет хиляди таланта. — Дори тогава закъсня, доколкото си спомням — добави с усмивка.

— О, лесно ви е на вас! — изръмжа Антоний. — Бяхте главни легати на Цезар, а аз — прост квестор. Когато се стигне до разпределяне на пари, все се оказвам твърде млад.

— В случая възрастта нямаше голямо знаеше — отбеляза Децим Брут и вдигна вежди.

Антоний се намръщи:

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че нашата възраст вече не ни позволява да бъдем избирани за консули. Моето преторство тази година се превърна в същия фарс като Требониевото преди три лета. Диктаторът трябва да ни разреши да станем консули. Избират не избирателите, а Цезар. На мен ми е обещал да стана консул след две години, но виж Требоний. Той трябваше да е миналата година, но още не е заел поста си. Хора като Вация Изаурик и Лепид имат повече политическо влияние и се ползват с предимство — обясни разпалено Децим Брут.

— Не знаех, че се чувствате толкова засегнати.

— Всички уважаващи себе си мъже се чувстват засегнати, Антоний. Признавам на Цезар всички качества: уменията, бляскавия ум, трудолюбието. Да, този човек е истински гений! Ти обаче сигурно знаеш как се чувства един мъж, когато е пренебрегнат въпреки знатния му произход. Ти си наполовина Антоний и наполовина Юлий. Аз съм наполовина Юний Брут и наполовина Семпроний Тудитан. И двамата имаме знатно потекло и трябва да се борим за мястото си на върха. Да се показваме в бели тоги пред избирателите, да се усмихваме и да им сваляме звездите. Вместо това чакаме Цезар, царя на Рим. Ако получаваме нещо, то е благодарение на неговото благоразположение, не е плод на собствените ни усилия. Мразя това! Мразя го!

— Личи си — изсумтя Антоний.

Требоний седеше и слушаше мълчаливо. Чудеше се дали Антоний и Децим Брут си дават сметка какво всъщност говорят. За него нямаше никакво значение какво право на кариера получава един мъж от предците си, защото неговите не бяха нищо особено. Той зависеше изцяло от Цезар, нямаше да се издигне и на една десета от сегашното си положение без бившия си пълководец. Именно той бе използвал услугите му като народен трибун и му беше осигурил това място с цената на голям подкуп. Именно Цезар бе забелязал дарбата му на военачалник. Именно Цезар му се беше доверил дотолкова, че да му повери самостоятелното командване на военни части по време на Галската война. Именно Цезар го бе направил претор и управител на Отвъдна Испания.