— Не ти ли харесва нашето вино?

— Изобщо не обичам вино. Цезар също.

— Ти много приличаш на него.

Лицето на Октавий грейна.

— Наистина ли? Наистина ли приличам на него?

— Да. Лицето ти напомня за неговото, което не може да се каже за Квинт Педий. И имаш леко царствен вид.

— Аз съм възпитан на друго място — обясни Октавий. — Бащата на Педий е бил кампанийски конник, затова той е отрасъл там. Докато аз съм отгледан в Рим. Баща ми почина преди няколко години. Луций Марций Филип ми е втори баща.

При споменаването на това добре познато име другите двама го изгледаха.

— Той е епикуреец — отбеляза Салвидиен, явно по-запознат с клюките от младия Агрипа. — И бивш консул. Нищо чудно, че носиш багаж като за старши легат.

Октавий се смути:

— О, това е заради майка ми. Убедена е, че ще умра без нейните грижи. Аз всъщност изобщо не се нуждая от тези неща. Филип може да е епикуреец, но аз не съм.

Той огледа разхвърляната и мръсна стая.

— Завиждам ви — призна с въздишка. — Няма нищо забавно в това да си деликатен.

— Забавлява ли се? — попита Цезар, след като адютантът му се върна.

Съзнаваше, че момчето няма много възможности да общува с младежи на неговата възраст.

— Да, но така осъзнах колко съм привилегирован.

— В какво отношение, Октавий?

— Ами, имам предостатъчно пари и се ползвам с твоето благоразположение. Агрипа и Салвидиен нямат нито пари, нито нечие благоразположение, но въпреки това според мен те са двама много способни мъже.

— Ако са, ще се издигнат, бъди сигурен. Дали да ги взема в кампанията срещу партите?

— Задължително. Но в твоя щаб, Цезаре. С мен, защото няма да съм достатъчно възрастен, за да управлявам Рим в твое отсъствие.

— Наистина ли искаш да дойдеш? Там има ужасен прахоляк.

— Искам да се уча от теб, затова ще опитам.

— Познавам Салвидиен. Той поведе кавалерията при атаката край Мунда и спечели девет златни фалера. Типичен пиценец, предполагам, изключително храбър, блестящ военачалник, способен да планира. За Агрипа обаче не се сещам. Кажи му да се яви, когато заминаваме утре сутринта, Октавий — нареди Цезар, любопитен да види с кого се е сприятелил племенникът му.

Срещата с Агрипа го осветли. Самият Цезар го смяташе за най-впечатляващия млад мъж, когото бе виждал някога. Ако беше по-грозен, той вероятно щеше да прилича на Квинт Серторий, ала Агрипа притежаваше истинска мъжка красота. Ако беше посещавал училище заедно със синовете на конниците, той без съмнение би израсъл до главен префект. Личеше си, че е от онези мъже, които винаги дават най-доброто от себе си: безкрайно надежден, безстрашен, як и много интелигентен. Юначага. Жалко, че не беше получил по-добро образование. Произходът му също бе доста посредствен. И двете щяха да забавят израстването му в Рим. Още една причина, поради която Цезар възнамеряваше да промени римското общество, за да даде възможност за напредък на наистина способните мъже, какъвто обещаваше да е седемнайсетгодишният Агрипа. Защото той нямаше нито таланта на Цицерон, нито безскрупулността на Гай Марий — двама чужденци, които бяха успели да се вмъкнат в римския елит. Агрипа се нуждаеше от покровител и Цезар щеше да го подкрепи. Племенникът му явно умееше да избира приятелите си. Това го успокояваше.

Докато Агрипа стоеше мирно и отговаряше на любезните, но изпитателни въпроси на Цезар, Октавий наблюдаваше другия младеж с възхищение. Ала не със същото възхищение, с което гледаше Цезар.

Понякога в колесницата с тях пътуваше и някой писар, но този път Цезар реши да остане сам с Октавий. Време бе за един дълго отлаган разговор.

— Ти много харесваш Марк Агрипа — започна Цезар.

— Повече от всеки друг, когото познавам — дойде мигновено отговорът.

„Когато изстискваш цирей, забивай дълбоко и безмилостно скалпела.“

— Ти си много красиво момче, Октавий.

Изненаданият младеж не прие това изявление като комплимент.

— Надявам се това да се промени, Цезаре — прошепна смутено той.

— Не виждам предпоставки да стане, защото не си достатъчно здрав, за да се упражняваш, нито достатъчно як, за да развиеш телосложението на Агрипа… или дори моето. Затова винаги ще си останеш такъв, какъвто си сега: красив и доста хилав мъж.

Октавий почервеня.

— Онова, което си мисля ли, намекваш, Цезаре? Че изглеждам женствен.

— Да — отсече той.

— Затова ли мъже като Луций Цезар и Гней Калвин ме гледат по такъв начин?

— Точно така. Изпитваш ли нежни чувства към представителите на собствения ти пол, Октавий?

Лицето на младежа бе придобило пурпурночервен цвят.

— Не съм забелязал, Цезаре. Признавам, че може да изглеждам влюбен в Марк Агрипа, но аз… аз… аз просто му се възхищавам.

— Ако не изпитваш нежни чувства, съветвам те да престанеш да го гледаш влюбено. Постарай се никога да не започнеш да изпитваш такива чувства. Нищо не може да забави общественото ти издигане повече от това. Казвам ти го като препатил.

— Заради обвинението по отношение на цар Никомед от Витиния ли?

— Именно. Несправедливо обвинение, но за съжаление нито командирът ми, Лукул, нито Марк Бибул пожелаха да повярват, че не е вярно. Те с голямо удоволствие го използваха като политически инструмент и позорът ме преследва чак до триумфа ми.

— Песента на Десети.

— Да — процеди през зъби Цезар. — Те си платиха.

— Как се противопостави на това обвинение?

— Майка ми бе изключителна жена. Посъветва ме да надвикам политическите си противници. Колкото повече шум вдигна, толкова по-добре. И никога да не пускам слухове по отношение на никого от колегите си. Никога да не давам дори най-малък повод да се сметне, че в обвинението може да има и зрънце истина. И да не се задържам нито ден в Атина — добави Цезар, гледайки право напред.

— Спомням си я много добре — каза Октавий с усмивка. — Плашеше ме до смърт.

— И мен също от време на време! — Цезар стисна ръката му. — Предавам ти съвета си, макар че с теб е твърде различно. Ти не привличаш жените както аз на твоята възраст. Аз ги карах да ме желаят, пленявах сърцата им, като в същото време им давах да разберат, че съм необуздан и коравосърдечен. Това ти не можеш да постигнеш, тъй като не си достатъчно високомерен и самонадеян. За съжаление излъчваш известна женственост. Отдавам го на болестта ти, която е накарала майка ти да те глези. Заради нея не можеш да посещаваш редовно бойните тренировки и затова връстниците ти не те познават добре. Винаги се намират хора като братовчед ти Марк Антоний, които смятат, че всеки истински мъж трябва да може да вдига наковални и да прави по едно копеле всяка години. Точно затова той можеше да си позволи да целуне приятеля си Курион на обществено място. Никой не си представя Антоний и Курион като любовници.

— А те бяха ли такива? — полюбопитства Октавий.

— Не. Просто обичаха да скандализират обществото. Ако ти обаче сториш такова нещо, реакцията ще е съвсем различна и Антоний ще е първият, който ще те обвини.

Цезар си пое въздух и продължи:

— Тъй като се съмнявам да имаш достатъчно самочувствие и физическо излъчване, за да омайваш жените, съветвам те да предприемеш друга тактика. Трябва да се ожениш млад и да си създадеш репутация на предан съпруг. Някой може да те нарече мухльо, но това ще проработи, Октавий. Най-лошото, което ще могат да кажат за теб, е, че си скучен човек и живееш под чехъл. Затова избери жена, която ще ти осигури домашен уют, но в същото време да създава впечатлението, че у дома командва тя. — Той се изсмя. — Това не е заповед, така че не е задължително да го изпълниш, но не забравяй съвета ми. Ти никак не си глупав и съм забелязал, че умееш да постигаш своето. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— О, да — отвърна Октавий. — Да.

Цезар пусна ръцете му и продължи:

— Затова престани да гледаш Марк Агрипа с възхищение. Аз разбирам от какво е породено то, но други не са толкова наблюдателни. Поддържай приятелството си, но стой малко настрана. Съветвам те да запазиш другарството си с него, защото той е твой връстник и един ден ще се нуждаеш от поддръжници. Той има обещаващо бъдеще и ако един ден дължи израстването си на теб, ще ти бъде верен до смърт, защото той е точно такъв човек. Казвам да се държиш настрана, за да не си въобрази, че е твой любимец или равен. Нека бъде за теб като Ахат за Еней. В крайна сметка ти си потомък на Венера и Марс, докато той няма знатен произход. Всеки мъж трябва да се стреми към велики дела и аз ще променя Рим така, че всички да имат възможност за това. Някои от нас обаче сме дарени и със знатен произход и той слага допълнителна тежест на плещите ни. Ние трябва да докажем, че сме достойни последователи на предците си.